ПАМЕТ: 41 години спомените са живи  

Цвете за героите в музея на Аповара, мястото на турското нашествие

Двустранните отношения между Кипър и България са традиционно отлични – отношения на доверие и солидарност, градени повече от половин век. 2010-та отбелязахме петдесет годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете страни.

За тези отношения в интервю, вече бившият посланик на Кипър в България каза:
„… След турското нашествие през 1974 г. и окупацията на северната част на Кипър, хиляди кипърски работници дойдоха и намериха работа във вашата страна. След приемането на България в Европейския съюз, Кипър позволи на българските граждани да живеят и работят в страната ни. Днес българската общност в Кипър наброява около 30 000 души. Те станаха част от нашия живот и дават своя принос както в икономиката ни, така и в обществения ни живот.
Българите, които живеят и работят в Кипър са работливи и не създават никакви по-специални проблеми. Създават приятелски отношения с местните хора, учат лесно езика и лесно се интегрират в кипърското общество. Като цяло съм много доволен от присъствието им в страната ми.
Много кипърци са завършили български университети. Днес България е четвърта предпочитана страна за кипърските студенти, следващи в чужбина, което показва високото ниво на българските университети.“

Но началото на тези отношения са поставени още от първия президент на свободен Кипър – Архиепископ Макариос Трети.

Българското правителство и лично Председателят на Държавния съвет Тодор Живков изпраща 38 самолета с помощи – храни, дрехи, вода, консерви за кипърският народ. България страда заедно с Кипър, веднага тук пристига журналистът Иван Гарелов и предава от мястото на събитието. Хората плачат, майки с черни забрадки чакат децата си, молят за помощ, вият от болка.

„Пред мен се изпречи жена на около 65 години, започна да ме прегръща – пише в спомените си Гарелов. Приличал съм на изчезналият й син. А тя – кипърската майка – приличаше досущ на моята – продължава журналистът – и после винаги когато идвах в Кипър, аз непременно гостувах в дома на тази моя „кипърска майка” – тя затвори очи преди години, без да дочака сина си…

Така Българската национална телевизия е първата .която прави и излъчва филма „Раните на Кипър”. (Можете да го гледате по-долу-Б.Р.)

Мелина Меркури и Иван Гарелов са първите дошли на острова, буквално часове след инвазията. След това правителството на България изпраща т.н. посланици на добра воля и това са голямата ни народна певица Янка Рупкина, артисти от Концертна дирекция, те пеят по лагерите тук и оказват морална подкрепа на кипърските ни приятели.

Ето какво си спомня г-жа Рупкина от това посещение:

„Помня черните забрадки на кипърските майки, помня сълзите им – и си мислех за нашето петвековно робство. Правихме концерти в новосъздадените лагери тогава, мъчехме се да окуражим кипърския народ, да му вдъхнем вяра и надежда. Ние сме братя, кръвни християнски братя и сестри. Приличаме си дори в бита, в ежедневието. Имахме концерт в резиденцията на архиепископ Макариос – първия президент на Кипър. Помня го и досега – колко топли мили очи имаше, мъката стоеше на лицето му. Народът му страдаше и чакаше на него и той успя – изведе народа си, затова днес и завинаги ще го обичат. Непременно напишете това – и у нас ни трябва един Макариос! Но… той е един. Тогава на концерта в резиденцията имахме среща с кипърския фолклорен състав. Аз станах накрая и поздравих Макариос с една гръцка песен, дори не помня коя, научих я специално за него. Исках да дойда да го изпратя в последния му път, но, когато научих, че е починал, бях в Австрия на концерт. Поклон пред този гениален държавник!”

 

Веднага след инвазията България подписва споразумение за приемане на 30 000 кипърски граждани на работа в България, като им се заплаща по Европейски стандарт. Така кипърски работници строят Кремиковци, част от Аерогара София, Хотел „Плиска”, и т.н. „Кипърски общежития” в ж.к.”Люлин” в София. Започват да пристигат и кипърски младежи студенти в българските университети – такива са отношенията ни и днес.

 

Кипърската студентска организация в България – ФОКВ е основана в София през 70-те години на ХХ век от д-р Кириакос Вересиес, когато много кипърци работят и следват в България. От 2010 г. е официално регистрирана като сдружение за общественополезна дейност.

Броят на студентите в частните и държавни кипърски университети през академичната 2013-2014 г., е 31 000, от които 11 000 или повече от 1/3 са били чуждестранни студенти. През същата академична година 21 000 кипърски студенти са следвали в чужбина, като 59,2% от тях в Гърция, 30,8% във Великобритания, 2,3% в САЩ. България заема забележителното четвърто място с 1,8% сред предпочитаните от кипърски студенти страни за следване в чужбина, което показва високото ниво на българските университети. Много кипърци, включително и сегашни висши правителствени представители са завършили български университети.
Добрин Добрев

За написването на статията са ползвани материали на Посолството на Република Кипър в България, спомени на певицата Янка Рупкина и журналистът Иван Гарелов.

Благодарим!

Снимки:ДФА-София, архив на “Българският Вестник” в Кипър

 

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*