Българи в Кипър – Шахматистът Георги Христов

Днес Георги казва: „Всички мои ученици са първенци!“

С удоволствие ви представям един млад сънародник, който през деня работи редовната си работа в Агия Напа, а вечер учи децата на търпение, логическо мислене, дисциплина. Учи ги да играят шахмат, да мислят, да се борят и побеждават.

От една година в българското училище „Народни будители“ в Паралимни работи школа по шахмат, където децата се учат на тази древна игра от българския шахматист Георги Христов.

g-decaГеорги е роден в София и завършва „Приложни изкуства“. Първите уроци по шахмат получава от баща си на осем години. След завършването си се ориентира към кулинарията и изкарва няколко курса. В момента учи за Шахматен треньор в НСА София. Женен, горд баща на две прекрасни дъщерички.

В Кипър идва преди 13 години и работи в областта на туризма. А сега има собствен павилион в Луна парк.

Георги е повече от скромен и не обича да разказва за себе си, все говори за децата, за възпитаниците си, които според него наистина заслужават достойно представяне и внимание…

Някъде четох, че това е играта на умните мъже, другаде – игра за високопоставени хора и аристократи… Търсейки в мрежата повече за произхода на тази игра, открих, че Индия, Китай и Персия все още си оспорват правото да се наричат родина на тази древна игра.

Преди повече от 2000 години шахматът се е появил в Индия. Тогава играта се е наричала чатуранга. От Индия тази игра в много разновидности се е разпространила по цяла Източна и централна Азия, а в края на V и началото на VI век проникнала в Иран (Персия), където се ползвала с голяма известност. В един стар индийски ръкопис се казва, че чрез тази игра „се осъществява победата на разума”.

Когато арабите завоювали иранската държава, те възприели и шахмата. Арабите поусъвършенствали древната шахматна игра. След завоюването на Испания от арабите започнало пренасянето на шатранджа в Европа. Интересът към тази игра не бил голям. Това се обяснява с историческия момент, характеризиращ се с общо понижаване уровена на културата и с господството на феодализма и католическата църква. Ето защо периодът от X до XV век бил период на упадък в шахматното изкуство. Даже в края на XIII век католическата църква забранила шахматната игра, като несъвместима с християнския морал. Това обаче не продължило дълго и било отменено в средата на XIV век.

Нов подем на шахмата настъпил през XVIII век във Франция и Англия. Характерно е за това ново процъфтяване на шахмата в епохата на буржоазните революции и прехода към капитализма, че той не се развива както в предишната епоха в дворците на краля и феодалната аристокрация, а се играе в богатите кафенета и клубове.

Георги, шахматът е игра, която обикновено научаваме още в младите си години. Кой запали у вас любовта към шаха? Като кого сте искали да играете в младите си години? 

Първите шахматни уроци получих от баща си, когато бях на 8 годишна възраст. Идоли нямам, идолопоклонничеството не води към нищо добро според мен. По-скоро бих казал, че има личности, чието творчество ме вдъхновява, чиято активност ми служи за пример.

Ако трябва да спомена имена, от които съм се учил в шаха, това са Александър Алехин, Михаил Тал, Боби Фишер.

Постижения в България, състезания, отличия…

Като състезател имам успехи в ученическите си години. После шахматът остана предимно хоби за мен. Години след това обвързах живота си отново с любимата игра, вече като организатор на състезания, съдия и треньор.

gКак възникна идеята да се занимавате с децата от българското училище?

Възникна като естествено продължение на моята шахматна активност. Срещнах разбиране и отзивчивост в лицето на г-жа Нели Делчева, която ми оказва голяма подкрепа. Г-жа Делчева е доказателството, че учителстването е първо призвание, и после професия.

Имате ли и големи ученици и последователи извън училището?

Да, разбира се. Давам индивидуални уроци он-лайн. В момента разработвам Шахматна програма за една частна детска градина в Дериния.

Кои са първенците във вашата школа?

Всички са първенци! Има разбира се деца, които се открояват, но точно това е идеята на груповите занимания – да вървят заедно напред.

Освен, че се научават да играят, на какво ги учи още този спорт? В какво ги възпитава?

Шахматът е дейност, включваща в себе си елементи, които изискват различни качества. Шахматните занимания в ранна възраст изграждат умения като концентрация, мислене в перспектива, комбинативност, аналитичност и смелост при вземане на решения – все неща, които помагат за бъдещата реализация в живота.

G.XrВие сте били на ръководна позиция в Кипърската шахматна организация, като какъв и защо се оттеглихте?

Да, година и половина бях главен съдия и рейтинг администратор. Напуснах заради принципни разногласия с някои от политиките на федерацията.

За какво мечтае днес Георги Христов?

Здраве, всичко останало е на една ръка разстояние.

Вашето пожелание към децата ви и читателите на „Българският Вестник” в Кипър?

Желая на вас и вашите читатели много здраве и много усмивки. Желая също така в скоро време да видим Българският Вестник отново на хартиен носител.  Предстои лято, така че пожеланието ми към децата е за приятна, ползотворна и незабравима ваканция.

1 Comment

Υποβολή απάντησης

Η ηλ. διεύθυνσή σας δεν δημοσιεύεται.


*