Ще продължавам да пея…

Лято, отпуски, пътувания, романтика, нови места и запознанства, хубава музика, незабравим купон…

Кратко пътуване по море в края на август до няколко гръцки острова с круизния кораб Louis Aura ме запозна с четирима невероятни българи, работещи на кораба. Една българска певица, двама музиканти и корабния лекар от години работят на корабите на Louis Cruises по професията си. Усмихнати, любезни, чаровни, истински професионалисти…

Още с качването на кораба се сблъсках с българското присъствие, което, в интерес на истината се изразяваше само в тези четири човека. Само четири, но само за един ден всички вече знаеха за тях и ги познаваха по име. Защото бяха най-ярките личности от 340 членния екипаж на кораба.

Тръгвайки да обикаляме кораба, за да видим къде какво има, стигнахме до десетия последен етаж – панорамното кафе и набързо се настанихме в удобните столове. Току що поръчали питие и още неотпили от него, пред нас застана младо момче, погледна ме и ме попита – „Сега на български ли ще си говорим? Позна ли ме?” Приятелката ми веднага реагира с бурен смях – „Ева, не можеш да се скриеш, където и да кацнеш, все някой ще те познае!”

А аз наистина бях решила да се потуля за няколко дни без телефони, компютър и интернет, далеч от новини, проблеми и напрегнато ежедневие… Момчето набързо ми припомни, че преди няколко години свирил на един от Българските събори в Кипър, организирани от Българският Вестник в Кипър, но сега работи на круизния кораб като вокалист. Тръгна да ни обяснява, че трябва да станем, да си вземем спасителните жилетки и да присъстваме на инструктажа при евентуална спасителна акция. Честно, не ми се ставаше от удобния стол, нито исках да зарежа току-що пристигналото мохито. И съвсем по български, реших, че мога да се покрия от скучния инструктаж, и ако тръгнем да потъваме, сигурно щях да бъда от първите удавници, цял живот на море, така и не се научих да плувам…

Четири нощи Данина, Николай и Любо веселяха гостите с невероятна програма – вечери на ребетико, бузуки, с богат гръцки, кипърски и интернационален репертоар. Дадохме си среща на четвъртия ден пак в това кафе, в най-високата точка на кораба, за да разкажат за себе си, за работата си на круизния кораб, за мечтите и целите си…

Данина Влахова е наполовина българка, завършила Музикалната Академия „Панчо Владигеров” и е от София. Перфектен гръцки език, другата половина от нея е с гръцки корени. Още първата вечер ни зашемети с едно блестящо изпълнение от репертоара на Едит Пиаф. В началото на кариерата си пее във вокалната група „Сребърни звезди” в София, после в елитния гръцки клуб Дионисиос, а след това преминава на работа на корабите на Луис, Саламис и Филоксения. Обиколила е няколко морета, посетила едни от най-красивите кътчета на земята, запознала се за тези десет години с хиляди интересни хора…

„Доволна съм от работата си, всяка сутрин се събуждам на различни места. В зависимост от курса е и репертоарът ми. Обичам френския шансон и Едит Пиаф, но довечера ще ви изпея „Хелоу Доли”. Всъщност всяка вечер поднасяме различна програма и това предполага наистина всеки изпълнител да има много богат репертоар, а не само гръцко. Обичам тази работа, носи ми не само финансово спокойствие, но и много емоции. Освен това успявам да покривам следването на сина ми, който е студент по биология в Оксфорд в момента. Решил е да се занимава с проблемите и лечението на рака.

Коя е любимата ми българска песен – „Имала майка едно ми чедо”, синът ми е Никола… Когато толкова време си далеч от семейството, пеейки тази песен ми става и мило и тъжно на душата. Питаш докъде се простират мечтите ми – До безкрайността! Човек не бива да спира да мечтае, но си пожелавам много здраве, когато човек е здрав, има възможност да превърне тези мечти в реалност…, и да продължавам да пея, това умея, това обичам да правя…”

Любо Котов е от Пловдив. От дете свири на ударни инструменти, а цели 23 години е професионален музикант. Шест години работи в Кипър, а от две години пътува и свири на корабите на Луис. В ученическите си години той е запален рокаджия и казва, че уменията и любовта към музиката дължи на баща си Боян Цанов, който също е професионален музикант. Преди Кипър обаче свири в скандинавските страни. Пази прекрасни спомени от Норвегия, където българските музиканти са на особена почит.

„Тези две години на корабите минаха като сън, прекрасни условия, колеги, ние сме смесена група от българи и кипърци, но няма дискриминация, любовта към музиката ни обединява и сплотява като екип. Харесвам си работата на кораба, но истината е, че искам да работя в родината.

„Не ти ли е ясно, че купонът тече…” Бог да го прости Георги Минчев, познавахме се, аз си оставам един заклет рокаджия. Мечтая за любов и свобода, любов във всичките й измерения и свобода за всички хора на земята. Рокът е музиката на свободата и любовта. И така както си мечтая да работя в родината, давам си сметка, че там няма нито едното, нито другото…, политиката и управлението смачкаха човешките стремежи и мечти, хората ни там не са свободни, забравиха да общуват, да се усмихват, да се обичат, да бъдат истински приятели… Всичко трябва да се промени там – мисленето на хората, да има повече позитивизъм, честност, смелост, откритост, усмивки. Смятам, че политиците ни са главните виновници за това положения. 23 години живея и работя навън, видял съм много и различни неща и си давам сметка, че народът ни е буквално смазан.

Никога не казвам „някой ден ще направя това”, аз казвам „Ще го направя”, защото вярвам в себе си!”

Николай Цветков е от Кюстендил, но живее в София. От пет годишен се занимава с музика, започва със солфеж, а на шест години сяда за първи път на пианото и така…, до днес. Първата му учителка по пиано е Антоанета Митова от Кюстендил, по думите му, прекрасен педагог. Тя му поставя за първи път ръцете на пианото и благодарение на нея е това, което е днес. Родителите му също са музиканти, майка му е народна певица и понастоящем е преподавател по „Народно пеене” в Музикалното училище в София, втората жена, дипломирана гайдарка в България, издала книга за българския фолклор, в написването на която взема участие цялото семейство. Баща му е възпитаник на първия випуск на Музикалното училище в Котел, специалност тамбура. След това завършва МА П.Владигеров, специалност тромпет.

„Независимо че родителите ми основно се занимаваха с народна музика, аз избрах пианото за първи инструмент. Това е един инструмент с неограничени възможности и в наше време развитието му преминава и в електронните музикални инструменти, с които можеш да генерираш всякакъв звук, една Вселена, която все още не е обходена. И аз като родителите ми завърших първо в Котел с инструмент тамбура в класа на Николай Алексиев и Митко Русев. Свиря и на контрабас. Минал съм през Представителния оркестър, свирил съм в НДК, в бузукито Дионисиос, в различни градове на родината, с много радиозаписи като оркестър, Дания и други. В Кипър за първи път стъпих 2003-та на един пасажерски кораб. Договорите всяка година са различни, но тази година имаме двумесечен ваканционен круиз на този кораб.

В България е доста трудно за музикалния бизнес, все още има елемент от онези мутренски времена по заведенията, докато в Кипър, ако си добър музикант, те ценят и уважават като професионалист. Не харесвам и не одобрявам чалгата. С гръцка музика започнах през 96-та и до днес не спирам да обогатявам репертоара си. Музиката е енергия, двустранен процес, ако правилно я поднесеш на слушателя, към теб се връща като енергия радостта и удовлетворението на хората. Това е магия, която пълни и радва душата на музиканта. Мечти…, за мен добрата музика е музика, където и да свиря. Определям се като щастлив човек, имам съпруга, дъщеря на 12 години и кипърска котка. За момента съм доволен от себе си. Човек има неограничени възможности, въпросът е дали ще ти стигне времето да постигнеш това, за което си мечтаеш. Не съм спрял да се уча, в момента дори съм студент, магистратура в МА П.Владигеров – звукорежисура, а имам и сериозни интереси към класическата музика.

На българите в Кипър пожелавам да са живи, да са здрави, и Наздраве!”

Завършвайки разговора с тримата невероятни приятели, буквално в последната минута научавам, че и корабният лекар е българин. Откривам д-р Христо Манолов в корабната клиника. В първия момент си помислих, че това е едно спокойно и тихо местенце, далеч от шумотевицата, музиката и емоциите на туристите. А се оказа, че това е едно от най-важните звена на кораба. Защото корабният лекар се грижи за здравето не само на 800-те пасажери, а и на 340 членния екипаж и всеки момент някой може да има нужда от неговата помощ. Малко лекари могат да се похвалят с над хиляда потенциални пациента на ден…

Д-р Христо Манолов е от Пловдив и в момента работи и като консултант на хирургическите дейности в Университетската болница. От 2004-та работи и като корабен лекар на круизните кораби на Луис. С Кипър го свързват доста познанства и приятелства, а за първи път идва на острова на един конгрес, патрон на който е Елени Теохару. Свързва го приятелство с детския хирург Андреас Неофиту, с когото работят две години в Гърция и с всеизвестния на острова ни д-р Любен Крушовски. В работата като корабен лекар вижда голямо предизвикателство, съвсем различна лекарска практика.

„Сегашният круиз протича изключително спокойно, въпреки че е под егидата на Радиомаратона и пътуват и хора с някои физически увреждания. Имахме курсове и с деца с вродени увреждания, които пътуваха с обучен персонал и обикновено такива курсове не са много леки.

Питате как протича един работен ден на корабния лекар…, в един ден могат да се случат много неща, но може и нищо да не се случи. Екипът е от лекар и една медицинска сестра. Освен със здравето на пасажерите и корабния персонал, нашата клиника се занимава с контрола на храната, хлорирането на водата, контрол на водите, които зареждаме в танкерите на кораба на всяко пристанище. На кораба има автоматизирани електронни системи за пречистване и обеззаразяване на водата, т.е. създаване на вода, която е годна за пиене и къпане. Така ние контролираме крайния резултат от работа на системите.

Вече съм пенсионер, но не искам да се спра на едно място. Всеки круиз е различен, носи нови емоции, запознанства, удоволствието да пътуваш, да виждаш нови места и всеки път е различно. Като корабен лекар съм посетил Египет, Сирия, Ливан, Израел, Гибралтар, два пъти обиколихме Балтийско море, Средиземно море с всички острови. Клиниката разполага с необходимата апаратура за оказване на спешна помощ, а когато това не е достатъчно, прибягваме до медицинска евакуация с хеликоптер. Миналата година имахме такъв случай с възрастен кипърски гражданин, който имаше проблем с пейсмейкъра, а пътуваше сам. Отне ни време, докато разберем каква е причината, тъй като човекът беше изпаднал в безсъзнание и нямаше кой да ни даде информация за проблемите му. Беше евакуиран в италианска болница и човекът оживя. Тази година отново дойде и искаше да разбере как сме го спасили.

Доволен съм от себе си. Пожелавам си здраве, здраве за хората с които работя, за децата и семейството ми. Имам две деца и те направиха своя избор извън лекарската професия. Синът ми работи за военната авиация, а дъщеря ми е Доктор на Техническите науки и работи за два български университета.”

Отправям благодарност към нашите сънародници, работещи на круизния кораб с чувство на удовлетвореност и гордост. Пожелавам им много здраве и успехи, сбъднати мечти и красиви пристанища, попътен вятър и мирни брегове.

Ева Иванова