РАЙНА КАБАИВАНСКА:  „АЗ НОСЯ ДОБРО, ДОБЪР КАДЕМ СЪМ”

Световната оперна прима пред „Българският Вестник в Кипър”

За периода от 1982 до 1996 гдоина Райна Кабаиванска постига своеобразен рекорд – шест пъти е обявявана за най-доброто сопрано в света. През следващите няколко сезона тя започва да си взема „сбогом” с някои от своите любими роли. Тъй като реши, че не е редно повече да представя японката от Наказаки, в поредица от спектакли на различни континенти, позволи на своите почитатели да се разделят с нейната Мадам Бътерфлай.

Останаха блестящи записи и заснети триумфални спектакли. Следващите представления бяха прощаване с Тоска – ролята, която ѝ донесе може би най-голямо признание.

Райна Кабаиванска е родена в семейство на учителка и известен писател – Ячо Кабаивански – познат под псевдонима Марко Поло, който има поредица от книги. Пее от ученичка. В консерваторията се занимава отначало с проф.Людмила Прокопова, сетне с проф.Илия Йосифов.

raina-kabaivanskaСлед завършване на оперната школа, през 1958 година е приета за солист в Софийската народна опера, след което заминава на специализация в Италия. Овладява тайните на белкантото при известната в миналото знаменита педагожка Зита Фумагали в лицея „Виоти” – Верчели, Италия. Първите успехи идват много бързо след спечелването на конкурсите в Реджо Емилия и Верчели.

Райна Кабаиванска дебютира на 4 април 1959 година в ролята на Жоржета от операта „Мантията” на Пучини в Малкия театър на Реджо Емилия. Буквално за седмици отзивите за талантливата българка стигат до големите оперни сцени на Италия и скоро вече изпълнява същата роля на сцената на прочутия милански театър Ла Скала.

Райна Кабаиванска се налага пред световния елит на певците не само със своя до съвършенство овладян спинтов сопран, който ѝ позволява с еднакъв успех да изпълнява партии, които се отнасят и към лиричните, и към драматичните. При нея особено силно въздейства съчетанието между певческото и артистичното начало.

IMG_1000-September_21,_2010-118_mm-ISO_2000През последното десетилетие Райна Кабаиванска посвети голяма част от своите сили на израстването на младите певци. Всяка година организира по няколко майсторски класа. Това прави и в София съвместно с нов български Университет всяка есен – концерт в зала „България”. Основала е и фондация, която дава стипендия на млади таланти за специализация в Италия. Певица –образец за младите с цялостното си творчество, с артистичната си уникалност и борбен дух: да бъде съвършена!

В колекцията си от награди има Кавалер на Ордена на Италия, 5 пъти най-популярна личност на Италия и 2 пъти музикант на годината.

Българската оперна певица Райна Кабаиванска, една от най-значимите сопранови гласове през втората половина на 20 век, е родена на 15 декември 1934 г. в Бургас.

Още от дете започва да свири на пиано и да пее в Детски хор „Бодра смяна“. Завършва оперно пеене и пиано в Държавната консерватория „Панчо Владигеров

image-14449-0-0-Rayna-Kabaivanska-poluchi-svetovnia-operen-OskarКабаиванска пее в операта „Ла Скала“, Милано, която е сред най-престижните световни оперни театри. Звезда е на нюйоркската Метрополитън опера, Виенската опера, Арена ди Верона, Болшой театър, Ковънт Гардън, Карнеги хол.

Г-жо Кабаиванска останали ви въпрос в живота, на който още търсите отговора?

  Хората постоянно търсят отговори и постоянно задават въпроси. Когато човек има работа като моята – свързана с напрежение, концерт след концерт, репетиции, хотели, блясък, но и самота – тогава се опитваш да отговаряш на въпросите бързо, да не оставяш неща, които да решаваш по-късно – по-късно днес или по-късно през живота. Но днес понякога се питам – наистина ли има нещо божествено в музиката, защото понякога тя се извисява до Бог.

Светът се променя, какво мислите за бъдещето на Оперната сцена?

  Ще останат хора и за операта. Тя винаги е имала публика, и то не обикновена публика, а привързана, лична. Но светът наистина се променя и аз много пъти съм казвала, че технологиите са нещо страшно. От друга страна обаче – всяко време си има свои неща. Операта беше в разцвета след войните, а днес е модата на интернет и компютрите, имаме сайтове, гледаме телевизия… Операта обаче продължава и според мен ще пребъде, защото още вълнува хората.

image-14453-0-0-kato-toskaМъдростта ви на артист със златна световна кариера ме кара да Ви попитам какво е бъдещето на младите оперни таланти?

  Много е труден моят път. Бляскавото в славата е много, но нещата винаги са обвързани и с много работа. Не е достатъчен само глас, необходима е техника – за да се запази този глас и да не се похаби.

  Младите днес мислят, че гласът е всичко. В моя майсторски клас в НБУ се опитвам да им покажа техниката, защото само талант не е достатъчен. Мисля, че е необходима повече дисциплина. И смятам, че изкуството винаги ще е на първо място, ще оцелява и побеждава.

  Някога аз тръгнах от една малка, затворена държава, за да отида при голямата опера, защото тайно по радиото бях чула как пее Калас. Днес светът е отворен – няма България, Гърция, Италия. Това ще направи пътя на младите по-лек. Те имат повече информация и повече възможности да черпят от чуждия опит, да пътуват, да наблюдават как другите правят опера.

220x214Какво удовлетворение ви носи педагогическата дейност и какво и кого ще си спомните с много любов назад в годините?

  За моите ученици аз се притеснявам повече, отколкото за себе си. Треперя, докато всеки един от тях пее на концерта, който правим след майсторския клас. Много лично гледам на обучението на младите, защото съм си поставила за цел да предам това знание, което на мен са ми дали моите учители – Дзита Фумагали Рива, Роза Понсел.

  Много от колегите ми в операта пазят това, което са научили в тайна, но за да продължи едно изкуство, то трябва да се предава на младите. С тази цел е и моят майсторски клас в Нов български университет.

  Прекланям се пред всяка моя публика и за всяко нещо, свързано с музика, си спомням и мисля с любов. Любимата ми сцена е може би „Арена ди Верона“, защото в нея има мащабност, магия. А образът и характерът на Караян, с когото направихме един блестящ спектакъл във Виенската опера през 1978 г., ще останат сред най-интересните в моята кариера.

event_84802Ролята, в която чувствахте най-много себе си? Има ли такава всъщност?
  Не. Но може би Тоска и Бътерфлай са моите коронни роли. Скоро играх Контесата в „Дама Пика“, която поставихме в Тулуза. Много интересен спектакъл. Понякога ме питат дали Тоска не ми липсва, но мисля че не, защото сега подготвям млади актриси, които играят тази роля. Така че аз непрекъснато съм Тоска, но чрез младите.


“Мисията на Бонд” ли е Райна Кабаиванска?

  Да помагаме на младите хора, които изучават оперно пеене. Стипендиите са международни и национални и ние ги разпределяме всяка година в края на майсторския ми клас в НБУ. Имаме над 20 стипендианти. Идеята за фонда ми даде голямата писателка Блага Димитрова, която беше и моя приятелка. Започнахме с фондация, която след време прерасна във фонд. Най-хубавото е, че има ефект от нашата работа и последният майсторски клас беше посетен от директорите на две опери – в Прага и Рига, които слушаха нашите изпълнители, за да им предложат участия в спектакли. Горда съм когато изпълнители, на които сме връчили стипендии, успяват. Такива са Вероника Симеони, Пламен Кумпиков и други от целия свят, защото имаме стипендианти от Аржентина, Южна Африка, Ливан, Италия, Австралия, Турция.

Благодаря за времето, което ни отделихте. Как и с какво ще поздравите читателите на „Българският Вестник“ в Кипър?  

  Хубаво е че има Българска медия в Кипър, похвално е. Ние всички хората на перото и музиката работим за България, където и да сме. Ето, разбрах че в Кипър има Оперна организация, което е чудесно за една малка страна, която няма чак такива традиции в това изкуство – значи може, и още по –хубаво е, че начело на тази организация е българка – щях да се учудя ако не е! Поздравления за г-жа Цвета Христофору, дано животът ни срещне, би било чудесно.

  Какво да пожелая на хората, емигранта се нуждае от здраве – да има сили да работи и издържи, може би бих пожелала повече Духовност. Имаме нужда да сме по-добри. Ето, аз мисля, че нося Добро и съм добър кадем. Нека има добри дни!

Добрин Добрев

Бел на ред. Благодарим на Голямата българка Райна Кабаиванска за отзивчивостта и отделеното време.

Ползвани са и материали от книгата „Оперните звезди на България” автор: Александър Абаджиев София, 2008, стр.165-167. Благодарим!

1 Коментар on РАЙНА КАБАИВАНСКА:  „АЗ НОСЯ ДОБРО, ДОБЪР КАДЕМ СЪМ”

  1. НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ!!!!

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.