Азбучна ученическа молитва

Аз съм човек, а ти си мой Бог,

затуй с тази молитва те моля:

Не ме съди, Боже, не бъди много строг,

но нека бъде по Твоята воля.

 

Боже великий, Боже най- благ,

укрепи ме в моята вяра,

и без бури метежни, без противник и враг

ти дарувай ми сладост без мяра.

 

Всички човеци вървят в своя път,

но да помним, че пътят един е!

Да, птиците волни високо летят,

но не могат небето премина.

 

Господи, Боже, Иисусе Христе,

дай на мен и на всички дечица

в сила и мъдрост за Теб да растем

на простор, като волните птици!

 

Двама ли, трима ли или безброй

щом застанат „пред Теб” за молитва

ще открият за себе си мир и покой

и с мечти в бъдното с Теб ще „политнат”.

 

Ехо тризвучно аз чувам отвъд

щом извикам високо: О, Боже,

и отвърне отсреща планинската „гръд”

„Ум и чувство и воля в теб вложих!”

 

Животът е пъстър, „палитра” е той

за всеки човек на земята.

Ако верни сте вие, ще бъдете мои

нявга горе, навръх небесата…

 

Златно слънце изгрява над стръмния склон,

и сякаш кани ме с нежна милувка

на „Духовното слънце” да сторя поклон

неотклонен, без детски преструвки.

 

Искам да бъда тъй свободен в света,

че да мога на всички да кажа:

-Ей, братя, сестри, и аз имам мечта

и мечтата ми „многоетажна” е!

 

Йовков и Вазов и други творци

са оставили множество книги,

без да вдигат палати и царски дворци

да избавят народа от „иго”.

 

Как ме връхлитат надежди безкрай

за по- мирни, спокойни години,

за време успешно „от септември до май”

по- сияйно от времето минало.

 

Лятото пак да е светло на лик

за ваканция свежа, безбурна.

Да посрещаме всички отзаран светлика

и към по- свети неща да се втурнем.

 

Много светли надежди ще „носим” довек,

много наши мечти ще се сбъднат.

Е, това му е нужно на всеки човек

„светлопоривен”, а не някак „муден”.

 

Нашата молитва сега чуйте вие-

родители, учители, близки,

че няма без вас да възкръстваме ние,

Инак бихме останали „ниски”.

 

О, Боже Премъдри, о, Боже Велик,

дай на всички успехи безкрайни!

Аз все пак в този миг съм млад ученик

„откривател” на множество тайни.

 

Право казват: Човек учи, докато е жив!

Това е истина, няма съмнение,

затова и аз днес съм по- бодър, щастлив,

защото не съм в „провинение”.

 

Рано ставам с нагласа за първия час,

та когато звънецът „удари”,

да бъда подготвен и аз като вас,

и никой друг да не ме „изпревари”.

 

Слаби оценки аз нямам до днес,

/и шестиците мои са малко/,

но не ми се говори за „гордост и чест”

и за някакви там „залъгалки”.

 

Трудно е все пак напред да вървим

с „бодра стъпка” в модерното време,

но ние сме твърди, не ще „изгорим”,

а всеки своето „в длани” ще вземе.

 

Упражнявайки знания в бъдния ден,

всеки трябва едно да докаже,

че за нея, за него, за теб и за мен

Бог Христос светъл път ще покаже.

 

Фар среднощен. Бряг морски затихва,

но до утрото той ще „гори”

и тела уморени притихват,

замечтани за дни по- добри.

 

Христе Боже, дарувай ми щедро

сили, здраве, посока добра!

Виж, аз моля се често и с „ведрост”,

длани две до сърцето събрал.

 

Цар навеки на всички „велможи”,

властни сили са „малки” пред Теб.

Моля само: Дарувай ни, Боже,

ясно слънце, водица и „хлеб”.

 

Час по час ще се моля на Тебе

мир да има, любовен „пламтеж”,

за да бъде „зародишът” хлебен,

всичко можеш само Ти да дадеш.

 

Шапки долу, мъже, а жените

със забрадки към храма вървят

Да отправят поредни молитви

по- спокоен да стане светът.

 

Щъркел, дни надвесен над комина.

Малко щъркелче „щъка” едва.

То се учи, но чак след година

ще се върне с големи крила.

 

Юли топъл е, даже горещ е,

но така ще узреят жита,

а това е от Господа нещо,

що изхранва „чадата” в света.

 

Ято птици кръжат в небесата.

ние Богу глави ще сведем,

че земята огряна в позлата

хлебен принос за нас ще даде.

 

 

Свещеник Ангел Десподов

 

 

 

 

 

 

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*