Днес по традиция започват 40-дневните Коледни или Рождественски пости, които завършват на 24 декември – Бъдни вечер.
Смисълът на постите е за определен период от време да се концентрираме не върху удоволствията и злободневните проблеми, а върху личностното си развитие, чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнем Христовото рождество.
През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително се консумира само растителна храна с олио.
През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешават безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.), които също се приемат за постни храни. Традиционно на 21 ноември – Въведение Богородично, и на 6 декември – Никулден, се консумира и риба.
Алкохолът също е забранен, с изключение на виното. Червено вино може да се употребява всеки ден по една чаша, с изключение на сряда и петък. Виното е единственият алкохол, който се разрешава по време на поста, тъй като е символ на Христовата кръв.
Утвърждаването на 40-дневния пост, свързан с деня 25 декември, в който се чества Рождеството Христово, станало сравнително късно – през ХІІ век. Отбелязването на празника Рождество Христово при християните от западните църкви започнало около 350 година. При източните църкви то било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г. Датите, на които това събитие било отбелязвано, също били различни. Едва в края на ІV и началото на V в. настъпило относително единство в отбелязването на Рождество Христово и всички православни църкви започнали да го празнуват на 25 декември.
Много е важно да подхождаме към храненето по време на пости осъзнато, за да не нарушим здравословния баланс на организма си. Приемът на достатъчно количество вода, поне по 1,5-2 литра на ден, също е от значение. Полезно е да се пие и чай, например шипков, който съдържа големи количества витамин С. Медът, захарта и черният шоколад също са позволени продукти по време на постите, но не трябва да се прекалява с тях, заради изкушението и насладата, които носят със себе си.
За да бъдат постите пълноценни както във физическо, така и в духовно отношение, е добре да се придържате към следните прости правила:
- Обмисляйте какво ще ядете – постенето не означава да се ядат само сухари и орехи, поне не и за миряните.
- Не пропускайте дните, в които е позволено да се яде риба – по време на Рождественския пост дните, в които е позволено да се консумира риба са два – Въведение Богородично на 21 ноември, и на 6 декември – Никулден.
- Не преяждайте – важно е да се помни, че постът преди всичко е въздържание и стремеж към умереност.
- Излезте от поста постепенно – коледните трапези са богати и на тях присъстват месо и много мазни и калорични храни. А след продължителното ограничаване в храненето, подобно изобилие е шок за организма и може да предизвика проблеми с храносмилателния тракт.
Но без молитва и покаяние постът е просто една диета и не пречиства и възвисява душата. Постите изискват не само да изключим от менюто си определени храни, но и да пречистим мислите си от злободневните проблеми, агресията и завистта към околните, които са разрушителни най-вече за самите нас.
Човешката психика и физика са дълбоко свързани и пречистването на тялото е начин за постигане на духовна хармония. Ако не друго, то лишението от определени храни е каляване на волята, а именно от нея зависят успехите ни.
За постът православната църква съветва:
„Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с пожелание; не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи; не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си; нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце! Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?
И така, като постим телесно, нека постим и духовно; като очистваме тялото с въздържание от храна и питие, нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли; нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете, с милост към всички наши ближни.
Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас. Постим с пост благоприятен, благоугоден на Господа. Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен”.
Източник: bg-patriarshia
Коментирай първи