Новите правила за трансгранична медицинска помощ и правата на пациентите за лечение в чужбина
От края октомври в Кипър вече действа европейска директива 24 от 2011 година за прилагане правата на пациентите за трансгранична медицинска помощ. Съгласно директивата, наравно със старите правила, които предвижда регламент 883/04, както в Кипър, така и в целия Европейски съюз, вече действат и нови такива, свързани с по-големите права на избор на пациентите къде да се лекуват. Разбира се, прилагането на документа не може да става хаотично, ще бъдат разработени критерии, свързани с финансирането на лечението. За да бъдем точни и полезни за нашите читатели се обърнахме за по-конкретна информация отново към Министерството на здравеопазването. Разговаряхме с доктор Христодулос Кайсис, експерт в министерството по въпросите на трансграничното медицинско обслужване.
Д-р Кайсис, какво представлява Директива 24/2011?
Това е документ, приет от Европарламента, регулиращ прилагането на правата на пациентите и задължителен за всички държави-членки. В Кипър ние сме на етап, в който разглеждането в парламентарната комисия по здравеопазването е приключило и сега чакаме окончателното гласуване в парламента. След като бъде гласувано, ще има закон, който да включва всички новите правила, според Директива 24/2011. Според сега действащото законодателство и това, което ще бъде прието допълнително, ще имаме 2 варианта за медицинско обслужване в чужбина – услуги, които се нуждаят от предварително одобрение и такива, които не се нуждаят от него. Тоест това, което имахме и преди остава, но се допълва и от новите правила, които дават по-големи права на пациента да избира, къде да ползва медицински услуги. И в този случай той ще има правото да му бъдат възстановени сумите, заплатени по лечението му, съобразно цените в страната, в която е осигурен.
Значи ли това, че ако някой иска да се лекува в чужбина, без значение, че тук в Кипър могат да му предложат необходимото лечение, той може да отиде където си пожелае и в последствие разходите му да бъдат възстановени от здравното министерство?
Най-напред той трябва да поиска предварително одобрение, за да отиде в медицинския център в друга държава-членка, която си е избрал. Има правила, които определят, в кои случаи се дава разрешение и в кои не се дава. Ако ние имаме по-добро предложение, или имаме някакви опасения за качеството на услугите, които се предлагат там, или има някакви други основателни причини, поради които да не одобряваме изпращането на пациент там, ние няма да дадем разрешението. Ако обаче изборът на пациента не е в разрез с тези критерии, той ще може да отиде да се лекува в избраното място и ще заплати сам разходите по лечението си. След като се върне обратно, тези разходи ще му бъдат възстановени до сумата, която това лечение струва в Кипър или на друго място, което ние сме му предложили преди това, но той е отказал. Тоест, ако ние можем да му предложим лечението за 2000 евро, но той предпочете да се лекува на друго място, където то струва 3000 евро, ще му бъдат възстановени 2000, а останалите са за негова сметка. Ако лечението струва по-малко, ще му бъде възстановена цялата сума, която е заплатил.
Какви са условията, на които трябва да отговаря пациента, за да може да се възползва от правата, които му дава директивата?
Тази директива дава право на пациента да поиска лечение на друго място, но изпращащата страна може да откаже да даде съгласие и съответно да поеме разходите за това при определени условия. Например ако услугата може да бъде осигурена в рамките на приемлив период от време, или ако има риск за населението в района, който да се прехвърли и в страната чрез пребиваването на пациента на рисковото място (например епидемия или друга подобна ситуация). Оценява се най-вече рискът за пациента и за населението и дали времето и продължителността на услугата е в рамките на някакъв разумен период за лечение на съответното заболяване. В някои случаи трябва да се вземе предвид специализацията на лекарите, на болничното заведение и ако решим, че те са незадоволителни, можем да отхвърлим искането на пациента и тогава той пак може да отиде да се лекува там, но на своя отговорност и няма да му бъдат възстановени разходите.
Значи не е възможно просто да решиш да отидеш на лечение, където си пожелаеш и да очакваш след това да ти бъдат възстановени разходите?
Не, не, в никакъв случай. Необходимо е да имате оторизация от страната, която очаквате да покрие разходите ви.
Има ли някакви промени в процедурата по разрешаването на лечението в чужбина в сравнение с преди?
По закон процедурата минава през компетентна комисия, която решава в зависимост от спешността на ситуацията. Може да се реши на момента, или до 2 седмици. Няма нещо различно от преди по тази процедура.
Всеки ли може да поиска лечение в чужбина?
Да, в това отношение нещата са същите като преди. Онези, които имат карта за безплатно лечение могат да получат такова и в чужбина, когато отговарят на условията, а останалите заплащат част от лечението си в зависимост от дохода, който имат.
В такъв случай какво е новото и различното, което се въвежда с тази директива?
Разликата според тази директива е, че пациентът вече има правото да избира къде да ползва медицински услуги – след като има оторизация за лечение в чужбина, може да поиска да отиде на конкретно, избрано от него място. Второто ново е, че според директивата всяка държава-членка ще създаде национален координационен център, който ще дава информация на гражданите от страната и чужбина. На гражданите от страната ще може да дава информация къде в Европа може да получи дадена медицинска услуга. Това е нова практика, по този начин пациентът ще бъде информиран за всичко, което му е нужно да знае. Пациентът има право да получи списък с лечебни заведения, където може да се лекува в Европа, за да се свърже директно с лечебното заведение и да попита за възможностите, които то предлага, за условията, за сигурността, за цените. И въз основа на тази информация и оторизацията, която има от нас, знаейки сумата, която ние осигуряваме, пациентът може да реши дали може да си позволи да поеме сам част от лечението си и да отиде в по-скъпа клиника.
А ако някой желае да отиде при избран от него специалист в друга страна само за консултация, за да чуе и второ мнение, трябва ли да мине през цялата тази процедура?
Законът, уреждащ правилата за прилагане на директивата, ще определи съвсем конкретно кои точно случаи не се нуждаят от предварително одобрение. Но това ще стане ясно след гласуването му. Едва тогава ще можем да кажем със сигурност за тези случаи. Например за консултация мисля, че това ще е един от случаите, в които няма да се изисква предварително одобрение. Но разходите за такава консултация ще бъдат възстановени отново до размера на сумата, която тя струва тук. В момента за преглед при специалист в Кипърска държавна болница цената е 30 евро, от които пациентът плаща 6 евро, а останалото плащаме ние. Така че ако реши да отида на консултация при специалист в Англия, всички разходи над тези 24 евро, ще бъдат за сметка на пациента.
Тоест възползвайки се от правата, които им дава директивата, пациентите винаги трябва да имат предвид, че разходите, които заплащат могат да бъдат ако не изцяло, то частично за тяхна сметка?
Точно така. Другият вариант е да се възползват от Регламент 883/04 и чрез процедурата за разрешаване и изпращане на пациент с формуляр S2 и да им бъде осигурено безплатно лечение в чужбина, ако отговарят на определените критерии. Това е още едно право на пациента, което той вече ще има – да избере дали да се възползва от процедурата Регламент по 883/04 или от възможностите, които дава Директива 24/11за трансгранично медицинско обслужване.
Живка Милова
Коментирай първи