Галина Дурмушлийска: “Ако се наложи на добруджанеца да напусне Добруджа, душата му остава като болен жерав да кръжи над нейните поля”

Голямата добруджанска певица пред  “Българският Вестник в Кипър”

Утре в Кипър пристига народната певица Галина Дурмушлийска, която ще вземе участие в Благотворителния Концерт в Ларнака и заедно с изтъкнати наши и кипърски изпълнители ще изпълнят най-красивите и популярни песни, мелодии и танци.

Истината е, че това се прави за първи път в Кипър. За първи път хора на изкуството застават зад каузата – връщане на печатното издание на „Българският Вестник” в Кипър, за което им Благодарим!

Дълбок поклон пред техния патриотизъм и родолюбие!


1Най-красивият глас на Добруджа – Галина Дурмушлийска бe обявена за почетен гражданин на Добрич през 2007 г. за изключителните ѝ заслуги и приноса ѝ за популяризирането на добруджанската народна песен. Родена е на 5 юни 1959 г. в Добричкото село Ведрина. Дълги години работи като солист на ансамбъла за народни песни и танци “Добруджа”. В Холандия е реализирала чрез неправителствени организации многобройни проекти за популяризация на добруджанския и българския фолклор.

През 2004г. създаденият от Галина Дурмушлийска хор “Чубрица” в Холандия осъществява проекта “Години, години…”

2“Чубрица” е смесен хор, който изпълнява и автентични песни и такива написани специално за него от различни композитори. Три от нейните ученички образуват Трио “Пауни” и развиват мащабна концертна дейност в Европа и Америка.

За мен Добруджа е раят на България, един от най-богатите райони, казва певицата, и продължава: Там има много преселници от цялата страна и това се отразява на фолклора. Като равнинна област с много жито, повечето песни са свързани с труда. А добруджанецът е човек обърнат към себе си – човек, който не шуми за това, че живее в рая, а тихо и скромно работи и пее. Имаме много жетварски песни. Това са бавни песни, съпровождали някога движенията на жетварката. Когато дойде пролет, пеем лазарските песни. В репертоара ми има и песни за голямата тема – любовта. Една от тях, „Прочу се мома Манолка” показва изискванията на добруджанката към партньора в живота. Преди всичко това са моралните качества, а не богатството. В друга моя песен майката не желае дъщеря ѝ да се ожени за овчар, защото ще я заведе в бедна колиба. Но дъщерята отговаря – за тебе, мале колиба, за мен – сараи!”

3Галина Дурмушлийска вече записа песните, които друга голяма добруджанска певица Верка Сидерова й подари. Двете изпълнителки, удостоени със званието „Почетен гражданин” на Добрич, се срещнали в края на 2014 година в София покрай работата си по един проект на Елена Василева – „Мост между поколенията”, където по-старите певици учат по-младото поколение в тънкостите на занаята. Тогава Верка споделя, че дълги години носи със себе си едни песни, които е пазила за Филип Кутев. С голяма молба към него да направи „Добруджанска седянка” и „Сватба”. И, знаете ли, много тъжно ми прозвуча: „Той умря, аз остарях, песните останаха! Искам да ти ги дам, защото само ти можеш да ги изпееш!”, сподели Галина Дурмушлийска за “Българският Вестник в Кипър”. Много съм горда от това, не мога да го скрия!

Двете големи Добруджански певици се срещат няколко пъти в София и надълго пеят и говорят за добруджанските народни песни – за това как се пеят и как трябва да се пеят.

Желанието на Дурмушлийска е тези песни да бъдат записани и да останат тук в Добруджа, защото в дългия си опит с колеги от цял свят, стига до извода, че единствено добруджанските музиканти носят в себе си този така специфичен лъх, полъх на добруджанското.

„Верка ми е дала една музика, която тя е носила години наред и е можела да даде само на Филип Кутев. Не се е случило. И аз поемам един тежък кръст. Аз не записвам музика, аз записвам Памет. Добруджанска Памет! Тъй като съм вече на 55 години и е смешно да говоря, че правя кариера или да хвърляме в очите на хората сега пръст, че правя някакви песни. Аз просто изпълнявам много съвестно волята на една голяма прима, затова е още по-отговорно. Ако е моя музика по бих се замислила, но когато са ми дали такова нещо…”

4Какво е Добруджа за Вас?

Добруджа е моето родно място. Там са първите ми спомени за живота, там за първи път чух песента, тази така характерна мека блага песен пълна със символи… Добруджанци са благи хора, но живота ги е направил силни. Те не вдигат яка на всеки вятър. Равнината им дава хляба и те с радост работят и са горди със своя труд. Когато мисля за Добруджа, виждам безкрайното поле , няма какво да спре погледа ти…

Какви чувства и мисли събуждат у Вас песните, които пеете?

Ами песните са като хората – срещаш един човек, той ти харесва или не до там. Ако продължиш да се срещаш с него започваш да го опознаваш, може и да го обикнеш…, така и с песента. Първите си песни научих от моята баба Дена. Тя не ми натрапваше песните си. Поднасяше ми ги като приказки говори, говори и запее, после “тълкува” текста. Този начин на заучаване на песента аз имам и до днес. Не винаги от първия път разбираш песента. Понякога не можеш и да я научиш веднага, минава време и или я забравяш или тя сама се ”предава” – ставаш сутрин и тя звучи, напира, иска да я изпееш. Не съм изпяла песен, без тя да мине през Душата ми! Аз обичам да разказвам, пеейки. Така ме научи баба. Тя, когато искаше да ѝ попея, ми казваше: „А кажи сега една песен!” Умението на певицата да „казва” песните си я прави разбираема, обичана, харесвана. Певицата е един вид преводач, мост на едно време, в което нито тя, нито публиката ѝ са живели, но от умението, бих казала и от интелекта на певицата зависи успеха. Ако трябва да отговоря точно на въпроса ви обаче-  не аз избирам песните – те мен избират, а когато се „срещнем”, взаимно си помагаме да можем да бъдем разбрани.

5Най-специалното място в България за Вас?

Най – специалното е там, където са приятелите и любимите ми хора. Те правят мястото специално!

Живяхте известно време в Холандия, какъв е живота на емигранта – щастливи хора ли са те?

Е, тука вече….не може с малко думи! Ако се вслушаме в песните – няма щастлив емигрант – всеки е тръгнал за нещо и въпросът – „дали не сгреших” си задава почти всеки ден. Ако отговорът е „Не, не сгреших”, то той успява! Аз не можах да живея далеч от България. Върнах се. Сега живея не в Добруджа и да си призная – да си емигрант в собствената си държава е по-опасно от това да си емигрант в чужда страна. Може би на някой няма да му хареса , но излизайки навън, ти никога не можеш вече да се върнеш истински в Родината си.

Да така е, но сигурно си имате специална, „Ваша”песен?

Е, нямам такава песен. Дори нямам любима песен. Всяка песен е хубава. Зависи в какво настроение си, зависи за кого трябва да я изпееш.

Кого смятате за Ваш учител?

Човек докато е жив, се учи, но сякаш най- много научих от композитора Петър Крумов. Той, така да се каже, ми даде насоката, показа ми „тайните” на народната песен. Научи ме да се вглеждам в текста, в акцента, да рисувам картини с песните си. Той е моят „духовен баща!”

Гордеете ли се, че сте българка? 

Ние българите, често сме недоволни от себе си, вярно не сме галеници на съдбата, но сами не знаем колко много е заложено у нас. Докато живеех в Холандия, учех холандците на народно пеене. Гласът на българина е като камбана! Нашите букви ч – ш – щ …толкова е красив българският език звучен, а ритмите ни…, ето това ме е правило горда. Бях на един концерт на техен хор, който пееше български песни. Така се измъчих да ги слушам , имах чувство, че ако стана и отворя уста, ще ги ” издухам” макар те да са 30 човека. Това качество на българите, тази сила, която понякога не осъзнаваме че носим, винаги ме е поразявала и карала да се гордея, че съм българка!

6Има ли музиката “Светая Светих”?

Първо – в музиката няма „Светая Светих”! Всеки пее, пише работи – аз съм убедена, че всеки го прави с добро чувство и влага цялото си умение и талант. Успеха обаче не винаги идва на мига, не винаги това, което прави твореца е разбрано и прието от публиката. В момента фолклора и особено  народното пеене се намира в сериозна криза – за нея сме виновни всички народни певици – старите за това, че не успяхме да възпитаме свои заместници, младите, че в стремежа си бързо да се реализират, допускат компромиси, които обезличават народната песен, правят я евтина, шлагерна… Все повече поп фолк певиците запяват народни песни и няма добра народна певица, която да застане и покаже как трябва да се пее  народната песен…, това много ме натъжава. А слушателя – той е ощетен най-много, защото няма шанса да чуе народна песен в правилен вариант, а и какво ще чуе, когато пред него застане разголена поп фолк дива – хора сме и нищо човешко не ни е чуждо…, измества се акцента!

Във всяка народна песен има скрита искрица, истина за живота и само просветената народна певица може да ви я разкрие…Приемането на тази истина става подсъзнателно. А тя, истината за живота, е закодирана, защото мъдрост е това, не може ей така да се „търкаля” по пътя. Та в този  смисъл аз няма да посоча 5 имена. Имам любими, имам и не до там. И ако трябва все пак да посоча какво харесвам в народната певица – ще кажа: „Кротко да пее и благо да се смее” – това не са мои думи, така Верка казва в една от своите песни, които ми подари. Не харесвам, когато певицата пеейки, ме натоварва със силния си глас, груба орнаментика и надменно поведение.

Можете ли да простите предателство?

Не! Как се прощава такова нещо?! Може да те предаде само човек, който си допуснал близко до себе си. А щом си го допуснал, значи ти си му дал част от себе си…, боли, боли, чак се срива света в такъв момент… Всяко предателство те променя, оставя рана в душата ти. Не мога да съдя никого, че е избрал да ме предаде, но обикновено в такива моменти се затварям и дълго страдам и да, дистанцирам се от Предателя – Бог да го съди!

Какво ще ни изпеете в Кипър на концерта в събота? 

Благодаря и много се радвам, че ще имам възможност да бъда в Кипър през декември. Сега не бих могла да изредя кои песни ще изпея, защото аз винаги вземам решение в последния момент, като се съобразявам с публиката, залата… ще ви изпея хубави песни, които ще ви заредят за предстоящите Коледни и Новогодишни празници. Желая здраве и късмет на всички българи!

8Много пъти Верка Сидерова ми е казвала, че е спокойна, защото ти е отстъпила мястото си – Добруджа, какво ще кажете за това?

Е, как го каза само! Никой не може да си отстъпи мястото – всеки си носи кръста до края. Да, Верка ми подари част от песните си, които е пазила за Филип Кутев с надежда той да направи „Добруджанска сватба”.Записвахме песните в нейния дом. Хубави песни ми даде! Част от тях вече съм записала, но голямата ми мечта е да направя с тези песни и от моя репертоар мюзикъл. Дано успея да го осъществя, защото това вече не зависи само от мен… С нея една година бяхме преподаватели „майсторски клас” за деца от специализираните училища и школи и там тя ми каза, че иска да ми даде тези песни. Първо ми се стори невероятно – все едно си спечелил от тотото. Била съм много пъти при стари жени да записвам песни, но за първи път щях да бъда при такава именита жена. Аз толкова уважавам Верка, че не бях си позволила да я безпокоя до този момент за нищо.

„Добруджа е в сърцето ми. С нея започвам и завършвам концертите си”-казва Галина- и продължава:

9Чета постоянно Сайта на вашият вестник, в него има нещо много различно, нещо много как да кажа „нестандартно”, за всекиго по нещо, аз съм човек, който се интересува живо от сънародниците ни по света, чрез вашия сайт опознавам и Кипър, като една чудесна страна, ето това ми харесва. Вие сте си направили там чрез вестника една малка България, пишете повече за култура, повярвайте ми, хората имат нужда от това, защото четат достатъчно жълтинки, които после се питат “абе аджеба, това наистина ли е така”, Вие сте призвани да пазите паметта, ние Българите не умеем да обичаме паметта назад, отбягваме я, като нещо срамно. Без Памет няма бъдеще, то се гради на паметта, дори и заради самата поука от нея. Вие сте и посланици на Българската реч, чрез това се добива самочувствие и гордост- две неща много важни за емигранта!

Искам да пожелая сега, около идните празници, добруджанци и въобще българите, където и да са – да се срещат повече, да си ходят на гости, да си казват хубави думи. Да си простят стари болки дори. За да могат да вървят по-лесно напред, защото, когато носиш в душата си болка, когато носиш завист към другия, към неговия успех, тогава не ти е много приятно, не се върви лесно с такава тежест. По-лесно е когато съумееш да го извадиш от душата си и да кажеш: „а бе, все пак живеем – да живеем по-добре!”.

Благодарим сърдечно на народната певица и пожелаваме “На добър час!”

В Кипър ви чакат приятели!

Аз също искам да споделя моята благодарност и вълнение, за скорошното идване на Галина Дурмушлийска, за да споделим заедно сцената, радостта и вълнението на предстоящия ни концерт.Заповядайте и вие, ей така по Български!!!

Бел. на ред. Снимки от архива на певицата! 

Добрин Добрев

 “Лале ли си, зюмбюл ли си” – пееГалина Дурмушлийска, Теодосий Спасов – кавал

 

 

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.