“Господа, в България не бият.”

Тази фраза е станала нарицателна за достойнството на българските политици.

През 1891 година Петко Каравелов е осъден на затвор и журналисти от европейски издания научават, че бившият министър-председател е бил малтретиран там. На фона на слуховете за политическите гонения в България, които се носят из Европа, те очакват сензационни разкрития за методите на българското правителство. Поискват среща с него в Черната джамия, която тогава е превърната в затвор, и го питат истина ли е.  Петко Каравелов казва: “Господа, в България не бият.”   

Позволих си да разкажа отново този изключителен момент от новата ни политическа история, защото за него ми напомни един материал на “24 часа”. Често в последните години плюем и хулим политиците ни. Разбираемо! При стандарта и качеството на живот на българите, които като че ли не се променят към по-добро, или поне не достатъчно бързо…

Та, думата ми е за политиците. Колко са достойни, честни, свършили или несвършили работата си, за която ги е избрал народът, ще ги съди историята. На мене не ми е работа, а и не съм от тях, както се казваше в един прочут разказ на Чудомир…

Гледам и слушам, и ми кипи отвътре, когато такива наши народни избраници буйстват на публични места, биейки се в гърдите, че са български политици.

Срам! Да вземеш да се скриеш някъде и да не смееш да си кажеш кой си от къде си!

Или такива дето тичат да се оплачат на демократична Европа, че, видите ли, наглите българи смеят да правят управление с участието на патриотите. А ние, другите, екзактно и мирно изповядващи изконните евроатлантически и общоевропейски ценности – нищо че е на неразбираем за болшинството от народа  ни език – и теглим чергата като добри самаряни към комшиите, сме оставени най-безпардонно извън държавната хранилка.

Но и за тези не ми е думата. От тях само да беснееш и да …  Пък полза от това никаква. Точно по сценария “Кучето си лае, кервана си върви…”

Но когато някой дава повод за гордост, не мога да го отмина с мълчание. Защото смятам, че ако не друго, всички ние, а политиците ни на първо място, трябва да пазим авторитета и името на България чисти.

Няма да преразказвам историята, която ме накара да напиша това. Сами я прочетете и си разсъждавайте нататък.

И помнете: “В България не бият”!

“Тагес Анцайгер”: Плугчиева защити България, сякаш бяхме атакували детето й

Журналист постави в топ 3 интервю с посланика ни в Берн, в което българката го убедила с факти, че „швейцарците са склонни към арогантност”

Българският посланик в Швейцария Меглена Плугчиева защити държавата си така сякаш бяхме атакували нейното собствено дете.

Image_4523993_126

Така вътрешно-политическият редактор Феликс Шиндлер на вестник „Тагес Анцайгер” коментира реакцията на дипломата ни, чието интервю той поставя в топ 3 на своята годишна класация. Журналистът, разговарял със стотици политици, професори или ПР-специалисти, нарича Плугчиева „непримиримата”.

В текст на Феликс Шиндлер депутатката от Либералната партия на Швейцария Дорис Фиала остро критикувала демокрацията в България. Преди да дойде като наблюдател на Съвета на Европа за последните избори у нас, тя обявява пред вестника, че е готова да бойкотира участието си заради абсолютна корупция и продажба на гласове в България.

„Плугчиева беше извън кожата си, когато успя да ми се обади. Веднага даде да се разбере, че няма да допусне да се отърва от нея, разказва коментаторът на „Тагес Анцайгер”.

„Вие не трябва всичко да мерите с швейцарски аршин“, посъветвала българският дипломат журналиста. Плугчиева, която е бивш зам.-министър на земеделието, бивш вицепремиер по еврофондовете, посланик в Германия, депутат от БСП, е определена като „непримиримата”.

„Тогава се надявах да се изплъзна от разговора Плугчиева. Разговорите с посланици рядко са интересни, тъй като те никога не са „ръбати‘ и са задължени да пазят добрите отношения. Дипломатите поставят всяка дума на златната везна”, споделя очакванията си Феликс Шиндлер. Плугчиева обаче изнесла пред него факти, оборили тезата на Дорис Фиала по които „нямаше какво много да се възразява”. Пред журналиста Плугчиева направила „впечатляваща пледоария за прогреса, за шансовете, за свободата и за надеждите в България.

„Това беше апел да се чуят и онези, които се борят за демократичното бъдеще в тази страна. И тя ми показа, че ние швейцарците понякога сме склонни към арогантност. Посланикът ми даде да разбера, че ние след 150 годишен опит с демокрацията, не трябва от високо да оценяваме и съдим съвсем младата демократична система в България, защото постижения като тези в Швейцария не могат да бъдат постигнати само за няколко години.“, описва журналисът интервюто си с Плугчиева, поставено в топ 3 на най-интересните му срещи.

Източник: 24 часа ” 

Живка Милова


 

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.