ПАМЕТ: Невена Коканова – слънцето на малките хора, чиято обич бе чиста, като душата й!

Няма достатъчно суперлативи да опишем личността на Невена Коканова. Всички, които са я познавали, ще кажат единодушно за нейната доброта, непосредственост, чувство за хумор. И ще замълчат може би, защото в нея винаги има нещо недоизказано. Една лека тъга проблясва в бадемовите й очи и магнетизмът й просто приковава, дори след като я изгубихме…

За личния си живот Невена не обича да говори, затова за него знаем повече от разкази на приятели и колеги. С Любомир Шарланджиев се запознават случайно… на снимачната площадка. Годината е 1955 г. Тогава Невена е на 17 години и е последна година ученичка в Търговската гимназия. Търсят лица за масовката на музикалната комедия “Две победи” и така попадат на хубавото момиче. Веднага оценяват органичното й излъчване пред камерата. На следващата година тя вече се снима с бъдещия си съпруг във филма на Янко Янков «Години за любов». Оператор е Въло Радев, който е изумен от естественото й държане пред камера. Шарлето, както всички казват на Шарланджиев, направо лудва по нея. “Тя е необикновена, тя е невероятна! Искам да се оженя за нея – веднага, каквото и да става!”, споделя той на Иван Андонов.

Двамата се вричат във вярност в Габрово. Канят цялата гилдия на обяд в Соколовския манастир. От този момент режисьорът я поставя в центъра на своето творчество и своя живот. Той е особено взискателен към нея на снимачната площадка и е безкомпромисен – ако сценарият не й подхожда, не я ангажира за роля. Но пътят им в киното се разделя. Докато нейната кариера стремително расте нагоре, Шарланджиев изпада в тежка криза след спирането на филма му “Прокурорът” с Георги Георгиев-Гец (1968 г.). За тях настъпват трудни години, Шарлето изпада в дълбока депресия. Венчето не се оплаква, стоически понася всички проблеми чак до внезапната му смърт през 1979 г. В негова памет тя завършва филма му “Трите смъртни гряха”.

Изпепеляващата любов между Невена Коканова и Раде Маркович пламва на снимачната площадка на филма „Крадецът на праскови” на режисьора Въло Радев по новелата на Емилиян Станев. Прочутата целувка на героите им от лентата и до днес се смята за една от най-красивите любовни сцени в родното кино. Екранната химия между актьорите се пренася и в живота, макар и двамата да осъзнават, че любовта им е обречена. Не защото разликата между тях е 17 години и защото живеят в две различни държави – България и Югославия, които по онова време са в обтегнати политически отношения. Проблемът е, че и двамата са известни, непрекъснато са в светлината на прожекторите и дори да искат, няма как да запазят любовта си в тайна, пише в. “Златна възраст”.
Невена е омъжена за режисьора Любомир Шарланджиев, Раде – за колежката си Оливера Маркович. След края на снимките на „Крадецът на праскови” сърбинът се развежда, надявайки се това да направи и Коканова и двамата да заживеят щастливо заедно.
Съдбата обаче решава друго – те остават физически разделени, но в продължение на десетилетие поддържа бурна романтична епистоларна връзка. Срещат се само по кинофестивали, където и двамата участват със свои филми. На червения килим във Венеция обаче ги възприемат официално като двойка. „Крадецът на праскови” представя страната ни именно на голямото филмово събитие в италианския град. Там Раде и Невена изживяват незабравими дни, обсипвайки се с целувки. После пък Маркович идва тайно в София, за да види своята приятелка.
В началото на 70-те години на ХХ век обаче двамата слагат край на бурния си роман, но остават приятели до края на дните си. В продължение на 40 години си пишат невероятни любовни изповеди и макар родните и югославските тайни служби зорко да следят кореспонденцията им, те поддържат пламъка на любовта до края на живота си.

Многостранен е талантът на н.а. Невена Коканова… Когато я видял за първи път във филм, световно известният френски писател Андре Мороа възкликнал: „Нейното лице трябва да се показва на световния екран, то подкупва със своята одухотвореност, свежест и естественост. ..”
Вникнем ли по-цялостно в многобройните отзиви за изкуството на н.а. Невена Коканова ще разберем, че успехите й в киното са резултат на осъзната потребност да общува с възвишения и прекрасен свят на изкуството… Нейният глас не може да се сбърка с никой друг – той издава богато надарена творческа личност и човек изпитва желание да го чуе отново и отново…
Спомняте ли си, че в целия филм „Момчето си отива” тя имаше само една реплика. И както признава актрисата: „Аз завърших образа си познала мълчанието, а моята „продавачка” проговори чрез него..” Със своето лице, с очите, с гласа си Невена Коканова създаде екранен живот на различни женски образи и някои от тях са свързани със златните страници на българското кино.
На прага на своята творческа зрелост, актрисата търси непрестанно онези истини, които носят отпечатъка на голямото изкуство.
Поетичните рецитали са разпалвали вдъхновението на много артисти. На малцина се е отдавало да задържат вниманието на слушателя. Стиховете, които обича Невена Коканова, са между най-вълнуващите в световната любовна лирика, написани от вдъхновената ръка на талантливи майстори на изящната словесност — Багряна, Ахматова, Пол Елюар. Висенте Алейсак-дре… Колко необятна вселена за един човешки глас…

Лицето на Невена е винаги такова, каквото трябва да бъде. Сякаш измислено, за да те смущава. За да те влюбва. Има неща, които не могат да се научат. Едно от тях е лицето. То е обещание за собствен свят, който се опитваш да разголваш. Без да нараняваш. Лицето никога не е лице за всички. То е лице за този, който умее да чете човешките лица. Да разговаря с чертите. Да целува мислите. И чак накрая да приближи устните. За да прогледне през тях дълбочината на един живот. Всичкото това болене.

Добрин Добрев

Бел Ред. Материалът е написан по извадки и спомени на Режисьора Павел Павлов и книгата му „Пленени от спомена”