Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват.
Празнува се за здравето на децата и стоката.
За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината. Именничките посрещат гости през целия ден.
В образа на светицата Варвара се откриват много предхристиянски черти, в известен смисъл тя персонифицира болестите чрез външния си вид и част от функциите си. От друга страна тя символизира плодородието, покровителствайки домашните животни, здравето и брака. В това отношение св. Варвара е близка до св. Екатерина и въобще – до народните представи за християнските женски божества.
Двойствеността на нейния образ обаче е значително по-засилена, защото празникът й “попада” в ярко изразената гранична зона, когато “денят се изравнява с нощта”. Тези представи обуславят амбивалентността на обредните практики: омилостивяване чрез житна жертва на хтоничното начало и осигуряване на плодородна година (в природен и социален план).
Тук, както и в по-голямата част от народния ни календар, се преплитат отношение към тайнствени езически божества и към християнски светци. Обредите имат важна защитна роля, но и гадателна, и женитбена насоченост. Самият празник е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.
Честит празник на всички Именници!
Коментирай първи