Проф. Димитров за чистотата на свещената вода в Плиска: Не е добре точно сега да се правят изследвания на водата
Чудотворна вода потече в Плиска, съобщиха съвсем официално от Националния исторически музей. От институцията разказват в кратък анонс до медиите, че по време на разкопки на Свещения кладенец на Голямата базилика в първата българска столица са се са появили първите чудотворни капки. Директорът Божидар Димитров заяви, че археологическият обект е българският Партенон и българският Колизеум.
След масовата еуфория за живата вода в Плиска, която бе осветена на церемония и няколко български величия вече измиха очите си, тръгна темата за чистотата на водата от свещения кладенец. Появиха се много публикации, в някои от които се описваше, че все още не се знае за чистотата и съдържанието на вредни вещества в нея.
А баба Ванга преди много години е предрекла лично на проф. Димитров, „че когато се възстанови Голямата Базилика и бликне чудодейна вода от кладенец в Плиска, България ке се оправи”.
Голямата базилика в Плиска е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски дворец и манастир. Тя е завършена около 875 г. и е една от най-големите в средновековна Югоизточна Европа.
Водата в свещения кладенец в Плиска е замърсена вследствие на работните дейности, които все още текат там. Така историкът проф. Божидар Димитров коментира в ефира на „Здравей, България” по Нова ТВ твърденията, че течността, считана за чудотворна, е със завишена концентрация на нитрати.
„В кладенеца постоянно влизат работници с мръсни дрехи и обувки. Това размътва водата”, заяви професорът и призова здравните власти да не правят изследвания на съдържанието на водата точно в този момент.
Ръководителят на проучвателните дейности в Плиска Павел Георгиев обаче обясни, че инспектори са взимали проби както във вторник вечерта, така и в сряда сутринта. Наложена е и временна забрана на посетителите да наливат вода в бутилки.
Много вярващи все пак вече отнесоха малки количества от водата в домовете си за здраве.
„Вече трети месец полагаме усилия да извадим от забрава една българска реликва с огромен религиозен заряд за българите от IX век, а надявам се – и днес”, коментира Георгиев.
Той беше категоричен, че никакви слухове за потенциална опасност няма да убият у родолюбците желанието да се докоснат до националната си история и религиозна идентичност.
„Надявам се, че през късната есен кладенецът ще се превърне в още по-голяма туристическа атракция. Дотогава водата ще бъде пречистена и ще може да се използва”, допълни Георгиев.
Той разкри още, че във вторник археолозите са намерили в Свещения кладенец малко мраморно хаванче. То се е използвало за стриване на химикали за лечение на различни болести, което показвало, че българите от IX – X век са използвали водата и за такива цели.
Междувременно при разкопките в Плиска е била открита и огромна спортна арена, съобщи проф. Божидар Димитров.
Коментирай първи