ПАМЕТ: Дългата сватба на самотния цар

Още от времената на приказките интересът към живота на царските особи заема централно място в представите за романтика и красота на обикновения човек. Дори днес една „царска” сватба се превръща в световно събитие номер едно, наблюдавано и обсъждано от целия свят

И докато сега, с помощта на технологията всяка девойка би могла да помечтае да стане принцеса, а всеки младеж да се пита как ли би изглеждал, пременен в бляскава униформа, гледайки церемонията в реално време на хиляди километри от събитието, едно време това не е било така.

В далечната 1930-та, един млад принц след няколкогодишно търсене, най-сетне открива своята принцеса. Това е българският Цар Борис III. Неговата избраница е една от дъщерите на италианския крал Виктор Емануил III принцеса Джована Савойска – или просто Йоанна, както ще я наричат бъдещите й поданици.

2Изборът на принцеса се оказва труден дори в онези времена, когато все още е имало достатъчно принцеси, макар повечето да са били обещани другиму. След близо двегодишни тайни преговори, „самотния цар”, както са го наричали у дома след няколкото отказа, най-после се сдобива с желаната благословия. Но принцесата е католичка, а принцът източноправославен. Папата е категоричен, че венчавката трябва да е по римокатолическия ритуал, иначе няма да се състои. Ето защо на 25 октомври 1930 г. Цар Борис, облечен в генералска униформа и декориран с най-високите отличия на страната си, далеч от дома си стоически чакал своята булка, макар да бил почти мокър от октомврийския дъжд.

Сватбата се състои в италинското градче Асизи, недалеч от Пиза в старинната църква на името Свети Франциск, които бил любимец на Джована. Из разкаляните улици на градеца на този ден оставят следите си мнозина светски и короновани особи – Бенито3 Мусолини, крал Виктор Емануил и кралица Елена, София Гръцка, Принц Павел от Гърция, Пармските принцеси Изабела и Мадлен, абдикиралият цар и баща на младоженеца Фердинанд и още много други. Папското условие всъщност дава възможност на Фердинанд да присъства на церемонията, тъй като е нямал право да стъпва на българска земя.

В свитата на Цар Борис са министър-председателят Андрей Ляпчев, брат му Княз Кирил, сестра му Евдокия, хофмаршалът и детски наставник на Царя Куртоклиев, адютантите Първан Драганов и Коста Марков, придворната дама Елена Петрова-Чомакова и други.

Но какво е една царска сватба, ако не я е видял народа? Тъкмо на следващия ден, младоженците пристигат в България. Тук се провежда втора церемония, специално подготвена с канон на Светия Синод.

4Истината е, че втора сватба практически не се състои, защото ритуалът, извършен в катедралния храм „Александър Невски” всъщност е своеобразно „признаване” на католическия брак. Но това са подробности, които нямат значение за ликуващите по улиците на украсената столица – имат булка в бяла рокля и младоженец в царска униформа, какво повече? И както се казва в приказките – „три дена пили и се веселили..”

Няколко думи за самата сватба

За радост на българския народ, през 1930 г. цар Борис обявява своето намерение да се ожени. Негова избраница е италианската принцеса Йоанна Савойска. Разликите в религиозната принадлежност на Борис и Йоанна налагат сватбените тържества да бъдат две: първото по католическия обряд в Италия, а второто по православните канони в България. След сватбата в Асизи, царската двойка отпътува по море за Бургас, откъдето продължава до София с влак. На 31 октомври 1930 г. младоженците пристигат на софийската гара. Кортежът поема през украсения с български и италиански знамена град. 5На Лъвов мост, където е построена специална арка, царската двойка е посрещната с хляб и сол, а хиляди софиянци ликуват по улиците на столицата. Брачната церемония се провежда в храма „Свети Александър Невски” пред погледа на политическия и обществен елит на държавата. В чест на височайшата сватба са обявени тридневни тържества, камбаните бият празнично, дадени са 101 топовни салюта, а безкрайно шествие от граждани преминава през двореца, за да поздрави царското семейство.

Добрин Добрев

Бел на Ред. За написването на статията са ползвани материали от книгата „Корона от тръни” на Стефан Груев, както и снимки от сайта на Царското семейство! Благодарим!

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.