На днешния ден - 9 юни, отбелязваме Международния ден на приятелството, обявен от Общото събрание на ООН. Идеята на Световната организация за стимулиране на дружбата между индивидите и народите не е случайна. Приятелството е благородното и спояващо чувство, способно да хвърли траен мост между държавите и различните култури, за изграждането на един мирен и по-добър свят.
Има много поучителни истории, които ни разказват за силата на приятелството. Казват, че истинският приятел е този, който се радва на успехите ти, този, който споделя радостта ти.
Една арабска легенда за приятелството разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единият зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка: “Днес моят най-добър приятел ме удари!”
Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък: “Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!”
Заинтригуван, приятелят му го попитал: “Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?”
Засмян, другарят му отвърнал: “Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка, където никoй вятър не може да го заличи.”
Притча за приятелството
По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи.
– Какво е това? – попитал пътешественикът пазача на портата.
– Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
– Има ли вода?
– Колкото искаш – чисти фонтани, прохладни басейни.
– А ще ми дадат ли храна?
– Колкото поискаш.
– А кучето?
– Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
– Може ли да пием вода тук? – попитал човекът с кучето пазача.
– Да, на двора има кладенец.
– А кучето ми?
– До кладенеца има поилка.
– А дали ще ви се намери малко храна?
– Да, ще те нахраним.
– А за кучето?
– Ще се намери кокалче.
– Какво е това място?
– Това е раят.
– Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
– Лъже! Там е адът.
– Но как търпите това?
– Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.
Коментирай първи