Финансовата комисия внесе законодателно предложение, имащо за цел търговските кредитори да носят наказателна отговорност за лихварство, но Централната банка на Кипър се противопостави.
Депутатите искат да се измени Наказателния кодекс, така че банките и техните служители да носят отговорност за тази практика.
Централната банка на Кипър (CBC) предупреди, че законопроектът е равносилен на нарушаване на условията на Меморандума за разбирателство, който Кипър е сключил с международните си кредитори. Съгласно Меморандума за разбирателство, органите тук се задължават да не въвеждат никакви нови административни мерки, които биха могли да попречат на кредитните проценти, определяни от банките и да се избегне въвеждането на горна граница на процентите по банковите кредити.
Законодателното предложение има за цел да измени смисъла на „референтен лихвен процент” и да се дефинира като среден годишен процент от 10 страни-членки на ЕС, които са част от еврозоната. Предложението включва и промяна в таксите начислявани от банките за потребителските кредити.
Това, според Централната банка на Кипър би довело до объркване, тъй като определянето на референтния лихвен процент ще зависи от това, което служи за еталон на 10-те страни-членки на ЕС. Объркване ще дойде и от това кой ще решава кои страни ще влязат в този списък и дали Кипър ще бъде включен.
В искана по-рано информация за такъв законопроект, Европейската централна банка съобщава, че отделните страни-членки трябва да вземат решение относно наказателните мерки срещу банките.
Във връзка с това депутатът от Зелената партия Джордж Пердикис коментира, „парламентът е длъжен да се възползва от тази символична стъпка, защото банките са достигнали най-ниско ниво, когато става въпрос за отчетност. Тяхната безнаказаност и имунитет в тази страна ги кара да се държат като деспоти и да правят каквото си искат”.
Ще бъде обсъдено и предложението за въвеждането на лизинг, като алтернативен метод на заем.
Основната точка на раздора се отнася до продължителността на времето, когато собственик на имот, банка или наемодател може да вземе обратно на актива си, който се отдава под наем, ако потребителят не е в съответствие с плащанията.
Целта е наемодателят да може да си върне обратно актива в рамките на шест месеца, в случай на движимо имущество и в рамките на 1.5 до 2 години, за недвижими имоти.
Коментирай първи