На 19 февруари пред барелефа на Васил Левски в Българското посолство в Никозия, няколко десетки българи и деца от българските училища на острова се събраха за четвърта поредна година, за да се поклонят пред подвига, делото и 143 годишнината от кончината на Васил Иванов Кунчев.
Без фанфари и гръмки слова, без политици и почетна гвардия, без заря и тържествени залпове, шепа емигранти за пореден път преклониха глава в Негова Памет…
Сигурно някой ще се присмее на главните букви по-горе. Но самата М.Макдермот е казала: „На българите не им трябва Бог, те си имат Левски“…
Консулът ни, Николай Караиванов поднесе кратко слово за житието и делото на Апостола на свободата, Васил Левски и поднесе цветя от името на служителите в българското посолство.
Тази година рециталът бе под надслов „Ти ни трябваш и днес, Апостоле“ и бе открит от Вергиния Цолова и Нина Русева, учителки в българско училище,,Паисий Хилендарски”в Лимасол с „Молитва за Васил Левски“ от Христо Гонов. Изключително вълнуващо и въздействащо, каращо да сведеш глава и да размислиш…
МОЛИТВА ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
По-малко себе си – повече народа да съхраним,
да не бъдем безчувствени пред очите разплакани,
да си кажем кривиците и напред да вървим –
трябваш ни, Дяконе.
Когато от дребни грижи животът изглежда нелек,
когато сме слаби (и когато заяквяме),
трябваш ни за опора като най-близък човек –
трябваш ни, Дяконе.
За да се научим свойта работа да вършим сами
и вече нищо наготово да не чакаме,
да не газим в бита, а в своите пориви да летим –
трябваш ни, Дяконе.
Твойта мярка ни трябва, твоят апостолски жест,
за да няма в душите предателски дракони,
и като теб да можем да мрем за едната чест –
трябваш ни, Дяконе.
Да се доближаваме все повече до твоя живот,
а то означава – до България – майка ни,
за да узряваме като хора, като народ…
трябваш ни, Дяконе.
Ученици от училище „Народни Будители“ в Паралимни под ръководството на своята учителка по български език и литература Живка Милова за втора поредна година ни развълнуваха до сълзи.
Есето на осмокласничката Вилияна Нечева е мечтата на младото поколение българи, растящи зад граница за свободна, нормална и правова България. Един разказ, изразяващ техните мечти и тъжна равносметка за българската действителност днес. Няма да ви спестя нито ред от това, което се върти в главата на едно петнадесет годишно дете, принудено като хиляди български деца да живее и расте в чужбина.
„И аз имам мечти, Апостоле…
И аз имам мечти, Апостоле! И аз искам като теб да видя България наистина свободна и правова държава.
Сигурно някой ще каже, че тя вече е свободна.
Да, но само на думи.
Народът ни пак е потиснат, Апостоле! Няма работа, хората са бедни, няма ред, шири се мизерия и беззаконие. Все слушаме, че България няма пари. Как тогава едни имат толкова много, как върхушката живее толкова добре, а по-голямата част от народа мизерства?
Сигурно и ние сами сме си виновни, Апостоле. Търпим да ни лъжат и се залъгваме с напразни надежди, с които ни хранят преди избори. Народът е мамен и държан в бедност. Не е честно!
А аз имам мечти, Апостоле! По-скромни са от твоите. Не претендирам за твоето величие. Искам само да мога да живея в собствената си страна. Искам и аз като всеки нормален човек да съм с близките си на празниците. Но не мога. Аз и родителите ми сме принудени да живеем на чуждо място, в чужда държава, защото в България не се справяме.
Искам като се прибера в България да не виждам малки дечица по улиците, протегнали ръчички за просия, и възрастни хора, ровещи в контейнерите за боклук, с надеждата да намерят къшей хляб. Не разбирам как е възможно! Хора, които са работили през целия си живот за същата тая България да бъдат оставени да мизерстват на старини. Това не е нормално! Не е честно, Апостоле!
Къде са управниците, които да милеят за тоя народ, както ти си милял?
Къде е народът, който тогава надигна глава и отхвърли хомота на робството?
Знаел ли си, Апостоле, че той още може да търпи? Затова ли написа в тефтерчето си онова „Народе!!!“ с трите удивителни?
А аз искам само да видя България свободна от всичко онова, срещу което си се борил и което все още го има.
Защото аз се гордея, че съм българка! Гордея се с историята и заслугите на моя народ. И знам, че той не е виновен за това, което е сега.
Само му е нужен някой като теб, истински водач, с чисто сърце, безкористен и честен, за да го поведе!“
…
О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скръбно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?
О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!…
Рециталът продължи с „Писмо до Левски“ от Николина Милева.
Застроиха земята, Василе,
aсфалтираха твоите мечти,
А февруари се дръпна безсилен
и се скри, по-виновен се скри.
Издълбаха небето, Василе,
ще достигнат навярно до Бог,
да го молят за друго бесило,
че не стига един лъвси скок.
Днес не стига, не стига, Василе,
да си лъв трябват много коли
и пари трябват много, Василе…
Не мечти, а пари, а пари.
Е, дано да не гледаш, Василе –
за какво си се борил до кръв –
че останал би сляп и безсилен,
че наметнал би сам смъртна връв.
Какво да кажем след тези думи на скрит гняв, примесен с чувство на безсилие и болка, обреченост…
Последва едно позабравено стихотворение от Петя Йорданова, написано в далечната 1987-ма, преди тъй-желаната „Демокрация“ да опостуши душите и сърцата на народа, да им отнеме хляба и работата и да се пръснат по широкия свят…
Чисти сметки
Апостоле,
сега си нужен повече,
отколкото преди.
Записвай в своето
тефтерче малко
отляво –
дадената дума вчера,
отдясно –
неизпълнената още,
отляво –
обещаваните стъпки,
отдясно –
ненаправените още,
отляво –
клетвата за подвиг,
отдясно –
подвига изпълнен,
и направи им сметката,
най-правата,
че някои сега
започнаха да си надписват
Славата
и да си слагат повече звезди.
Апостоле,
сега си нужен повече,
отколкото преди.
Записвай върху
страниците тънки,
едно до друго всичко запиши:
на кой
днес поста му е по-висок,
отколкото
доброто име,
на кой
днес джоба му е по-дълбок,
отколкото
душата му човешка,
на кой са повече
сега словата,
отколкото
на другите делата…
Ела и всичко запиши
на още ненаписан лист,
че трябва да са много
чисти сметките
и пътя, който ни роди,
да бъде като твоя чист.
Апостоле,
сега си нужен повече,
отколкото преди.
Тъжен ден, ден в който българите тъгуваме за изгубеното или погубено дело на Апостола. Ден, в който си мислим за неговите и нашите идеали и мечти, които търсим и днес… Ден за размисъл и равносметка…
Дълбок поклон Апостоле!
Някои казват, че ако се събудиш днес, няма да познаеш своя народ. А аз се питам, къде ще го търсиш Апостоле, ами той е пръснат по целия свят…
И така както сме пръснати, в този тъжен ден те уверяваме, че не сме забравили твоите идеали и мечти. Днес те присъстват много по-силно в съзнанието на съвременния българин и в мислите и сънищата на нашите деца, които растат в чужбина. Които няма да забравят българския език и ще държат жив българския Дух и Род.
… „Защото аз се гордея, че съм българка! Гордея се с историята и заслугите на моя народ. И знам, че той не е виновен за това, което е сега.
Само му е нужен някой като теб, истински водач, с чисто сърце, безкористен и честен, за да го поведе!“
Дълбок поклон и от българите в Кипър!
Коментирай първи