21 март е избран за Световен ден на поезията по решение на 30-тата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата
Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и, както пише в декларацията на ЮНЕСКО, “да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия”. Презумпцията е, че поезията е „за всеки жив читател и за всеки жив поет”.
Поезията e красота, вдъхновение, надежда… Онова любопитно, примамливо и загадъчно нещо, наречено магия на словото.
Магията, която може да създава и да руши светове, да отвежда хората в тях, да ги кара да се обичат, да се мразят, да се иронизират…
Поезията не е обикновено вълнение, отпечатано върху белия лист. Тя е рима и ритъм, тя е оригинално хрумване и намерен образ, тя е мисъл и музика… Тя е магия, която всеки може да преживее, стига да иска. Безкрайният битовизъм ни е стиснал здраво за гушата и няма време за поезия – бързаме, оцеляваме, борим се неистово, мразим се и зверски си завиждаме, а животът се изнизва и остава незабелязаното цвете, неуловеният поглед, пропуснатата усмивка…
Обаче докоснем ли се до МАГИЯТА на словото, откриваме, че има живот и отвъд купчината неизмити чинии, отвъд забележките на навъсения шеф, отвъд проблемите, а това е паралелният свят на изкуството…
Колко освежаващо е да се потопяваме по-често в него, колко по-извисяващо. Прекрачвайки в поетичния свят ние ставаме по-добри, защото думите имат невероятна сила да изцеляват и да възраждат…
Заради всичко казано до тук и идващата пролет, решихме днешния ден да посветим на българските поети, да замълчим пред Словото и Творението.
Започваме една нова инициатива, полезно сътрудничество с литературния критик Георги Н.Николов, който любезно ни изпрати стиховете на избрани български поети. Веднъж месечно ще имаме своята литературна страница, посветена на български и световни творци.
„Независимо от трудностите, които преживява страната, българската поезия продължава да бъде ярка цветна палитра. В нея се оглежда духът на времето с корени в националната ни идентичност. В сполучливо съчетание между литературните ни традиции още от Възраждането, та до наши дни. Творбите са олицетворение на духовния облик на съвременната личност, на нейните житейски тегоби, радости и нравствен пиедестал. Те са и повик за човешка хармония, за добротворчество и увереност в светлината на бъдните години.
Благодарим на „Българският Вестник” за предоставената възможност да представим някои от водещите имена в лириката ни в Кипър. И се надяваме, че творческите контакти ще продължат и занапред…”
Георги Н. Николов
ЕВТИМ ЕВТИМОВ, роден през 1933 г.
ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
***
ДРАГОМИР ШОПОВ, роден през 1938 г.
СТЪПКИ ВЪВ ВЪЗДУХА
Уморих се да бъда тук.
Омръзва ми този живот некрасив.
Ако се преродя в някой друг –
ще му забраня да бъде жив!
Отива си, всичко от мен си отива.
Олекват крилата ми. Просто летя.
Небето е светло, безкрайно, красиво.
На него съперничи само смъртта.
Прости за думите – изречени и премълчани.
За всички добрини излъгани – прости.
Не знам какво след мене ще остане –
навярно любовта, в която все си ти.
Сълза бе живота ми днес и преди.
Навярно и утре сълзата ще свети.
И аз ще вървя по ония следи,
които остават след всички поети.
***
АНДРЕЙ АНДРЕЕВ, роден през 1943 г
ОТ МИНАЛОТО НЕ ОСТАНА НИЩО
От миналото не остана нищо.
Като че нищо и не е било.
Отнесе всички северни огнища
безумното вселенско колело.
И свечерява. И не свечерява.
Ала сърцето не изпитва страх.
Написани са песните, остава
прощални думи да добавим в тях.
Щом нищо светло взорът ни не види,
щом рая сме превърнали във ад,
да кажем сбогом и да си отидем
от тази есен и от този свят.
Така било е и така ще бъде
до края на живота и смъртта.
И никого не мога да осъдя.
И никому не мога да простя.
***
ПЕТЪР АНДАСАРОВ, роден през 1937 г.
ВИДЕНИЕ
На Евтим Евтимов
Жажда на цвете
за слънчеви устни –
блян на поета
с Пегас да препусне.
Без страх да премине
през брод и през свади
на думи обидни
с вълчи засади.
И да препуска
през дълги сезони –
през пламнали чувства,
и болки от спомени.
Щастлив да осъмне
в небесни предели –
през делници стръмни
и бавни недели.
С мечта уморена
до изнемога
да стигне на стреме
по пътя до Бога.
***
БОЯН АНГЕЛОВ, роден през 1955 г.
ТЕЖЕСТ
Секундата ли да разполовявам,
или да вкаменявам пепелта?
А пеперуда в стаята влетя
с криле от кадифе и резеда,
и пиша по заспалата вода,
че за илюзии търпимост нямам.
Търпимостта неоседлана страст е
и в нея нищо друго не блести,
освен непрояснени висоти,
освен предвестие за силует,
оставил непостигнатото след
усмивката на демони всевластни.
Те вече са съвсем освирепели,
(защото не разплисканата кръв
е бариера да не бъдеш пръв)
притискат нежно анонимността,
която е открехната врата
за хората, страстта си овладели…
Секундата ли да разполовявам,
или да вкаменявам пепелта?…
***
Коментирай първи