ОХЛЮВИ  НА  МАРАТОН…

Georgi Nikolov -1У нас беше гръмнат поредният едър бандит – бре, национална трагедия! Хвърчащи линейки, кръвни банки и яки момци, сбрани пред болницата в тениски с надпис „Спазвам закона“. Интервюта с лекари, горди от себе си в спасяването на катила. Час по час прекъсвани ТВ предавания, за да ни осведомяват как е той. И докато висшите икони на полицейския мардалък мигаха в кацата със следствена тайна, медиите си свършиха работата. Съобщиха на охлузеното ни общество имена, събития и предистории за други безобразия в туристическия комплекс „Слънчев бряг“. Съвсем уместно задавайки риторичния въпрос: „Как е възможно група от 30-40 души в бронежилетки, с брадва и ножове, да пресичат комплекса, без да бъдат забелязани и спрени от органите на реда?“ Защо пък не? Случва се. Пази Боже да твърдим, че групата е имала полицейски осведомител, или униформените ги е било страх. Знайно е, че МВР е далеч от всяка корупция и съблазни. Най-вероятно хулиганите са имали нов модел шапки-невидимки, за да вършат безнаказано пъклени дела. Едва когато нещата лъснаха за пореден път като унил щатен зад.ик, разни велможи взеха отношение. Но не да обяснят защо за нищо не ги бива, а че не било морално да ги обвиняват. Тъй като правят всичко възможно и престъпността у нас спаднала драстично. После отидоха да си купят усмирителни ризи и лепило за дишане.

Ясно е, че организираната престъпност в България никога не си е отивала. Тя само се е разделила на два ешелона. Хитрите се преквалифицираха на крупни бизнесмени, имат на разположение адвокати и хора по високите етажи на властта. Другите я карат по старому с дървета и пищови. Но манталитетът на всички продължава да е еднакъв – алчен и животински, без страх от закона. Защото и законът е техен със свои хора и много пари. Това положение в страната няма да се промени. Затова пък чуждестранните туристи накрая ще изтрезнеят за „красотите“ на родното Черноморие. Макар че след дунанмата с тях заработиха психолози, за да не превърти някой, преди да му свърши смяната. Вместо да се пекат на плажа и закачливо да се пръскат с морска водица, туристите сега се пръскат с амоняк и успокоителни хапчета. Струващи не повече от една туристическа кожа парчето в близките аптеки, защото обирджилъкът е също израз на прочутото ни славянско гостоприемство…

Който обича плодове знае, че си има крушката опашка. Тиражираният масово екшън дойде в удобен момент, за да мине зад гърба му, по терлици, нова правителствена хрумка с фекален привкус. С която е поискан следващият държавен заем от 1 млрд. и 500 млн. лв., банково обезпечен със семки и бонбонки. Друго, освен безобразни концесии, не е останало между река Тимок и Черно море. Нека припомня че от добиваните у нас суровини годишно, пак с концесия, се извличат 8 (осем!) тона чисто злато. При такова количество държавата продължава да проси заеми и чрез тях отдавна е паднала във финансов водовъртеж, от който излизане няма. Начин за връщане на парите също няма и не е далеч денят, когато целият народ, заедно с пеленачетата и старците, ще влезе в затвора заради национална задлъжнялост. Това ще е първият случай на такова колективно пандизчийство, плод на правителствени грижи и тогава пак с право ще се гордеем, че и „ний сме дали нещо на света“. В случая – поредното доказателство, че с нас си играят, както си искат, а ние се спотайваме като мишка в трици и чакаме друг да ни оправя хала.

Ако въобще има нещо за оправяне. Министър-председателят заяви, че при него банка не е фалирала и всичко расте. Като казва при него може би има предвид къщата на баба си, а че всичко расте, е неоспорим факт. Например – мизерията, скрита и явна. От всички човеци 52,4% живеят под прага на бедността. Една трета от бачкаторите е в графата „работещи бедни“, а някъде царува и съвременно робовладелство. Където съвсем безнаказано не се плащат заплати по три и повече месеца, а синдикатите се правят на дръж ми шапката. Теоретично безработните са 700 хил., а се оказва, че и да работиш, и да не работиш, е все тая. При невъзможност да се плащат ток и други битови сметки, а за храна да се купува най-необходимото в миниатюрни количества. На първо място хляб, когото, и таз добра, правели от замразени смески. Безполезно е да се приказва за здравеопазване, образование и някакви реформи.

Батакът е толкова грозен, а гаврата с населението – отвратителна, че по официални проучвания всеки четвърти гледа през границата. Изниква друг въпрос: „Колко на брой сме всъщност в пределите на България?“ Уж малко над 7 млн., но дали е така? Притеснен съм, че ще ни е тясно. Защото при скорошната си реч на английски език в Страсбург политическият пътник към нищото Плевнелиев изрече нещо вълнуващо. Как вълна (не знам къде пада ударението на тази дума) от нашенци се завръща в родината, запленени от възможността за образование и професионална реализация. Отделно при друго „вменяемо“ послание разбрахме, че сме сред водещите икономики на света за 2015 г. Отделно негова милост бе забравил, че българският език е сред официалните за ЕС, но това е дребнотемие и на кого му пука, че на него ли, с такива полиглотски умения…

А за нас, обикновените българи, някому пука ли? Да, за старците – гробищата, за младите – улицата, белия прашец и от време на време – килията. Няма икономика, няма надежди, а най-вече: човечност няма от властимащите към сивата улична тълпа. Хляб и сирене също няма. Има евроатлантически лозунги, но на този ведър български фон стават само за задни цели. Дори на гладно, представете си…

Георги Н. Николов

Κάντε το πρώτο σχόλιο

Υποβολή απάντησης

Η ηλ. διεύθυνσή σας δεν δημοσιεύεται.


*