Интервю от поредицата на БВ: „Кипърци завършили в България“
Много от нас познават Димитрис Христодулу, Първи секретар на ПЕО Лимасол от срещите, които вестника ни, СБК и българското училище проведоха през годините в Лимасол. За него всички говорим като за „нашия човек в синдиката ПЕО”, който не само говори перфектно български, но и винаги е готов да помогне или да се включи в различни инициативи на българската общност в града.
За себе си казва:
Родих се в град Лимасол на трети ноември 1957г. Баща ми беше дърводелец, а майка ми шивачка. Имам още двама братя и една сестра. Семейството ми беше много бедно и живеехме на границата на беднотията.
След основното училище тръгнах да ставам електротехник в техникума в Лимасол. Едновременно започнах да работя след училището и през лятото като кофражист и арматурист, за да покривам малко от нуждите и да помагам на семейството си. След техникума служих 26 месеца в армията и започнах работа в ПЕО Лимасол като секретар на отдел млади трудещи се. Икономическа възможност за висше образование нямах, въпреки че бях отличник.
Преди много години вие сте избрали да завършите висшето си образование в България. Защо?
След три години работа в профсъюзната организация ми беше предложено от ръководството да уча в България в Академията за Обществени Науки и Социално Управление в София като стипендиант на българската държава. Така през 1980г. заминах за София и завърших обучението си 1985-та г. със специалност Политическа Икономия.
След завършването започнах отново работа в ПЕО като заместник организационен секретар в началото, а по-късно станах организационен секретар и после секретар на окръга. За всичко по-нагоре ме избираха разбира се съответните органи, конгреси, съвети и т.н. Така в голяма степен не бях аз този, който беше избрал България за висшето си образование, а България беше „избрала” мен за да ми се даде възможността да уча.
Спомените от студентските ви години.
Този петгодишен период като студент беше един от най-хубавите в живота ми и винаги го помня с носталгия и с топли чувства. От първите дни бих казал, заедно с ученето на български език започнахме да се запознаваме и със страната. Екскурзии на Витоша, посещения на други градове, създаване на нови приятели, научаване на навиците, традициите и начина на живота на българите бяха неща, които ни помогнаха много за по-нататъшната ни адаптация. От самото начало накарах другите колеги да учим гръцки танци, за да участваме на вечерите на художествената самодейност, които бяха организирани от Академията. Аз бях учителят, защото участвах много години в танцовия състав на ПЕО. Три години наред печелихме първото място.
В България тогава имаше около двеста студенти от Кипър в почти всички големи градове. През 1983г ме избраха в ръководството на кипърската земляческа организация и за две години бях неин председател. Това ми даде възможността да обиколя страната и да се запозная с красотите й. От най-интересните дейности на земляческата ни организация беше организирането на Кипърски вечери в големите зали на ВУЗовете, където информирахме нашите колеги – българи и чужденци за „Кипърския въпрос” и представяхме нашата култура. Заедно с това всяка година организирахме бригада в село Ветрен за бране на грозде.
Често посещавате родината ни, защото и децата ви завършиха там. Промените в България от вашето и тяхното време, какво ви впечатли?
Искам да кажа, че за разлика от студентите, които учат сега в България, ние искахме или поне се опитахме да се слеем с нашите домакини. Затова и до сега имам връзки с приятели и колеги от тогава. От тогава посещавам България често. Особено последните 8 години още по-често, защото малката ми дъщеря Ефтихия по примера на баща си тръгна да учи във втората ми родина, както винаги наричам България. Преди три седмици ходихме цялото семейство в София и присъствахме на завършването й. Тя е вече дипломиран ветеринарен лекар.
Разликата в условията тогава и сега е огромна. Някои неща се промениха към по-добро, други към по-лошо. Сигурен съм, че стандарта на обучението продължава да е на високо ниво. Много неща, които ги нямаше тогава, сега ги има независимо от това дали хората имат достъп до тях или не. Появиха се нови сгради, молове и общо взето всичко, което има и в другите Европейски страни. Но това, което липсва и го чувствах при всяко мое посещение в България е сигурността от една страна и изчезването почти на гостоприемството на българина, който при тези условия се затвори в къщи и като че ли се изолира от самото общество.
Ако възприемаме теорията, че битието определя съзнанието, това важи и за българите. Измени се към по-лошото живота на хората и по същия начин и ежедневието и съдържането им
Много българи ви познават от различни срещи със синдиката или с децата от българските училища. За всичките тези години сте помогнали на хиляди хора. А сега, в условията на безработица и криза успявате ли да им помогнете?
От първия момент когато преди повече от 25 години дойдоха първите български граждани да работят в Кипър, аз веднага се свързах с тях. Знаех, че ще имат нужда от помощ и че ще бъдат жестоко експлоатирани от съвременните робовладелци. Пишех статии в кипърски и български вестници и се опитах да информирам хората за техните права, но и за профсъюзите и тяхната роля и нуждата за организирана борба. Организирахме срещи с групи и отделни хора и им говорехме за трудовото право на Кипър и т.н. Използвахме нашата сила и нашите връзки, за да помогнем на хората. В много случаи успявахме, а в някой не. Условията и тогава са били много трудни, както и днес. Тогава заплахата беше „Ако не направиш това или онова, ще се върнеш в България!” А сега заплахата е „Ще те уволня, има други които чакат на опашката!”. В условията на толкова голяма безработица профсъюзите губят от своята мощ и защитата на интересите на трудещите се става все по-трудна. Но въпреки всичко продължаваме борбата и в много голяма степен успяваме да играем ролята си. Хората все още се обръщат към нас за помощ – за спазване на колективния договор, за почивката си или за здравеопазването. Търсенето на работа е разбира се най-актуалния въпрос, но и най-трудния за решаване.
Втора година Кипър се тресе от невиждана криза, по-тежка от тази през 1974 година. Кои според вас са виновниците? Оптимист ли сте?
За съжаление вече втората година страната е в една невиждана криза, която въпреки че започна като последствие от международната криза на системата, се изостри рязко след решенията на Еврогрупата и на сегашното правителство за „постригване” на сметките в банките. Няма вече никакво съмнение, че тези, които крадаха богатството на страната и мечтите на хората са били собствениците на банките и така наречените голден бойс. Липсата на контрол от главата на централната банка и отричането от болшинството на Парламента на мерките, които предложи предишното правителство, ни докараха до сегашното много трудно положение. Ако някой ме пита дали съм оптимист, отговорът ми е „ДА, по природа съм оптимист, но мисля че с политиката, която сегашното правителство прилага на основа на бедността, на намаляване на социалните грижи, на ликвидиране на държавата, на справедливостта, означава че развитието ще се забави много и цената, която ще плати народа ще е много висока. Да не говорим, че в момента и въпроса с природните ресурси на страната е замразен, нещо което крие сериозни опасности за бъдещото на този божествен подарък.
Води се политика, която се опитва да игнорира синдикалното движение в страната, допуска се самостоятелно договаряне, дъмпинг на трудовия пазар. Смятате ли, че това е целенасочена политика за ликвидиране на синдикалното движение не само в Кипър, а и другаде по света?
Работодателите и за голямо съжаление, с подкрепата на правителството правят каквото е възможно, за да отстранят профсъюзите и да ликвидират колективните трудови договори. Те искат да премахнат социални придобивки и права извоювани с тежки и понякога кървави борби. Това че искат да се крият зад Тройката не може вече да убеди кипърския народ, защото в същия момент те казват, че това щели да направят със или без Тройката. Че политиката, която прилага Тройката е техния политически манифест. Ние ще се борим с всички сили против тези планове. Организирахме до сега много демонстрации и митинги и ще продължим и в бъдеще. По същия начин ще реагираме и на всички опити да се отстрани синдикалното движение, към което се стреми сегашното правителство и международния капитал .
Днес стотици млади хора с висше образование в Кипър са без работа и вече обръщат поглед към други страни. Как гледате на тази тенденция?
Най-трагичната фигура в тази криза са младите хора. Тези, които са завършили висшето си образование или са излезли направо на трудовия пазар, търсейки своята съдба. Сред тези хора, които често наричаме златното бъдеще на страната, безработицата е над 45%. Какво правят тези хора, като в Кипър няма работа? Те заминават за чужбина и така златното бъдеще излиза от страната. Това поколение е загубеното поколение и ако не се създадат условия за развитие и откриване на работни места, обществото ще плати висока цена.
Вярвате ли в политиката на това правителство, което ни обещава скорошно излизане от кризата и чертае розови перспективи след като започне добива на природен газ?
За съжаление сегашното правителство вместо да продължи политиката на предишното спрямо природния газ, за да може по-бързо да имаме конкретни резултати и развитие, започна отново да поставя въпроси, които забавят целия процес на развитие. Целта е да се обслужат интересите на местния и международния капитал, а не на народа. Не е случаен интересът на американците за нашия район и по-активната им намеса.
Какво трябва да се промени за да започне малкия и среден бизнес отново да заработят?
Кипърската икономика се опираше винаги на средния и малък бизнес и не случайно се наричаха „гръбнакът на икономиката”. Тези бизнеси сега страдат повече от кризата. Страдат от липса на кредити поради банковата криза, но и от високия лихвен процент. Страдат от високата цена на тока, от високите наеми, от погрешната политика на правителството за освобождаване на работното време на магазините и т.н. Всичко това блокира развитието на тези бизнеси. Въпреки че ние направихме конкретни предложения и за наемите и за магазините и за много други неща, свързани с развитието, правителството до преди няколко месеца и тези, които участваха в него като коалиция, са ги отричали. Всичко това в стремежа си да защитят интересите на големия капитал, а не на малките и средните собственици и предприятия. Не случайно пет-шест много големи компании в сферата на търговията са имали повишаване на печалбата си миналата година, а малките и средните фалират.
Вашата прогноза – колко години са необходими на Кипър за да излезе от омагьосания кръг?
Какво ще стане, какви са перспективите никой не може да каже със сигурност и също така никой не може да каже кога ще се оправят нещата. Сигурното е, че ще се движим вече по съвсем различни релси от тези, които знаехме до сега. Кога ще излезем от този омагьосан кръг – не мога да дам отговор, но със сигурност не по малко от три-четири години. Това е така, защото дори когато започне развитието след най-малко две години, безработицата за да се намали до средни за Европа равнища, ще мине още доста време. Затова това, което искам да кажа на всички трудещи се на острова е, да се обединят колкото може повече около профсъюзите, защото те са в момента, въпреки проблемите, единствената надежда. Трябва да защитим колкото може по-ефективно колективните договори и трудовите права. Кризата ще мине рано или късно. Трябва да сме готови за новите условия.
Вие сте редовен читател на вестника ни от самото му създаване. Как мислите, какво липсва във вестника и с какво още бихме могли да бъдем полезни на българската общност в Кипър?
Искам искрено да благодаря на „Българският Вестник” за интервюто и да пожелая на хората, които правят възможно издаването му да са живи и здрави, и все така активни борци за истината и информирането на хората и още по-големи успехи. Не мисля, че нещо му липсва на вестника. През всичките тези години вие бяхте и продължавате да сте трибуната на българите в Кипър.
Какво ще пожелаете на българите в Кипър?
На българите в Кипър искам да кажа да са здрави, да имат търпение, защото ще дойдат и по-добри дни и да си търсят правата, които произлизат от факта, че България е член на Европейския съюз. Да четат Българския вестник и от там да получават информация за тези права. ПЕО и аз лично сме винаги готови за съдействие, както сме винаги готови да съдействаме и на Българските училища в Лимасол.
Коментирай първи