Малките скаути от Исперих: На която и врата да почукаме, никой не ни чува

Скаутите от Исперих в ролята на Дядо Коледа, с подаръци за децата на Мизия.

Преди няколко дни поместихме интервюто с Теодора Рабачева, българка, която със съпруга си шест години живя и работи в Кипър.  Въодушевена от кипърските скаути, Теодора основа миналата година в родния Исперих скаутски клуб, в който членуват 70 деца на възраст от 8 до 17 години.

Да си призная, останах очарована от благородната инициатива на Теодора и от разказа й за нейните скаути. Направихме връзка през скайп. Двадесетина деца застанаха пред камерата и разказаха с гордост за своята инициатива и с болка за своите неволи…

Децата на леля Дора (така я наричат там) научили за своите връстници от Мизия, които писали писма до Дядо Коледа и Снежанка с молбата да не ги забравят и да им донесат мечтаните подаръци и тази Коледа. Така решили да влязат в ролята на Дядо Коледа и да зарадват своите непознати приятели. Десетки родители участват в инициативата, всеки дарява според възможностите си и ден след ден списъкът с желания на децата от Мизия се пълни с отметки за закупени подаръци.

На 14 декември скаутите на Теди се събраха в работилницата на Дядо Коледа, т.е. в дома й, за да опаковат коледните подаръци на децата от Мизия. Деца от семейства, пострадали от унищожителното наводнение тази година, деца, които на Коледа със сигурност не могат да получат коледни подаръци от своите родители.

В стаята беше шумно и весело, чуваше се детски смях, весело подвикване, голям чайник изпускаше пара на печка с твърдо гориво, а децата се суетяха около голямата маса, отрупана с неопаковани играчки.

Теодор Христов на 8 години каза: Тези деца са като нас, само дето родителите им нямат пари да им купят нова играчка за Коледа. Затова ние ще бъдем Дядо Коледа и ще им изпратим подаръци. 123 деца ще получат нашите поздрави и подаръци от сърце.

Харесва ни да сме скаути, научихме много неща, вече можем да готвим, да палим огън на открито, строим дървени къщички от палети, всичко е много интересно. Предпочитаме заедно да правим скаутски битки на открито, отколкото да живеем пред компютрите сами.

Теодора Рабачева: Ситуацията в Мизия е страшна. Между тези деца има някои със специални нужди, деца с диабет, деца с двигателни проблеми. В момента са настанени със своите родители в детската градина и едно училище и живеят там. Родителите ни предоставиха освен средства, много книжки, играчки и дрешки втора употреба, които също ще опаковаме и изпратим.

Диана Йорданова на 7 години: Всичко, което правим като скаути е много забавно – научихме се да сгъваме и разгъваме палатки, ходим на походи, грижим се за чистотата на гората, здрави сме, не боледуваме, при нас е толкова весело.

За Великден боядисвахме яйца и ходихме в домовете на възрастните хора, които са сами и ги поздравихме с празника.

Жоро Христов, знаменосец на скаутите: Днес опаковаме подаръците, утре ще ги изпратим, а вдругиден подаръците ще бъдат връчени на децата от кмета на община Мизия. Всеки подарък е адресиран до конкретното дете, с името на изпращача. Далеч ни е, не можем да отидем до там.

На репликата ми, че това, което правят е възхитително, 14 годишния Николай Костадинов отговори: “Бих искал да остана в моя град, харесвам си го. Имаме профилирана гимназия, мога да си избера подходяща специалност между различните селскостопански специалности, механик, икономист, озеленител. Имаме избор, но сме разочаровани от несериозното отношение към нас. Миналата година ходихме да поздравим общинарите с предстоящите празници – нищо, тази година поканихме кмета да дойде поне веднъж на лагерния ни огън, да ни види какво правим, да поговорим – отново нищо. Каним го на всички чествания, които организираме – пак нищо! Е, тогава какво да очакваме от общината или кмета?

Теодора Рабачева: В клуба ни членуват 70 деца скаути. Чака ни дълъг път, труден, но изпълнен с емоции и битки. Родителите ден след ден забелязват плодовете от нашето старание, децата станаха по-самостоятелни, по отговорни, учат се един от друг, общуват и си помагат, променят се в положителна посока с всеки изминат ден. Учим се на всичко, за което семейството не намира време поради заетост.

И днес отново сме заедно заради тази благотворителна кауза, жест на съпричастност и човечност.

Имаме си и ние една коледна мечта, която по-скоро е обърната към община Исперих, а не към Дядо Коледа. Имаме нужда от клуб, от място, където да се събираме. Домът ми не може да побере всичките тези 70 деца, а и те с всеки изминат ден стават все повече. Нямаме възможност да плащаме наем на общината. Ние сме неправителствена организация, нямаме подкрепа по някоя програма или от държавата. Ще се радваме много, ако общината ни обърне най-после внимание и ни даде възможност да ползваме безвъзмездно някакви помещения. Ние ще си ги ремонтираме със собствени сили и средства и ще ги пригодим за нуждите на клуба. Както в Кипър, държавата даде учебни стаи за българското училище в Ларнака, например. Без да плащат наем, ток и други разходи. Защо и тук да не се съобразят с нас и нашите нужди? Как в един малък Кипър може да стане и да се съобразят с нуждите на българските ни деца, а в България – да не може? Все пак това са нашите деца, нашето бъдеще. Те ще продължат след нас. На каквото ги научим, това ще се случва в бъдеще.

На въпроса ми дали са се обръщали за решаване на проблема към някое от училищата в Исперих, Теодора отговори:

„В Исперих има четири училища и пет детски градини. Те самите се затрудняват и нямат свободни бази. Само в едното училище има 900 деца. Градът не е малък, наброява 8 хиляди жители. Отговорът на общината е, че ако ни дадат общински помещения, трябва да плащаме наем, което ние не можем да си позволим. Няма друго решение. Харесват ни, подкрепят това, което правим, но искат наем. А такива места, където биха могли да ни пуснат на символичен наем, съществуват. Но липсва желание от тяхна страна. Районът е със смесено население. Управляват ни ДПС. Тепърва правим постъпки към областния град Разград…”

Благодарим на родителите и на представителите на местния бизнес, които ни подпомагат. Благодарение на тяхната помощ, ние продължаваме! Пожелаваме им успешна Нова година! Пожелаваме си нашата молба да мине през кмета на Исперих, да бъде разгледана на сесия на общинските съветници и да бъде уважена.

Пожелаваме си успех на предстоящия Международен скаутски лагер в Шумен, който ще бъде от 17-ти август 2015-та. Ще премерим сили със скаути от десет европейски страни и се надяваме да бъдем на едно от челните места. Готвим се усилен.

Мечтаем за наше местенце, за наш клуб! Много бихме искали Новата година да направи кмета ни по-сговорчив и да ни забележи.

Днес децата си пожелават здраве, щастие и късмет през Новата година. Пожелават на всички деца по света безгрижно детство, мир и благоденствие.

Пожелаваме им го и ние. Защото те са нашето бъдеще, нашето достойно продължение!

Б.Р. Над 2 млн.българи напуснаха родината ни през последните 25 години. В света има разкрити стотици български училища, подпомагани частично от българското правителство. Но се радват и на активната помощ на властите от съответните страни.

Като пример ще дам Кипър. В някои от градовете, местните училища предоставиха база за българските ни училища, безплатно. Водени от грижата за детето, разбирайки невъзможността да се справим със собствени сили.

С удоволствие ще препратим интервюто със скаутите на община Исперих и Разград, с надеждата, че нещо може да се случи.

 

Не проумяваме безразличието на кмета и община Исперих в родината ни. Искрено се надяваме, че на следващата общинска сесия молбата на Скаутски клуб Исперих ще бъде разгледана и ще бъде намерено най-доброто решение.

В името на децата! В името и бъдещето на България!

Ева Иванова, „Българският Вестник” в Кипър

*****

Текст на писмото, което придружи коледните подаръци на малките скаути за децата на Мизия

Здравейте Приятели,

Ние Скаутите от Клуб „Хелис-2013“- гр.Исперих събрахме средства и закупихме играчки за Вас, наши непознати приятели – децата от бедстваща Мизия.

Няма как да построим за Вас нови домове, няма как да върнем времето назад, за да предотвратим наводнението, няма как да избършем сълзите в очите на Вашите родители.

Надяваме се , че с тази Наша инициатива ще успеем да върнем усмивките на лицата Ви, мили деца от гр.Мизия. Ще сме най-щастливите хора, ако сме успели поне в навечерието на Коледа и Нова година, да Ви направим за миг по-щастливи, за миг поне да върнем желанието ви за детски глъч и смях, за миг да върнем надеждата в сърцата на Вашите близки.

Мили деца не забравяйте, че в тези тежки за страната и Вас дни, не сте сами! Макар и отдалече, ние протягаме приятелска ръка за помощ.

Много усмивки, прегръдки и топли поздрави от децата скаути и техните родители, включили се в тази благородна инициатива.

1. Теодора Божкова Рабачева-председател

2. Жоро Христов Рабачев-водач

3. Диана Йорданова Георгиева-скаут

4. Динка Георгиева-скаут

5. Ванеса Миткова-скаут

6. Поля Петрова-скаут

7. Петър Дренчев-скаут

8. Ростислава Дренчева-скаут

9. Валерия Димчева-скаут

10. Гергана Георгиева-скаут

11. Жаклин Ганчева-скаут

12. Стелиян Ивайлов-скаут

13. Денислава Ивайлова-скаут

14. Николай Костадинов-скаут

15. Мухидин Аляйдин-скаут

16. Деа Родоплу-скаут

17. Ясмин Талиб-скаут

18. Ванеса Николаева-скаут

19. Божидар Рабачев-скаут

20. Христо Рабачев-скаут

21. Даниел Красимиров-скаут

22. Мариела Ивайлова-скаут

23. Миши Атанасова-скаут

24. Маги Атанасова-скаут

25. Теодор Христов-скаут

26. Станислав Ивайлов-скаут

27. Йоанна Аспарухова-скаут

28. Антония Асенова-скаут

29. Желка Божкова-скаут

30. Божко Божков-скаут

С уважение: Теодора Рабачева

/председател на Скаутски клуб“Хелис-2013“-Исперих/

Тел: 098 891 6274

Dora_dor4e@abv.bg

гр.Исперих

Обл.Разград

Ул.“Лудогорие“17

 

 

 

 

 

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*