Юлски Горещници

В средата на лятото, тази година Горещниците – 15, 16 и 17 юли, оправдават много силно своя смисъл на най-горещи дни в годината, според традиционния народен календар.

горещнициКултът към слънцето и огъня присъства във всички религии и митологични представи по света. Празниците имат езически произход и са свързани с култа към огъня. Горещници като дни на слънцето и огъня чрез умилостивяването им посредством различни ритуали. През тези дни /15, 16 и 17 юли/ не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб, не се мият, не перат. Горещниците са едни от най-тачените сред старите българи празници за предпазване от огън.

Общо е убеждението, че неспазването на тези забрани води до пожари и градушки… На места по време на тези празници правят прогноза за времето през януари, февруари и март, на които отговарят съответно първият, вторият и третият Горещник. Познато е още къпането на болни и здрави в лековити води.”

В седмицата след летни Св. Атанас /5 юли/ — жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва „Горещници”.

Първият -15 юли е Чурута, вторият – на 16 юли е Пърлига, а третият — на 17 юли е Марина Огнена

Хората вярвали, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена.

На Чурута угасяли огъня във всички къщи и чак на третия ден, на Марина Огнена насред хорището двама близнаци го палели чрез триене на липови колци с лесково вретено. „Нов огън” му казвали, „жив” огън, от който палели всяко огнище и който лекувал всички болести на света.

Κάντε το πρώτο σχόλιο

Υποβολή απάντησης

Η ηλ. διεύθυνσή σας δεν δημοσιεύεται.


*