На 14 април в Музея за история на София бе подредена и открита фотоизложбата „Фамагуста”, организирана от Посолството на Република Кипър в България, по инициатива на Н.Пр. посланикът на Кипър г-н Ставрос Августидис и настоящият кмет на Фамагуста Алексис Галанос.
Изложбата съсдържа 33 фотопана на едноименния град на остров Кипър, както и информативни текстове към всяко от тях. Интересното е, че фотографиите са любителски и са направени през 1974 година малко преди Турската окупация на града.
Изложбата показва многообразието на архитектурните и културно-исторически забележителности, природните картини и естествения ландшафт на бреговата линия.
Град Фамагуста е възпят и от българският поет Никола Вапцаров:
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?…
Така създаденият поетичен образ на Фамагуста, завинаги остава в съзнанието, като място романтично и сакрално, пазещо спомените на едно лирично преживяване.
Понастоящем достъпът до град Фамагуста, както и до бреговата ивица близо до него е абсолютно забранен. Достъпът до блокираната зона, обхващаща град Фамагуста и неговите околности, бива отказан на представителите на Комисията по петициите на Европейския парламент по време на информационното им посещение на 27 ноември 2007 година от турската армия-окупатор.
ФАМАГУСТА
Поглед към историята на град Фамагуста показва, че най-старите останки от населени места са открити в Енгоми – село, недалеч от съвременния град Фамагуста. Става въпрос за първоначално малка земеделска общност, основана през 17. век пр. Хр., но придобила значимост след 14. век пр. Хр., в резултат на все по-активните търговски връзки с Египет и сирийско-палестинския бряг. Към края на 13. век, Енгоми бива населено от ахейски колонисти, които построили нов град с улици и стена тип циклопски градеж. Градът бива разрушен от земетресение около 1075 г. пр. Хр., в резултат на което обитателите му се преместили в недалечна местност, където поставили началото на града-държава Саламин. Саламин става един от най-важните градове в Кипър, особено по времето на класическата и на римската епоха, а внушителните му руини все още напомнят за някогашното му величие. Земетресенията през 332 и 343 г. пр. Хр. разрушават града, по-късно построен отново от император Константин II, който го нарича Констанс. Градът получава отново предишната си слава, като се превръща в административен и религиозен център. Поредица от арабски нашествия от средата на 7-ми век довеждат до окончателното разрушаване на града, чиито обитатели се преместват в Арсиное – град, разположен на юг от Констанс.
Името „Аммохостос“ е първото, за което има писмени сведения по време на византийския период, заместващо това на Арсиное, което постепенно спира да се употребява. Византийският период трае в продължение на хиляда години и утвърждава Кипър като част от гръцкия християнски свят. По време на френското и венецианското присъствие от 12. до 16. век, „Аммохостос“, наричан Фамагуста от новите си владетели, става едно от най-големите пристанища и търговски средища на източното Средиземноморие. Османските турци завладяват Фамагуста през 1571 г. след деветмесечна обсада, като три години по-късно прогонват цялото гръцко население извън стените на града. Изселените гърци се заселват в покрайнините му и новият град, който с времето се разраства и става по-голям от укрепения град, известен под името Вароша. „Фамагуста“, обаче, остава още от тогава като официално название на целия град – стар и нов, докато Вароша се използва, за да означи частта от града, населявана единствено от гръцко население.
Кипър попада под британско управление през 1878 г. в резултат на договореното по време на Берлинския конгрес и бива провъзгласен за британска колония след влизането на Турция в Първата световна война срещу Англия и нейните съюзници. От получаването на своята независимост до турската окупация през 1974 г., Фамагуста е най-важният и проспериращ град на Кипър. Градът процъфтява като център на търговията, туризма и културата. В миналото Фамагуста е бил „перлата“ на източното Средиземноморие.
Фотоизложбата “Фамагуста” бе официално открита в Музея за история на София на 14 април 2016 г. Може да бъде видяна в периода 15–24 април 2016 г. в залата “Временни експозиции” на втория етаж.
За Българският Вестник в Кипър
Надежда Кирова-Йовчева –Директор на музея
Коментирай първи