114 години от рождението му
Повече от 60 години Тодор Славчев е един от най-активните дейци на българската фотография.
Роден е на 27.12.1900 година в гр.Пловдив. Той е член на Съюза на професионалните провинциални журналисти от 1932 г., а след 1944 г. – член на СБЖ.
Не е членувал никога в политическа партия. През 1929г. в Пловдив Т.Славчев учредява сп. „Трудови вести“, което третира въпросите на общественото осигуряване. Списанието е издържано в художествено и техническо отношение, с цветни корици и много илюстративен материал.
През 1931 г. Славчев се установява в София, където „Трудови вести“ продължава да излиза до 1946 г. През 1937 г. към списанието Т.Славчев организира изложба, посветена на борбата срещу трудовите злополуки, която обикаля няколко града в България. Успоредно, Славчев работи в областта на спортната и туристическата фотография, сътрудничи на седмичника „Нашенец“, в.“Днес“, в.“Свобода“.
Евакуиран със семейството си в с.Долни Лозен, на 9 септември 1944г. Т.Славчев пристига в София и заснема множество кадри от този исторически ден в столицата. Участва като доброволец – военен фотокореспондент във II-ра фаза на Отечествената война 1945 г.
На 1 май 1945г. в Унгария, Славчев, заедно с други фотокореспонденти, организира фронтова фотоизложба. След войната е щатен фоторепортер на в.“Свят“, в.“Спорт“ и „За кооперативно земеделие“. Години наред той активно сътрудничи на списание „Български журналист“, „Лов и риболов“, „Славяни“, „Трезвеност“, „Българо-съветска дружба“, „Български воин“, в-к.“Литературен фронт“, „Поглед“ и други. Починал е на 23.03.1992 год. в София.
Фото-архивът на Т.Славчев включва:
Политически фигури и събития, Отечествена война, 9 септември 1944 г., Н.В.Цар Борис III, ген.Владимир Стойчев, Георги Димитров, срещи и прояви на СБЖ, български писатели, в-к „Литературен фронт“, хумористи, карикатуристи и художници, чествания на отделни творци, дейността на Българския Червен кръст (БЧК), Дейността на Комитета за трезвеност, спортни състезания, селско стопанство, прояви на Славянския комитет, на Българския ловно-рибарски съюз (БЛРС), Радио София и много други.
Тодор Славчев е носител на много отличия: Орден за храброст, званието Фотограф-художник, орден Кирил и Методий I степен, Орден на труда Златен, званието Заслужил деятел на културата, Майсторската награда на СБЖ (посмъртно), както и редица дипломи, грамоти и награди.
Ето какво разказва г-жа Узунова, създател и администратор на сайта и внучка на Тодор Славчев:
Той се прибираше в своята фотолаборатория на тавана, където работеше до късно. Срещахме се на масата, за обяд и вечеря, когато той ни разказваше къде е бил или какво предстои да снима днес, утре, или следващите дни.
Моят дядо Тодор Славчев бе отдаден изцяло на професията си. Неуморим, енергичен, пълен с идеи, а по нрав – ведър, винаги усмихнат и сърдечен. Той съчетаваше в себе си трудолюбие и младежки ентусиазъм, човешка доброта и вродено чувство за мярка. Той направо се носеше във вихъра на работата си.
Когато почина през 1992 г., не подозирах колко богат е неговия фото-архив. Дядо ми ни остави в наследство безброй филми и снимки, като част от архива беше сортирал тематично в папки.
През изтеклите от тогава 19 години аз работих по фото-архива – подреждах, правих справки, описвах. И мен работата ме завладя. Но най-ценното бе, че от снимките ме гледаха десетки лица на прочути, не до там прочути, или неизвестни, но достойни хора и достойни българи.
От политици и патриоти, през обикновени трудови хора и селяни, до хора на изкуството. Историята на България от средата и втората половина на ХХ век оживя пред очите ми. Цялата ми работа по фото-архива за мен бе един сериозен урок по история и по човеколюбие.
Някои от кадрите будят противоречиви чувства, или са много тежки за гледане (9 септември 1944 г., Народния съд) Но снимката е нещо истинско, неподправено, тя тежи със своята автентичност и дава възможност да прочетем отново миналото и, ако можем, да простим.
Много се радвам, че днес, благодарение на новите технологии, на компютрите и сканиращата техника, фото-архивът може да бъде споделен и показан на една толкова широка аудитория, каквато е Интернет.
След всяка публикувана снимка има място за коментар. Нека всеки, който открие себе си или свой близък в снимките, който иска да разкаже спомен или да коментира – да пише. Сайтът ще се запълва ежедневно с нови снимки, разпределени в категории. Стотици кадри предстои да бъдат публикувани.
22 години ни делят от деня, в който на 91-годишна възраст, след активен и интересен живот, от този свят си отива Тодор Славчев – един от основоположниците на репортажната фотография у нас. След смъртта му неговата внучка Яна Узунова открива в ателието на дядо си кутии с фотографски ленти, фотоапарати, въдици, ловна шапка с перо и лист фотографска хартия – на нея с едри букви пише: Вихрогоне, стоп! Емоционално описание на този момент можете да прочетете в фейсбук страницата наФотоархив „Тодор Славчев“. В специален уеб сайт, наречен по същия начин, наследничката на фотографа качва обработени от нея снимки от огромния ценен архив.
На 21 февруари 1937 година в едно от крилата на Държавната художествена академия в София е открита изложбата „Борба със злополуките в България”. Нейн уредник е Тодор Славчев, а изложбата е собственост на сп.”Трудови вести”, одобрена и собсидирана от Дирекцията на труда и обществените осигуровки, Българският работнически съюз, Министерството на народното здраве.
Начело на почетният комитет са Проф.Илия Янулов, Д-р Бурилков, Димитрина Иванова-председател на Българския женски съюз, Вл,Тошев и др.
Изложбата се състои от няколко раздела – на първо място , над 300-та цветни табла плакати изобразяващи моменти от злополуки, и как работниците да се предпазват от тях, диаграми на злополуките и литература издадена за това.
Изложбата се установява в София, като постоянна. Част от нея става подвижна и е изложена в Пазарджик, Ямбол, Сливен, Хасково и Кърджали.
При голямата бомбардировка над София през януари 1944 година, една от бомбите разрушава редакцията на „Трудови вести”, изгарят и експонатите на изложбата, много инвентар и документация. Но Тодор Славчев е успял да репродуцира голяма част от таблата-плакети и тези филми са оцелели до днес.
Бел Ред. За написването на статията са използвани материали на Фото-архив Тодор Славчев, снимки на архива, цитирани са статии на БНР. Благодарим на внучката му г-жа Яна Узунова! Сърдечно!
Коментирай първи