В събота в Кипър пристига известната българска народна певица Янка Рупкина за празничния концерт, посветен на 24 май
На 24 май от 20:00ч. в театър „Сатирикон” в Агланджа, българската прима, често определяна като Мария Калас в българската народна музика, ще пее за българите в Кипър.
Примата пристига по покана на СБК, които за втори път я канят в Кипър за концерт.
Янка Рупкина: Чеда български, обичайте род и родина, някой ден ще се завърнете! България ви чака!
Една трогателна изповед като песен от мистичната Странджа, прескочила време и пространства… до Лимасол
От десетина дни странджанския славей Янка Рупкина е в Кипър. След концерта в зала Кастелиотиса, където изпя едни от най-красивите си песни пред видни гости и българи, потомката на Орфей обиколи всички български училища на острова с бенефициент СБК. Тук е мястото да добавя, че народната певица е на острова по покана на СБК. И да им благодаря за прекрасната инициатива, която ни даде възможност да се докоснем до светилото в българския фолклор – Янка Рупкина.
Народната певица, за чиято песен няма граници, народи, географски ширини или континенти. Ангелският й глас се извива и носи високо в небесата, стеле се над суша и вода и лее химни за Живота, Вярата, Любовта и Надеждата. Усмихната, сърдечна, земна, отзивчива, общителна, Творец! Това име й дадох, Творецът с ангелски крила!
Някой може веднага да ме апострофира – Бог е Творец! Тогава ще отговоря, сам Бог е целунал това свое творение и го е изпратил на земята в българските земи да слави и прославя Него, род и родина.
В неделя, 17 ноември 2013 г. Янка Рупкина гостува в Лимасол на децата от българското училище „Свети Климент Охридски” с училищен ръководител Веселка Градинарова.
Слизайки от колата дочух думите на Аделина Ташева: „Аз съм щастливка! Невероятно е да се събудиш сутринта, а на верандата ти да пее… Янка Рупкина. Не съм вярвала, че някога може да се случи!”
Две прекрасни дечица в национални носии посрещнаха народната певица с огромен букет от червени рози и завъртяха ръченица. Малките Петя и Пепа, второкласнички, не стъпваха на земята. Танцуваха най-важния танц в живота си, посветен на народната певица. Лимасолското славейче (така си го кръстих това дете преди две години), Радослава Петрова изпълни песента „Рипни Калинке” и накара много от възрастните да потропват в такта на песента.
Развълнуваната певица поздрави деца и гости за топлото посрещане. Малко и голямо я гледаше и чакаше…, чакаше да запее. Гостенката започна своя разказ със… „Започнах да пея от малка. Едва на шест години, участвах в първия си концерт на сцена. Бях толкова малка, че ме сложиха на една маса, за да може публиката да ме вижда. Хората ми се радваха, но аз още повече, защото си изпях песента без грешки. И тогава реших, че искам да пея. Много от песните научих от баба ми, от баща ми, роднини, хора от селото. Странджа е едно от най-красивите кътчета на България. А името на селото ми Алагюн (сега Богданово) в превод означава – „Окъпано от слънцето”. Завърших в Бургас за медицинска сестра и пак си пеех. Получих покана от ансамбъла на БНР и станах негова солистка. Направихме безброй концерти в цялата страна. След това сформирахме „Трио Българка” и … се прочухме. Заваляха покани откъде ли не. Стъпихме на големите световни сцени. За нас пишеха световните медии. Големи имена в света на музиката се удивяваха на гласовете ни, на песните ни, на неизчерпаемата ни жизненост и енергия. Освен с Марсел Селие, работехме и с Джо Бой. За първи път Джо Бой ме чул на събора в Копривщица. Тогава е бил беден студент и независимо че семейството му е било много състоятелно, той миел чинии в Ню Йорк в един ресторант, за да се издържа. Минал през „Пинк Флойд”, направил име и слава, той стана наш импресарио. Джордж Харисън дойде от Калифорния в Лондон специално да ни слуша. И ни направи невероятна изненада след концерта. Приключихме концерта и при нас в гримьорната връхлита един красив мъж, който ме грабва на ръце и завърта във вихрен танц. Покани ни на гости в неговия замък, където той и семейството му се грижеха за една негова много болна колежка, оперна певица – Вики. Срещата беше много трогателна. Вики изживяваше последните си дни. Срещата с нас бе подаръкът към неговата приятелка Вики. Жената бе буквално стопена от болестта. Джордж Харисън ме помоли да й изпея тихичко „Калиманко Денко мори”. Запях, изпях един куплет, а тя, плачейки, ме помоли за още. Няма да забравя този миг. Аз, приклекнала до тази дива на операта пея нашата българска песен…, а наоколо всички плачат.
Срещата с Джордж приключи с голям коктейл и пред неговите стотина гости, все изтъкнати музиканти аз изпях няколко нашенски песни. Тогава получих от него един от най-скъпите си подаръци, плоча с неговия автограф, единствен екземпляр, който той ми подари. Срещнахме се още няколко пъти, по това време аз преподавах в няколко университета в Щатите по няколко месеца народно пеене. Имаше огромен интерес към българската песен по това време. Не само в Щатите. Хора от други европейски страни искаха да се научат да пеят като българките. Българските текстовете се пишеха на латиница и хората пееха. С техните състави правехме концерти. Стигнахме до Австралия и Япония. Само в Китай, Куба и арабските страни не съм пяла. Аз съм много богат човек. Ще попитате защо. На 33 години аз оживях от самолетната катастрофа, в която изгубихме нашата Паша Христова. Бог ме остави жива. Изпях всички неизпяти песни на Паша и другите колеги, които загинаха трагично. Всеки ден му благодаря за това. Благодаря и на моя народ, на България, на Света, че ме подкрепяха във всички трудни моменти.
На децата искам да кажа – учете, работете това, което обичате, гордейте се, че сте българи!”
Запитана от учителя по български език Митко Петров, откъде идва името „Мистерията на българските гласове”, г-жа Рупкина отговори: Музиката е мистерия, тайнство, магия. Марсел Селие ни даде това име и с него станахме известни по цял свят. С това име станахме носители на наградата „Грами”, която се дава за изключителни постижения в музиката.”
Интересът към Янка Рупкина не стихваше, хората питаха, искаха да се докоснат до земния Ангел, който в този ден беше долетял до тях. След кръшно българско х
оро, водено от гостенката, разговорът продължи в новооткритото барче на трапеза, отрупана с български гозби. Ира Папагеоргиу вдигна тост в чест на гостенката. Г-жа Рупкина пожела на хората да са здрави, задружни, за се уважават и обичат.
Домакините не искаха бързо да се разделят със скъпата си гостенка. Искаха да чуят още от историята на зашеметяващата й кариера, донесла слава на България. Янка Рупкина подписваше свои дискове и редеше спомени. Разказа за времето на Живков, за срещата си с българския космонавт Георги Иванов, за концертите й с Лили Иванова и работата си с Нешка Робева, за топлия прием по света.
Слушах онемяла и попивах всяка нейна история. Вкусният обяд и бялата питка с надпис „Добре дошла” изстиваха на масата, а ние, като деца, застанали пред омаен разказвач на приказки слушахме и не искахме да спира.
Янка Рупкина вдигна наздравица и поздрави инициаторите на това гостуване, Съюза на българите в Кипър, благодари за топлия прием и прекрасните срещи във всички градове. И с усмивка добави, „още хубави спомени в живота ми”.
Запя „Калиманковата” и това бе поздрава й към присъстващите, а после, песента, посветена на родителите й. Помоли да не се натъжаваме, но докато пееше, десетки глави се приведоха надолу, а сълзите си капеха. Всеки по своему преживяваше песента – кой раздялата с близък, друг, нестигнал навреме да се прости с баща или майка… Янка пееше, а ние плачехме, плачехме и преживявахме раздяла, емигрантство, закъсняло цвете на майчин гроб…
И аз, също като Ади ще кажа: „Аз съм щастливка! Непланувано, в моята кола на връщане до мен седеше Янка Рупкина! Говорихме си за деца и внуци. И че ще дочакаме и правнуци. Нейните – вече големи хора, внукът Георги работи в телевизията и вече е семеен, внучката е в Белгия и има школа за латинотанци, всички поели пътя си, но все така любящи и мили със своята знаменита баба. Сподели, че иска да има ученици в Кипър, срещнала даровити деца и че с удоволствие ще работи с тях. Шегуваше се с кипърската есен и по повод на току-що изсипалия се дъжд, уверено заяви – „Аз ви го докарах. Време е майката земя и тук да се напои”.
В Ларнака, Нина и Кръстьо вече я чакаха. Племенницата й я посрещна с широка прегръдка и с думите” Лельо, десет дни си тук и още не може да се видим, да се наговорим, да се нарадваме”.
Разделихме се, стиснали ръце и с обещанието да разкажем на всички приказката на нейния живот. Живот, изпълнен с много труд, сбъднати мечти, големи сцени, високи отличия и … много Любов. Любов към България и народа ни.
Ева Иванова
Снимки: Архив на “Българският Вестник” в Кипър
Коментирай първи