ЗАВЪРШИ XII-тата ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА

„Съхранението на българския език и родовата памет по света – път към Родината“

Под този надслов премина завършилата вчера XII-та годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), която бе осъществена с подкрепата на ПУ „П. Хилендарски” като съорганизатор и Министерството на образованието и науката.

 

Събитието се проведе от 26 до 28 юли 2019 г. в гр. Пловдив. В конференцията взеха участие и представители на някои от училищата в Кипър, членове на Асоциацията – Българското училище в Пафос, „Никола Вапцаров“ – Никозия, „Народни будители“ – Паралимни, „Родна стряха“ – Арадипу. Общо участниците представяха над 120 училища от всички краища на света.

Официални гости на Конференцията бяха Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България, Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, Боил Банов – министър на културата, Амелия Гешева – заместник-министър на културата, Димитър Бербатов – основател на Фондация „Д. Бербатов” с проекта „Успелите деца на България”, в който от минала година са включени и деца от българските училища зад граница. Изненадващо, по-късно на официалното откриване на конференцията пристигна и премиерът Бойко Борисов.

Тазгодишният форум на АБУЧ започна с еднодневен обучителен семинар в Бачковския манастир на тема „Християнските празници и добродетели в училище”.

На официалното откриване в хотел „Рамада Тримонциум” д-р Ирина Владикова – председател на АБУЧ, изтъкна постиженията на АБУЧ за развитието на българските училища зад граница, за признаването им, за опазването на българския език и самосъзнание сред българите в чужбина. Беше потвърдено, че след подаването на Петицията на АБУЧ в Европарламента през 2017 година, продължават усилията за осигуряване на статут на т.нар. „малки езици”, сред които е и българският, който статут да дава предимства в страните-членки на ЕС при кандидатстване в колежи и университети.

“Образованието зад граница е неделима част от българското образование. То е в основата на серия от държавни политики, чиято цел е съхранението на българското самосъзнание и родовата памет, разпространението на българския език и мотивирането на сънародниците ни да се върнат у дома”, каза вицепрезидентът Илияна Йотова, откривайки конференцията. Тя представи данни, които показват, че все повече български деца, завършващи средно образование в чужбина, искат да продължат в български висши училища.

“Вие сте външната витрина на българското образование. Вие сте и мощното оръжие срещу асимилаторските политики на някои държави, срещу посегателствата върху историята”, допълни още тя.

Г-жа Йотова представи идеята за създаване на Български културен институт и за национален форум за българите в чужбина, посветен на националното ни единение. Вицепрезидентът напусна събитието преди появата на премиера Борисов.

Министър-председателят Бойко Борисов обяви веднага след пристигането си добрата новина – догодина са заделени с 2 милиона лева повече за българските училища в чужбина. “Вие сте най-големите будители. Едно голямо “Благодаря” за патриотизма и усилията, които полагате”, обърна се към учителите от българските училища по света той, заявявайки, че финансирането в образованието е приоритет за правителството. “След време тези два милиона могат да станат много повече, защото е важно децата да бъдат подготвени, да учат български език, за да могат да се върнат спокойно с родителите си в България. От друго ще отрежем, но за образование ще има”, каза Борисов.

„Впечатляващо е това, което правят българските училища и родителите, които жертват част от свободното си време, за да запазят българското у децата си. Това ни прави задължени да ги подпомагаме. Ние припознахме училищата в чужбина като част от образователната ни система. Все още има много неща, които трябва да направим заедно. Целта ни е да запазим тези деца като част от българската идентичност, да мотивираме част от тях да се върнат у нас.”, подчерта и министър Красимир Вълчев в словото си.

Премиерът отговори на въпроси и обеща съдействие по конкретни проблеми. Разбира се имаше и участници, които не одобриха масираното присъствие на политици, което според тях измести основната задача на форума.

В работната част на конференцията бяха разгледани акцентите в работата на българските училища и на МОН, свързани с усилията за привличането и задържането в училище на учениците от гимназиален курс.

Широко беше представена и обсъждана възможността за получаване на международно признат сертификат за ниво на владеене на българския език по европейската езикова рамка, който би могъл да послужи и за влизане в българските висши училища. Предоставя се възможност изпитът, който се организира от Департаментът за езиково обучение към СУ „Климент Охридски“, да бъде провеждан и на място в държавата, в която е ученикът. До есента се очаква и нова наредба, според която при взето ниво Б2, учениците ще могат да кандидатстват в специалности в български университети, за които е балообразуваща оценката от матура по български език и литература, като тази оценка при тях ще бъде заместена от приравнената оценка от матурата по езика на държавата, от която идват, плюс сертификатът за ниво на владеене на български език от ДЕО.

В презентацията на МОН, която направи г-жа Михалевска – „Новата национална програма–обучение на преподаватели и училищни ръководители от българските училища в чужбина“, беше обявено, че предстои да стартират и други програми, свързани с възможности за децата да се запознаят с България не само на книга, но и преживявайки срещата с нея.

Акцент в обсъжданията и работата на участниците бяха и новите учебни помагала за училищата в чужбина. Многократно беше подчертано, че тази година за първи път министерство, автори и издателства целенасочено са разработили учебни помагала, отговарящи на нуждите на българските училища в чужбина, свързани с работата с деца билингви и преподаването на български език като втори език. Представени бяха самите помагала, както и електронните ресурси към тях. Свои презентации, свързани с електронни ресурси в помощ на обучението в чужбина направиха и от ДЕО, и от БАН. И автори, и издатели увериха, че работата по създаването на помагала за българските училища в чужбина ще продължи.

Проведен беше и обучителен семинар от водещи специалисти от ПУ „Паисий Хилендарски“ – проф. д.п.н РумянаТанкова и доц. д-р Елена Събева.

Участниците в 12-та конференция на АБУЧ от Кипър

В последния ден от конференцията имаше още няколко интересни презентации, сред които “Езикови ресурси в интернет в помощ на българските училища зад граница” на Института за български език към БАН – проф. д-р Светла Коева и “Дигитални ресурси в интернет пространството, създадени от Института за литература при БАН, в помощ на образователни програми и инициативи на българските училища и общности зад граница” доц. д-р Елка Трайкова, директор на Институт за литература.

За съжаление, поради изключително натоварената програма, времето не беше достатъчно за един по-задълбочен диалог между учителите от българските неделни училища и МОН, което породи и известно недоволство сред някои от участниците.

Живка Милова

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.