ПАМЕТ: „ПАРИТЕ РАЗКАЗВАТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ”

Замисляли ли сте се колко история ни минава през ръцете всеки ден? Не става въпрос за страници с дати и събития, а за банкноти, от които ни гледат портретите на някои от най-напредничавите личности в нашето минало. Неотдавна се състоя и изложба под наслов «Парите разказват» в  Софийската централна баня (сега картинна галерия).

Банкнотите са по проект на художника Кирил Попов и са в обръщение от 1999 г., с изключение на тази от 100 лева, която е от 2003 г. На тях са изобразени седем забележителни за българската духовност и култура люде. “Това е сравнително рядко срещано. Ако се разгледат чуждите валути, ще видим, че там са най-революционните исторически личности, а тези наши банкноти са с хора от други области”, обяснява Юрий Вълковски, преподавател по културология в СУ “Св. Климент Охридски”. Преди време, говорейки за България пред англичани и ирландци в Белфаст, той открива, че може да онагледи думите си с банкнота.

«Разказвайки за страната ни, включително за 20-те години на миналия век, изведнъж установих, че най-лесният и атрактивен начин да го направя, е като извадя банкнота от 5 лв. Там е изобразен талантливият художник Иван Милев, който е живял точно по това време. За мен той е изключително интересен като участник в движението “Родно изкуство”. Подобно на други големи творци в него като Владимир Димитров-Майстора и Златю Бояджиев, той успява в картините си да впише от родната традиция, но да я разкаже по европейски начин», казва Вълковски.

КОЯ Е ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА БАНКНОТА

u0-neu-d2-f72cc740dc7aa6a43900870b6b77ce7e^pimgpsh_fullsize_distrТя е отпечатана на 01.08.1885 г. в Санкт Петербург и е с номинал 20 лева. Днес уникалната банкнота се съхранява в историческия музей в Габрово, а доказателство, че е наистина първа, е нейният сериен номер – 000001.  В левия ъгъл на лицевата й страна е изобразен държавният герб, а в надписите на банкнотата са запечатани две руски думи.

Свети Иван Рилски – отшелник, безсребреник и чудотворец, наричан още приживе земен ангел и небесен покровител. Днес ликът му е на монетата от 1 лев (хартиената купюра вече се среща изключително рядко, въпреки че е в обръщение).

“По европейски” в този случай означава малко известни факти, представени чрез лични вещи, фотографии, кореспонденция, звуков материал. Човек може да се включи в познавателна игра, като сам препише част от книгата на Паисий Хилендарски “История славянобългарска”, запалила искрата на нашето Възраждане през 60-те години на XVIII век. Ликът на Паисий също е изобразен на банкнота. Така ще се създаде ръкописен препис от 2011 г. на неговия труд.

Друга голяма фигура в българската духовност, представена в експозицията, е Св. Иван Рилски – небесният покровител на българския народ, живял около 876-946 г. Воден от желанието да се посвети изцяло на Бога, той се отдава на пост и молитва, като се усамотява в безлюдната Рила планина. Там извършва множество чудеса, помагайки на хората в нужда, а по-късно основава Рилския манастир – днес паметник на ЮНЕСКО. Славата му на чудотворец кара българския цар Петър І да измине над 400 километра, за да се срещне с отеца. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение – приема плодовете, но не и златото, което владетелят му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него прииждат ученици от цяла България.

Тази история е онагледена в изложбата “Парите разказват”. В нея посетителят може да направи своя съдбовен избор, избирайки от предоставените монети.

u0-neu-d3-6011ed732a825e87be662605f7930365^pimgpsh_fullsize_distrСред лицата върху банкнотите ни от последните години е и д-р Петър Берон, написал в 1824 г. първия български учебник, известен като “Рибния буквар”. “Ето – ние имаме пълнокръвен и много активен човек, а единственото нещо, което асоциираме с него, е една книга – отбелязва Юрий Вълковски. – Той обаче е много повече от това. Берон е уникален с научните си интереси, с търговската си дейност. Много малко хора, а и ние самите преди изложбата не знаехме, че той става милионер на 50 години благодарение на успешния си бизнес нюх. Но парите, които печели, не пази за себе си, а инвестира в просветата. Берон например е един от първите радетели на женското образование у нас. В изложбата има откъс от едно негово писмо, в което казва. “Във всяко селище трябва да има поне няколко жени, които да знаят чужди езици, да знаят да четат, да пишат…”

Малцина от българите знаят, че докторската дисертация на Петър Берон е била по гинекология и че, преследвайки амбицията си да бъде новатор в европейската наука, той написва около 20 труда в различни области на знанието. В рамките на изложбата “Парите разказват” делото му е представено с откъси от “Рибния буквар” и от биографията му, но става “осезателно” със сърдечните тонове на бебе в майчината утроба, които всеки може да чуе.

alekoПисателят Алеко Константинов – авторът на пътеписната книга “До Чикаго и назад” и баща на най-запомнящия се герой от родната проза Бай Ганьо, е изобразен на банкнотата от 100 лв.

На банкнотата от 100 лева заедно с Алеко Константинов са изобразени и ръчният му часовник, и позлатената кибритница с фамилния му инициал. Предоставени са за експозицията “Парите разказват” от Историческия музей на гр.Свищов.

“За Алеко един от най-любопитните детайли беше неговото влечение по фотографията. За пръв път показваме три негови пейзажни снимки. Те не са на световно ниво, но са интересни с това, че в края на ХIX век този тип фотография не е развита като изкуство. Представена е и темата за българското участие в Колумбовото изложение през 1895 г. Любопитно е, че българският павилион там изглежда по същия начин, по който и павилионът ни на Шанхайското експо през 2010 г. И е нужно да видиш снимките, българските манекени в шопски носии с интервал от над 100 години, за да си дадеш сметка, че ние възпроизвеждаме България чрез клишета. Същото важи и за начина, по който мислим за тези личности. Това беше нашата цел – да излезем извън клишетата, да помислим кое е интересно за нас, но и за хората.”

Картичките, които си разменят Пенчо Славейков и Мара Белчева между София и Виена, сякаш прелитат над главите на посетителите на изложбата.

За хората, оказа се, е изключително любопитно да чуят шума на Ниагарския водопад; да помиришат уханието на натурална розова вода; да видят диапозитиви с изключителните картини на Иван Милев; да седнат на чин точно както са седели предците ни в килийните училища или пък да погледнат през телескопа на Петър Берон. Този уред, изобразен на гърба на банкнотата от 10 лева, в действителност е дълъг над два метра и е първият телескоп в Софийския университет. След всичко това погледът се спира на романтичния диалог между поета Пенчо Славейков и неговата любима Мара Белчева. Неин е женският силует, който стои от едната страна на банкнотата от 50 лева. Там е и откъс от Славейковото стихотворение “Сън за щастие” и това не е случайно – поетът е предложен за Нобелова награда в началото на миналия век.

u0-neu-d1-4520282d721569c9daebf43ee055feee^pimgpsh_fullsize_distrНай-младият председател на Народното събрание през 1884 г. Стефан Стамболов. На 33-годишна възраст става министър-председател на България и за седем години успява да превърне страната в икономически силна и политически независима държава, с най-динамично развиващата се икономика в тази част на Европа. Текстът върху банкнотата от 20 лева, на която е и Стамболов, е от неговото стихотворение “На моите другари”, писано в Гюргево през април 1877 година.

Симеон-Сакскобургготски-банкнота-1024x768Негово Величество Борис III е първият владетел, чийто лик приживе се появява върху хартиените пари. Банкнотите с образа на царя са били с различен номинал, а след смъртта му върху паричните средства от 200, 250, 500 и 1000 лева грейва неговият наследник – малкия Симеончо. Бившият премиер Сакскобурготски е един от малкото наши съвременници, чийто портрет е красял българския лев.

Знаете ли, че…

Българският лев навърши 133 г. Името на нашата парична единица идва от „левъ” – остарялата форма на думата „лъв”, използвана у нас през XIX век. В тази дума се крие емоционален подтекст за силата на българския дух, въплътен в лъва, символ и на национално-освободителните войни на българите. Левът става национална валута след Освобождението на България от османско владичество. През 1880 г. е приет Закон за правото на сечене на  монети в Княжеството, а на следващата година се появяват и първите оригинални български монети. Две години по-късно излизат и първите банкноти. Законът предвижда фискалното счетоводство да се води в левове. Определя се и количеството злато, сребро или мед в различните монети и се ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лв. По това време левът има стойност, равна на тази на френския франк.

Специалисти твърдят, че през годините българският лев се е обезценил 11 пъти, а за 133 г. е преживял три инфлационни кризи. Първата е след Първата световна война. Тогава стойността на българската национална валута намалява 27 пъти. За да се стабилизира левът, фиксират курса му към американския долар. Втората световна война е причина българският лев да спадне повече от 20 пъти. Малко преди това обаче, той прави най-големия си скок и става конвертируема валута. За съжаление, това е единственият възход на българските пари.

Най-голямото обезценяване идва след 1989 година, т.е. след демократичните промени в България, когато стойността му намалява 60 пъти. След въвеждането на валутен борд и обвързването на стойността на лева с еврото, обезценяването е толкова, колкото парите на валутния съюз. Връщайки се назад в историята, ще припомним още една интересна дата, свързана с българския лев. През 1977 г. тоталитарната власт у нас, изплашена от бързото обезценяване на лева и опасността, че това може да доведе до социални бунтове в страната, забранява на националната статистика да обработва данни с цените на продуктите. Те се заменят с индекси.

Днес най-използваните за разплащания са купюрите от 10 и 20 лв., които представляват повече от половината от банкнотите в обращение. А най-употребяваната монета е от един лев.

***

Материалът е подготвен от ДОБРИН ДОБРЕВ

Бел. Ред. За написването на статията са използвани материали от ДААрхиви”-София, „”Триста хилядна София между две войни”, Радио България, „Корона от тръни”, Автор Ст. Груев.

Сърдечно Ви Благодарим!

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*