НЕПУКИЗЪМ КУКА ОТ МЕДИЙНА БУКА…

 

Георги Н.Николов

 

Eвропредседателството ни, скъпи граждани и милички бабички, се насища с все по-гърбави изцепки. Не секват протестите на всякакви наивници под глухите уши на родното правителство. То инвалиди ли не щеш, затворнически надзиратели ли, или измамени работници, в компанията на майки с болни деца и вечните пенсионери. Липсват само извънземни, но временно. Защото и тях ще видим просълзени на жълтите павета, когато им откраднат за скрап летящата чиния.

Липсват, но по други причини, и успешните бегълци от Централния софийски затвор. Чиято жажда за свобода бе отразена надълго и широко с радостно оживление. Няма как иначе: това, което българският ТВ зрител видя чрез охранителните камери, удря в земята и най-пошлия уестърн. Всъщност – спортна надпревара между двама пандизчии с тежки присъди и спящи красавици с пищов на кръста. В компанията на чистачка, също преследвач-спринтьор. Събитието показа колко много на брой специалисти по затворите и свързаното с тях юридическо право имаме. Министри, явно обитаващи друга планета, мънкаха за човешка грешка, вследствие на която в килията бил внесен пистолет. Хубавото на лошото било, че е само един, защото могло да се внесе базука, ракета със среден обсег или жираф с дълга шия. По която да се измъкнат навън и други несъзнателни законоборци. Най-развеселяващ бе един от навалицата спецове, който се изцепи от синия екран: „Предайте се! Знаем ви къде сте“, за да помогнел на издирването с хитри психологически прийоми. Засега не даващи резултат, но, както знаем, времето у нас пари не струва, важното е лаф да става.

„Сагата“ с бегълците припомни друг скорошен случай, при който двеста полицаи с обучени кучета, специална техника и щатни заплати не хванаха пернишките катили. Бягащи с влачен след колата им краден банкомат. Те изчезнаха яко дим, но за кратко и както е тръгнало, ще бъдат хванати на марта във вторника. За преследвачите един дядо в парка, пожелал да остане анонимен, употреби съществителното „ михлюзи“, но е възможно и да не е прав. Иначе, „издирват се“ из Арабските емирства с червена бюлетина, или със зелен хайвер, двама непослушни братя, по други краища на света – още палави сънародници, имената на които бяха обявени по телевизията. Веднага един от издирваните даде на полицията личния си телефон, та да направят взаимен контакт. И го направиха, а какво търсене е било, нека всеки сам си вади извода… Още повече след поредния, съвсем наскоро нашумял случай. При който се оказва, че известен рали-състезател от 5 години също е издирван от МВР. През това време човекът преспокойно си участва на състезания, печели си ги и си живее като всеки друг. И ако не бе направил катастрофа, нямаше и да го „открият“ платените… хм, хм – оторизирани лица…

Разбира се, който търси, намира правилния изход и той сега е в построяването на специализиран затвор за особено опасни престъпници. Идеята е свръхсупер нова и я има в почти всеки криминален филм, но у нас вечно падаме от небето. Плашещият пандиз включва в строгия си устав обособен харемлък и оръжейна лафка. Друга лафка – за наркотици и трета – предлагаща автобусни билетчета, та ако някому скимне да се разходи навън, да не се харчи за таксита. Навременната хрумка сега се обсъжда в нямащите брой инстанции, комисии и още търтейски структури. За да бъде детайлно изпипана, ще се чакат нови десетина-петнадесет колективни бягства, за да се уточнят детайлите им, списъка с човешки грешки и редица още тути-кванти. Няма да се уточнява кой всъщност прави срещу заплащане кални услуги на осъдените, ползвайки служебното си положение. По корава нашенска традиция виновни няма, няма и да има. Макар да се говори, че в родните затвори се внасят наркотици дори с дрон, а ако имаш пари – можеш да си поръчаш всичко, включително проститутка. Пристигаща не с дрон, а по какъв начин – не е толкова важно, важното е, че пристига…

На този фон кървавите катастрофи с жертви и прекършени човешки съдби стават почти ежедневие, ала на кой му пука? Кой говори на висок глас, че шофьорски книжки са раздавани срещу много левове на калпак и с купени дипломи за средно образование, изисквани за любителя-шофьор. Кой тръби честно и откровено, че убийците по пътищата: пияни, дрогирани, или и двете, ще бъдат наказани? Че е чиста проба корупционна практика пускането им след броени месеци, или осъдени на пробация, макар да са убили дете, или дядка, или жена с количка на пешеходната пътека? Къде е законността? А съвестта на нейните пазители? Къде е правдата, питам аз и отговарям, че се корени единствено в пълния джоб на „осъдения“. Другото са само приказки от шипковия храст. И откровен цинизъм, от който направо горчи… Факт е, че българското правораздаване е патологично избирателно. Важното е кой си и какви връзки имаш, колко можеш да платиш и вярно ли избираш правилния човек, комуто даваш пачката.

Но проблемът не е само в законовата сфера. Корупцията отдавна е загноила държавната пирамида и всичко си има твърда цена. Благодарение на този подход страната е изкупена, парцелирана, заменена срещу жълти стотинки, или харизана за стопанисване за по 30, 50 и 100 години. И пак това всичко е загърнато с мантията на правото, пазещо „нашите“ от „вашите“, а и едните, и другите – от гнева на народа. Но този гняв е мирен и не плаши вампирите по върховете. Защото демографските и зависимите от тях социални проблеми са в услуга на имащите власт и показват, че улични вълнения няма да има.

Младите, съвестта на нацията, изтичат по света като от прерязани вени. Заедно с тях тръгват мислещите професионалисти, решени да се реализират в други географски краища срещу достойна заплата и зачитане правата на личността. Към гробищата пък поемат поразените без време от стрес, рак, инфаркт, инсулт и горчилка хора, неслучили на управление с човешко лице. Разпада се българското семейство, все по-малко са семействата от година на година. Децата също. Оставащите в родината специалисти, все още желаещи да са й полезни – също. Вече 2,5 млн. българи у нас живеят на ръба или под прага на бедността, финансовият минимум срещу гладна смърт е 321 лв. и практически не стига за нищо. Затова пък духовността бележи тъжен апогей. Увеличават се уличните музиканти, жонгльорите, живите статуи, продавачите на книги от частната библиотека. На вехти дрехи и обувки от гардероба на починал близък. Все повече стават откровените просяци, а на всички не можеш да дадеш от прокъсания си джоб. И ако не са вече близо трите милиарда лева годишно, пращани от диаспората на своите близки тук, още много люде ще гладуват, губейки човешки образ. Социалната политика в България е мъртвородена. Който факт не е никакво изключение от други подобни факти. Къде са реформите в здравеопазването, образованието, военното дело? Та те не са започвали, за да имат някакъв развой. При поредното правителство всичко тръгва отначало, за да стигне задънения си край. Смешно е, когато се хвалим пред чужденците каква просперираща държава сме. Решила всичките си вътрешни проблеми, та тръгнала, в лицето на този онзи наш гащник, да сплотява Балканите и да доказва, че вече не сме страшни за цивилизования свят. Нищо подобно. Страшни сме, страшни-и-и, и разучаваме рецепти по човекоядство. До което ще стигнем, както е тръгнало. Изцяло непотребното „Народно“ събрание директно ни дава пример как се прави това с цял народ. Време е вече избраниците да тръгнат по места и за практически занятия по въпроса. А ако трябва да оставим настрана жалката ирония, нека си отговорим: Бога ли с камъни замеряхме, че се докарахме до това скотско дередже, или просто сме страхливци? Може би и двете причини заедно. Защо не? Казват, че от много глава не боли, ама в нашия случай здраво се усеща…

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.