ПАМЕТ: „ДОСЕГ ДО МЪДРОСТТА НА ЛЕЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДИМКОВ”

Все по-силно става убеждението ми, че дълбочинно са преплетени съдбите на хората, за да се извършва постоянно Ра-Бо-Та (от имената на Твореца в три древни религии – Ра, Бог иТао) за пречистването на Майката-Земя. Вдън душата и сърцето си всеки човек усеща и знае какво трябва да прави – добро или нещо… друго… За миазмите в живота ни всеки носи някаква отговорност (та самата дума не означава ли Мий аза, мий!) – като работи вътрешно (езотерично) в душата си, за да се движи само по своя индивидуален невидим перпендикуляр – от егоизъм към безкористен алтруизъм…

Вапцаров е казал най-точно: За него, Живота, направил бих всичко…

Животът на Лечителя Петър Димков е пример за много хора по света, но преди всичко за нас, българите… Той е казвал: “Всички хора ми са братя.” С всеки миг достойно изживян живот, той е съхранил и предал на следващите нови поколения щафетата на добротворството, на духовната ра-бо-та в името на Цялостния живот, на непоколебимата и неизменна вярност на своята вътрешна Божествена същност.

Неслучайно вековните духовни традиции извират сега в живота ни, в ежедневието – та всеки човек, роден на нашата свещена земя, не носи ли троен вътрешен кодов сплит от древни траки, българи и славяни…?

Кой е Петър Димков!?

Народният лечител Петър Димков, известен и само с името ЛЕЧИТЕЛЯТ, завинаги ще остане в сърцата на хората, потърсили помощта му и намерили изцеление от неговата ръка. Роден е на 19 декември 1886 г. в София, в семейството на свещеника Иван Димков.

Началното си образование получава в столичното училище “Денкоглу”. През 1899 г. заминава в Петербург – Русия, където завършва военно училище. През 1909 г. е назначен като подпоручик в 25-и Драгомански полк в Цариброд. Участва във всички войни за обединението на България и е раняван 8 пъти. Още тогава открива способностите си да лекува – спасява голяма част от поразените от холера войници. В армията е до 1936 г., когато се уволнява с чин полковник.
От военния му период в историята на България ще останат много негови заслуги като това, че ръководи изграждането на Аспаруховия вал във Варна; построяването на Арката – портал на VІІІ Приморски полк във Варна; има основна заслуга за построяването на парка – мавзолей “Владислав Варненчек” във Варна; като командир на 21-ва пехотна дружина в Карлово през 1933 г. той спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване. Имало е план за събарянето на къщата, за да се построи нова улица, който благодарение на Петър Димков не се осъществява. Където и да се е намирал в България по време на военната си служба, навсякъде Лечителят е оставял значима следа.
Следвайки традицията в своето семейство, Петър Димков посвещава по-голямата част от живота си на изучаване на билките, събиране на рецепти, тяхното осмисляне и доразвиване. Във фитотерапията той открива и прилага свои оригинални съчетания от билки. Лечителят формулира и популяризира принципи, извлечени от народната медицина:
1. Лекуването да става с естествени природни средства.

Лечението да се насочи към общо укрепване на организма чрез промяна на храненето и начина на живот.
Лечението да е индивидуално – според болестта и човека.
Да се въздейства не само на болния орган, но и на целия организъм.
Чрез внушение и самовнушение да се създаде увереност в болния за оздравяването му.
В духа на народната медицина, той не използва апарати и съоръжения, а въвежда и изследва действието на различни средства – компреси, лапи, бани, душове, фрикции, масажи, водолечебни процедури и др.
ПЕТЪР ДИМКОВ е един от първите проповедници на природосъобразния начин на живот. Духовното присъствие на ЛЕЧИТЕЛЯ е трайно. Издадени са 4 негови книги: “Българска народна медицина” /издавана 5 пъти от 1926 г. до 1937 г., преиздавана още през 1977 г., 1991 г., 1993 г. и 2008 г. /; “Хигиена и лекуване на душата”, “Молитвеник” и “Очна диагноза”.
През целия си живот с успех и безвъзмездно е лекувал хората и не случайно е наречен Петър Димков – ЛЕЧИТЕЛЯТ.

Ето какъв е останал в спомените на писателката Блага Димитрова:

Неволята ме доведе до прага на скромния дом с градинка на Лечителя Петър Димков. Сега благославям тази тежка болест, която ми даде възможност да срещна една неповторима личност.

Бе минал 90-те години, но никой не би повярвал – дребен, пъргав, спретнат, с алабастрено бяла кожа, опната като на млад човек, с приветлива усмивка. Високото му чело бе озарено от някаква спокойна светлина, сякаш мислите извътре грееха… Седнах в тясната стая на стол до прозореца. Той прегледа ирисите на очите ми с малко апаратче. Работеше без очила. Изненада ме с признанието за добрата операция, която са ми направили хирурзите. Обикновено лечителите обвиняват официалната медицина за всички патила на болните. И най-естествено ми разкри безпокойството, което уж не показвах: “Не се съмнявайте, няма никаква опасност за живота Ви. Остава сега да съдействате на изстрадалия си организъм да си помогне сам. Как? – Съвсем просто: чист въздух, ритмичен дневен график, здрав сън. И за засилване на съпротивителната жизнена енергия – ще пиете бъз!”

И разказа с вдъхновение на поет как е наблюдавал целебните тайни на природата:

Когато невестулката влиза в двубой с отровна змия, притичва от време на време към бъзов храст, хапва бързешком от черните зрънца и отново се хвърля срещу змията… И змийската отрова не я досяга. А лястовичките преди полета към юг непрекъснато две седмици зобат от бъза – неслучайно зърната му узряват в края на август, началото на септември. Така малките птички набират сили за голямото пътешествие над морета и суши, срещу бури и изтощение…

Та и аз за дългото уморително възвръщане към живота берях бъзовите черни зърна от храстите из Драгалевци. Хората ме предупреждаваха изплашени: “Те са отровни!” Но аз помнех урока от невестулката и от лястовичките… По рецептата на Петър Димков бъзовият сироп наистина има чудотворно въздействие.

И на моите опити да му благодаря, той повтаряше своята известна фраза: “Не на мене, а на Бога благодарете!” На Бога трябва да благодарим, че на нашата земя живя и се труди за всички хора най-безкористният и най-мъдър природолечител – Петър Димков.

Едни служат на народа си с тайна благословия, лечебни ръце и благ поглед. Други – с таланта на своето проникновено перо. Трети – с тайноведството на картините си, също както се е случвало и много пъти преди през вековете. Те са онези, които неведнъж по наши и чужди земи са прокуждани, дамгосвани и горени на клади. Те са онези свети мъже и жени, чийто личен пример и днес е пред очите ни, без да го виждаме.

Ще имаме ли смелостта и волята да ги последваме? Или отново ще оставим гласът на съвестта ни да вика, подобно на онзи глас в пустинята?

* * *

В святия лик на Петър Димков – Лечителя, един от най-чистите и обичани ученици на Беинса Дуно, са събрани едни от най-красивите черти на нашия народ. Същите, поради които на българското коляно е отредена високата мисия да одухотворява и възвисява по-заземените нации. Слабо известен е фактът, че през 1939 г. Николай Райнов лично запознава Димков с Учителя. Това е среща, която е толкова съдбовна за Лечителя, че го превръща в пожизнен, ревностен последовател на идеите, проповядвани от Бялото братство. Духовно близки и неразлъчни приятели, Димков и Райнов са един забележителен пример как трябва да живеят истински посветените ученици – в пълна отдаденост на притежаваните от тях небесни дарби и в безкористна служба за въздигане на обикновените люде от народа над суетата на примитивното, скотоподобно съществуване. Сред своите съвременници, а и днес – Беинса Дуно, Димков и Райнов принадлежат към най-тесния кръг посветени, за които вътрешната страна от богомилското учение не е било обвито в тайни.