Спомен за Демис Русос

Великият Демис Русос почина в съня си в нощта срещу неделя, на 68 години, в частната болница “Хигия” в Атина, съобщиха световните агенции. Лекарите още не казват за какво лечение е постъпил.
Напоследък Русос живееше ту в дома си на брега на морето в Атина, ту в къщата си в парижкото предградие Ньой. Кой е той, ще попитат младите, но със сигурност са слушали песните му – живи хитове отпреди 40 години.
Демис е артистичният псевдоним на Артемиос Вентурис Русос, който става световноизвестен през 70-те години на миналия век. Роден е на 15 юни 1946 г. в Александрия, Египет. Баща му Йоргос Русос е работил там като инженер, когато се оженва за майка му Нели Мазлум – египтянка от италиански произход. Родителите му губят имота си по време на Суецката криза 1956 г. и се преместват в Гърция.
Детството му, прекарано в Египет, е повлияно от арабската музика, която се усеща в творчеството му и до днес. Още 10-годишен той се запалва по джаза и се научава да свири на тромпет. Макар и дете, той става солист в хора на гръцката църква в Александрия и пее в него 5 години.
Но когато навършва 15 г., животът му се променя. Настъпва Суецката криза, семейството му губи имуществото си и емигрира в Гърция. Артемиос работи, за да издържа близките си. През деня ходи на училище, а нощите свири с тромпета в различни клубове в Атина.
Две години по-късно сформира първата си група, “Идоли”, в която свири на бас китара и пее беквокали. Един ден водещият вокалист иска Русос да го замени за няколко песни, за да си почине. Същата вечер, когато Артемиос изпява The House Of The Rising Sun (“Къщата на изгряващото слънце”) и When A Man Loves Woman (“Когато един мъж обича една жена”), публиката остава изумена. И го кара отново и отново да пее. От този момент Русос се прочува. Важна за кариерата е срещата му с Лакис Влавианос, който по-късно ще се превърне в един от най-успешните му композитори. Запознанството между двамата ражда групата We Five, в която Русос е водещ вокал.
През 1967 г. пътят на Русос се пресича с този на двама големи гръцки музиканти – Вангелис Папатанасиу и Лукас Сидерас. Така година по-късно се слага началото на една от най-успешните групи на 70-те години – Aphrodite’s Child (“Децата на Афродита”), която се превръща в музикално събитие на десетилетието. В нея Вангелис е композитор, който свири и на клавирните инструменти, Лукас е на барабаните, а приелият псевдонима Демис Русос е вокалист и басист. Съставът тръгва да атакува славата от Великобритания, но не им издават разрешително за работа. И вместо в Лондон отиват да свирят в Париж точно по времето на студентските протести през май 1968 г.
Музикалната вакса между лиричния глас на Русос и композиторския гений на Вангелис, както и изявите му на клавишите, ги водят към върха. След няколко концерта в модни парижки клубове, песента Greek Sound става много популярна и музикалната компания Phonogram предлага да запише песен, вдъхновена от “Канон в ре мажор” на немския бароков композитор Пахелбел. Така в едно мазе Вангелис написва парчето Rain and Tears и песента се превръща в световен хит. Този първи албум на Aphrodite’s Child продадени над един милион копия само във Франция.
Девет месеца по-късно Rain and Tears оглавява топкласациите в цяла Европа, а следващите 3 години “Децата на Ародита” бележат феноменален успех. Групата има 240 изяви по телевизията, а заглавия като Rain and Tears, I Want to Live, Winter and Fall, End of the World и др. са хитове и днес. Три шеметни години, които превръщат Aphrodite’s Child в легенда.
Вангелис все повече клони към студийна експериментална музика, което предопределя края на групата. През 1970 г. “Децата на Афродита” тръгват на турне без него, а в края на годината започват записите на албума “666”. Композициите на Вангелис в него са доста различни от предишните хитове и още преди да излезе този албум, всеки поема по свой път и групата остава в историята.
Демис и Лукас започват солова кариера. В края на 1971 г. Вангелис сам завършва “666” и той излиза през 1972 г., когато Aphrodite’s Child вече не съществува.
Първият солов сингъл на Демис Русос We Shall Dance оглавява класациите на Европа през 1971 г. Това предопределя и главоломния успех на целия албум Fire and Ice, с който певецът прави турнета в Испания, Италия, Холандия, Гърция и Германия.
Равносметката за първите три години на Демис като соло артист е наистина впечатляваща –  за 1000 дни е изнесъл 380 концерта в 18 страни, пропътувал е половин милион километра – 400 000 със самолет и 100 000 с кола, участвал е в 120 телевизионни и 180 радиопрограми, записал е три албума и общо 40 песни, за което са му били необходими 600 часа студийно време.
През 1975 г. осъществява 45-дневно турне, което се простира на пет континента. По време на това турне изнася концерт на един стадион в Бразилия пред 150 000 души – колосално постижение, което е постигал само още един легендарен артист – Франк Синатра.”
Роденият в Африка певец отдавна е в златната страница на музикална Европа. И не само. През 1976 г. Би Би Си прави документалния филм “Феноменът Русос”. А песните му са записани дори и на японски.
В продължение на години Демис Русос се бори с теглото си.  През юни 1980 г. тежеше 147 кг. С диета успя да свали 50 кг за 10 месеца, след което описа в книга как се справя с наднорменото си тегло.
Животът му е изпълнен с перипетии. През юни 1985 г. Демис Русос и бъдещата му съпруга Памела са сред заложниците на отвлечения по време на полет самолет  TWA Flight 847 от Кайро до Сан Диего. На 14 юни след излитане от Атина за Рим самолетът е похитен от членове на “Хизбула”, които искат освобождаването на 700 шиитски мюсюлмани от Израел. Певецът прекарва 39-ия си рожден ден в плен.
“Похитителите ми дадоха торта и китара да пея,” казва пред Ройтерс после той. Терористите се отнасят с него като звезда и му искат автограф. Гърция освобождава един терорист, след което похитителите пускат 8 гърци. Сред тях е и Демис Русос и Памела. Премеждието го променя и после той работи за разбирателството в света чрез музиката.
Това става повод през 1986 г. да обиколи СССР за три седмици, а през февруари 1987 г. заедно с учени, писатели и художници се присъединява към форума за мир и разоръжаване в Москва.
С годините Демис Русос започва да пее различни фолклорни и електронни стилове, но никога не се отказва от стила, направил го световна звезда.
“До 1975 г. имах пет албума в топ 10 едновременно. И моето име се споменава 2-3 пъти в Книгата на рекордите “Гинес”. И АББА ми отне всичко”, казва през смях певецът в интервю за “Гардиън” през 1999 г.
През 2006 г. творчески се обръща към миналото. След турнето си издава Live in Brazil, след което две години изнася серия концерти с известни френски певци от шейсетте и седемдесетте. През последните години той пее седнал на стол на сцената.
Демис Русос остави и българска следа. През 1995 г. е почетен гост на “Златният Орфей” заедно с “Темптейшънс” и Пол Роджърс. А на 2 март 2006 г. зала № 1 на НДК събира за съвместен концерт двама велики певци – Демис Русос и Лили Иванова.
източник: 24 часа

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*