Театралната кариера на Жана Стоянович започва в Бургас във времето, когато там твори великолепната режисьорска четворка: Леон Даниел, Юлия Огнянова, Вили Цанков и Методи Андонов.
Като истински бунтари те бягат от идеологическите норми и клишета и правят смел новаторски театър. В творческото им съзаклятие участват и младите тогава актьори Жана Стоянович, Леда Тасева, Банко Банков, Иван Тонев, Петър Петров, Ани Бакалова, която по-късно ще стане съпруга на Жаниния брат Иван Стоянович. В Бургас Жана Стоянович дебютира с ролята на Валя в “Иркутстка история”. По този повод Леда Тасева пише в писмо до големия приятел и на двете Николай Бинев:
Здрасти, Лико, здрасти Лай,
здрасти, мили Николай,
аз играя част от хор,
съдба лиха, тих позор
в роля главна се наложи
Жана да се поизложи…
През 1961 г. Жана Стоянович постъпва в Младежкия театър и повече от 36 г. (до 1997 г.) е една от звездите му – заедно с Николай Бинев и съпругата му Домна.
Играе Мария в “Иван Шишман”, Яна в “Чутна Яна”, Томова в “Птиците летят по две”, д-р Зенгинова в “Рози за д-р Шомов”, Ана Фьодоровна във “Варвари”, Ан в “Кухнята” на А. Уескър, Мария в “Архипелагът Блъф” и др.
Жана Стоянович е изключително красива жена, но кой знае защо, киното не я използва често. Дебютът й е през 1951 г. в “Утро над родината” – филм №3 на социалистическата ни кинематография. Играе ролята на Радка, бригадирка на голям строителен обект.
Снима се в малки роли в сериалите “Демонът на империята” и в “На всеки километър”, в който е изписана с фамилията на първия си съпруг – режисьора Кръстьо Мирски, а също и във филмите “Свобода или смърт”, “Игрек 17” (като съпруга на актьора Иван Кондов).
Случайно бях на пл. “Славейков” и гледах как режисьорът Вили Цанков снимаше сцена визион с двамата. Целите в бяло, Жана и Кондов танцуваха валс, а той се опитваше да ритне топка за тенис, поставена на трамвайните релси на ул. “Граф Игнатиев”. Какво задръстване настана!
Последната роля на Жана Стоянович в киното е във филма на Петър Попзлатев “Аз съм ти”, който още не е показан по екраните. За нея актрисата беше номинирана от Българската филмова академия за поддържаща женска роля. Не я получи, а можеше да бъде достоен финал за творческия й път в киното.
Синът Иван, който е от третия съпруг на актрисата, но носи фамилията Стоянович, каза, че майка му никога не е страдала за пропуснати възможности и роли в киното.
Театралната сцена изпълва творчески живота й.
Освен това Жана Стоянович беше много често снимана в Телевизионния театър на БНТ. Особено силна е в класически роли от световната драматургия. Още се помни постановката “Лято в Руан”, в която тя играе ролята на Жорж Санд и си партнира с Васил Димитров като Шопен.
„Дядо ми едно време казваше така: Много е страшен глупакът, много е страшен скъперникът, много е страшен завистливият човек, пазете се, пазете се, пазете се! Най-много внимавайте и най-много се пазете от простака. Няма нищо по-страшно от простака! Така казваше дядо ми. И аз съм убедена в това. Напоследък злината е основното, което завладя българина. Помисли за тези вълчи отношения, които са навсякъде. Погледни вестниците, пусни си телевизора, виж ги онези в Народното събрание – погледни всички!
А животът има смисъл, ако правиш добрини. Или когато срещнеш добър човек, да си измиеш душата и да продължиш да се блъскаш. Това разбрах. Николай беше добър човек. Моите най-близки са добри хора. Може би затова съм се съхранила. Може би”, казва актрисата.
***
“На общо взето тъпото ти писмо, мило Жанче, отговарям. Питаш ме какво прави Домна. Няма я вкъщи. Отиде в “Св. Седмочисленици” да запали вощеничка, Лиляна Тодорова да не я разпределя в „Бабината питка”.
Всяка седмица получавах писмо от него. Боже, този Николай, колко ми липсва! И следващото писмо е: “Жанче, Лиляна Тодорова разпредели Домна. Точка. В ролята на патката. Точка.” Викам й: Защо плачеш бе, Домна, какво ти пречи да изиграеш една патка? Дали походка, дали интелект?”.
Ей такива му бяха писмата. Скъсвахме се от смях. Има едно писмо на Леда, която много често му пишеше в стихове. Заедно бяхме двете в театъра в Бургас и живеехме в един апартамент. Бяха ни разпределили в една пиеса, „Иркутска история”, която вдигна много шум. В цяла България играеха тогава „Иркутска история” и комисия ходеше по театрите. В пиесата имаше хор, като в античните драми, и Леда беше разпределена хористка. И пише на Николай:
Здрасти, Нико, здрасти, Лай
здрасти мили Николай,
аз играя част от хор, съдба лиха, тих позор
в роля главна се наложи Жана да се поизложи.
Първото ми голямо приятелство е Леда.
Като деца много ходехме на кънки на езерото „Ариана”. Живееше на две крачки от нас, на „Толбухин” 32. Тя е с две години по-голяма от мен, по това време аз съм на осем, а Леда е на десет години. Прибирахме се заедно от кънките и така се сприятелихме. Аз бях замаяна от Леда, страшно я харесвах, тя мен също. И като се прибера в къщи, на обяд дрънкам само за нея : Леда Тасева, Леда Тасева. И един ден се връщаме от кънки и Леда ме пита: Какво работи баща ти? За да е по-така, казала съм била: Моят баща работи ГЕНЕРАЛЕН директор на една много голяма тютюнева фирма. А твоят? Мълчание кратко и ми каза много гордо: Моят баща е директор на една гора!
И аз напълно го приех, дете! И се връщам вкъщи и нали знаеш родителите: Баща й какво работи? Майка й с какво се занимава? Тогава майките много-много не работеха. И аз гордо съобщавам: Нейният баща е директор на една гора! Смях! И баща ми казва: Този човек или е горски, или е лесничей. Така се разсмяха всички на масата, аз ужасно се обидих. Приятелството ни продължи до смъртта й, както се казва. И нашите много обикнаха Леда, тя стана член на семейството ни.
Другото ми приятелство е от първи клас, моята Сашка, която живее във Виена.
Баща ми, когато майка му умира, дядо не е можел да го гледа, защото непрекъснато пътувал по чужбина с делегации. И изпращат татко в един пансион във Франция, в Дижон, където се сближава с Крум, македонец. Той се оказа един от най-духовитите хора, които можеш да си представиш, страхотен чешит! Голямо приятелство е било! И татко вече много щастлив в Дижон, не иска да се връща в България. Хубаво, обаче Крум го хващат да краде от пансиона ябълки ли, банани ли, не помня вече. И го изключват. И баща ми остава сам. Но понеже семейството на Крум е било много заможно, веднага го изпращат в Робърт Колеж. И баща ми вече погива и разбира се, изпращат и него.
И ето ме мен, вече съм в първо отделение, на съседния чин седи едно момиче, която се казва Сашка. Тя се оказа дъщерята на Крум. Веднага вкъщи стана страхотен гуляй. Защото Крум, нали беше македонец, страхотни песни пееше. Баща ми умираше за него. Майка й беше фина и строга жена, с една астраганено палто, до днес я помня – много скъпо облечена, много елегантна и строга! Ето, Сашка ми е любов детска и останахме приятелки до днес. Въпреки че сме различни светове, тя ме има мен за луда, как съм се тръшкала за глупости. А тя е технократ и страхотен търговец, много прилича на баща си. Замина за чужбина и никога не се върна. Всички изтегли при себе си.
Когато бяхме вече 10-11-годишни, на хоризонта се появи Бубата (Цанкова) и така станахме три приятелки – Бубата, Леда и аз. Аз бях най-хубавата, Леда най не беше хубава, но колко беше сладка! Бубата беше с огромни гърди. И един приятел, Сашо Радев, й казваше: Бубо, ти в никакъв случай не трябва да ходиш на избори, защото ще те арестуват с тези две бомби.
По-късно, вече не помня, но Бубата и Леда нещо се сядоха, кой знае за какви детски щуротии тогава, и Бубата се сприятели с Миката, сестрата на Леда. Миката беше много хубава, много красива. И започнаха любовите. Бубата беше най-любовна, но без да се влюбва, бройки само. Леда се влюбваше безумно. Много чисти деца бяхме още.
Аз и досега помня как Пеньо ме целуна за първи път. То беше такова събитие, тичах у Ледини да кажа, че ме е целунал и колко ми е било отвратително. Но вече ги обърквам малко, не мога да си спомня Пеньо преди 9 септември ли ми беше гадже, или след 9-ти.
Беше много интересно момче, не хубав, но мъжкар. Та това ми е първото гадже, сякаш вятър е повял през младостта ми, нищо!
Но пораснахме, Леда беше 12-ти клас, когато се запозна и влюби в братовчеда на Бубата, Дачо Цанков, който й стана първият мъж. Ама как се влюби! Без-па-мет-но! И мисля, че Дачо е човекът, който маркира целия й живот. Защото той я измъчи страхотно. Беше много красив, но в нестандартния смисъл на думата, духовит донемайкъде, интелигентен донемайкъде. Беше син на Тодор Цанков, брат на Александър Цанков. Преследван, разбира се, страхотно. Но го назначиха шофьор в Американската мисия. И като му тръгна на Дачо, понеже и очарователен донемайкъде, а женкар…”
Жана ни напусна на 84 години!
България изгуби още един от големите си таланти в лицето на актрисата Жана Стоянович. В продължение на близо четири деситилетия Жана Стоянович бе част от трупата на Младежкия театър, който днес носи името на един от най-големите й приятели – Николай Бинев.
Компанията на Жана се прочу като най-бохемската в София. В нея бяха актьорите Банко Банков, Леда Тасева, Васил Димитров, Иван Тонев, Ани Бакалова, Петьо Петров и режисьорите, които определяха себе си като бунтари Юлия Огнянова, Леон Даниел, Методи Андонов и Вили Цанков.
ДОБРИН ДОБРЕВ
(Бел на Ред.) ***Използвани са снимки от семейния архив на актрисата, спомени на Театралния критик Атанас Свиленов, цитати от книгата „Гласове от изгубената България” – Жана Стоянович и Жени Божилова.
Благодарим!
Коментирай първи