Надежда Георгиева: Децата ме научиха на всеотдайност, на приятелство, да давам! Няма по-голяма радост от това да даваш!
Носител на отличието на Българският Вестник в Кипър за 2013-та година
Г-жа Надежда Георгиева е един от създателите и Директор на Съботно-неделно училище „Д-р Петър Берон“ гр. Ларнака през първите четири години от неговата дейност. Тя е човек, отдала през целия си живот силите, сърцето и интелекта си на професията учител. С добротата си като човек тя спечели и запази през годините симпатиите и обичта на колеги, родители, ученици, приятели и заслужи тяхната подкрепа за тази номинация!
Благодарение на любовта, всеотдайността и силното й чувство за отговорност, тя успя да допринесе за съхраняването на българските традиции, да накара всички да я следват в идеята за утвърждаването на българщината, дори и извън пределите на родината.
Водена от любовта към децата и от идеята за сплотяване на българите, тя неуморно търси пътя, начина и повода да бъде полезна за всички.
Тези нейни качества, съчетани с дългогодишният й педагогически опит я превърнаха в знакова фигура за нашата общност в Кипър.
„Много млада, едва 20 годишна вече бях учителка. Първите ми учителски години бяха в село Алеково, Свищовско. По разпределение със съпруга ми, и той учител ни изпратиха там. Такива бяха тогава годините – където те изпратят. Две години след това, по призива на партията отидохме в Родопите, в Ардинския район, село Горно Прахово. Едно училище с 300 деца и 15 учители. Две години бяхме там, след това четири години в родното ми село, където родих втория си син и август 1977-ма се преместихме във Велико Търново. Там учителствах до 2002-ра, докато дойда в Кипър. След няколко годишно прекъсване на учителската ми практика, 2008-ма създадохме в Ларнака българското училище „Д-р П.Берон”. Често са ме питали дали зная колко ученици съм имала през всичките тези години. Не зная, никога не ми е оставало време да ги сметна, но сега, когато ходя във Велико Търново с приятели кипърци, чудят се, че толкова много хора ме познават, спират на улицата и поздравяват. Това е радостта за мен…
Идвайки в Кипър, скоро осъзнах липсата на българско училище, защото имаше много български деца, които посещаваха кипърско училище. От кипърска колежка разбрах за програма, която ще позволи в техните училища да работят чуждестранни учители в помощ на децата, които все още не се справят с гръцкия език. Остана само като добра идея, нищо не се случи.
В Пафос вече бяха направили първата група с български деца. Зарадвах се много на идеята, срещнах се с Дани, запознахме се и коментирахме, че това може да се случи във всеки град на острова.
Намерих съмишленици в лицето на Антония Велева от българското посолство и Ева Иванова, които прегърнаха идеята. След много мечти и разговори, на 17 октомври 2008-ма в Ларнака открихме българското училище „Д-р П.Берон”. Започнахме с 27 деца, втората година станаха 45, третата – 60, сега имаме 70 деца.
Смело мога да кажа, че днес осемте български училища на острова имат всичко за един нормален учебен процес. Но не си мислете, че началото беше лесно. Започнахме буквално от нищото. Ларнака бяхме облагодетелстване до известна степен от страна на материалната база, защото кипърската държава ни предостави четири учебни стаи в училище „Калогера” и нямахме проблема на колегите в другите градове за сграда, оборудване и разходи по наеми и издръжка. И до днес училището ни съществува под тази форма – в кипърското училище, в събота и неделя работи и българско училище.
Много често децата ме питат защо нямаме изцяло на български език училище. На етапа- една недостижима мечта. Такива училища има в Чехия и Унгария, които са изцяло на държавна издръжка. Липсата на пари от България не може да позволи навсякъде по света да има такива.
Голяма помощ и подкрепа получихме от АБУЧ, която е със седалище България. Чувайки за нея, аз веднага се включих и ходя на ежегодните й събирания. Всъщност всички колеги в Кипър членуваме в нея като физически и юридически лица. Малко по-късно в нея се включи и ДАБЧ и всички заедно работим. Контактите с колеги по света са ползотворни, непрекъснато контактуваме и си помагаме. Ние като училища нямаме финансисти и един училищен ръководител е администратор, финансист и учител.
Вярвам, че българските училища в Кипър имат бъдеще. Днес много българи тръгват от Кипър, но много семейства остават, защото са уредили живота си на острова. Ако днес идват техните деца в тези училища, след някоя година ще започнат да идват и техните внуци.
Какво ми даде тази работа? Живот! Радост! Удовлетворение! Децата ме научиха на всеотдайност, на приятелство, да давам! Няма по-голяма радост от това да даваш! Съжалявам, че в Кипър не ми стигна времето, силите и средствата да направя детска градина. Това е несбъднатата ми мечта. Вече искам малко почивка. Но няма да спра. Аз съм деен човек, не мога да стоя на едно място. Вероятно ще започна нещо с благотворителност и ще се опитам да бъда полезна на хората във Велико Търново.
Това е щастието, да накараш някой да се усмихне!
На всички деца пожелавам да останат добри, да се обичат, да запазят приятелството и детското в себе си.
Коментирай първи