„Благодаря на всички лекари, които ме върнаха към живота! Късметлия съм, жив съм и съм със семейството си.
Но искам да добавя още нещо: В Кипър е по-удобно да умреш от злополука, отколкото да оживееш! След като се възстановиш, не знаеш какво те чака!”
Илиян и Цветомира се запознават в Кипър. Тук, на острова на Афродита пламва искрата на любовта и на 26.09.2011 вдигат сватба. Тук се ражда и синът им, който в деня на злополуката е едва на три месеца.
Днес те са по на 26 години с две годишно момченце. Млади, прекрасни хора, вместо да се радват на любовта и детенцето си, днес ходят от инстанция на инстанция и търсят подкрепа, правда, разбиране. Болките в главата на Илиян от тежката травма затихват вече, но сега започват трудностите.
Питам се „Защо?“. Момчето е работило легално, с трудов договор, платени осигуровки, работодателя има всички застраховки, но младото семейство в момента е в трудна ситуация. Той все още не може да работи, лекарите му препоръчват лека работа, която да не го стресира и натоварва. Но такава няма! Обезщетения и помощи също няма! И докато лекуващите лекари дават едни препоръки, лекарската комисия по определяне на инвалидност решава, че той има само 15% изгубена трудоспособност и може да работи. Пак това „Защо“ ми се върти в главата. И си отговарям сама – може би, защото е българин…!?
На 11 октомври 2012г. Илиян Гулеков претърпя тежка трудова злополука, падайки от 10 метра височина от фолклиф, за което „Българският Вестник” писа на 20 октомври 2012 година.
„Около 12 часа на обяд влязох в коша на крана, този ден работехме с колега румънец. Помня, че беше много горещо. Баща ми ми подаде бутилка вода, пих и оттам нататък нищо не помня. Събудих се в болницата в Никозия. Паднали сме от 10 метра височина. Колегата ми също пострада, но не толкова тежко. Престоях в Централната болница в Никозия 2 месеца, от които 30 дни в кома. Бях с тежка черепно-мозъчна травма и счупена ръка. Там попаднах на едни от най-добрите неврохирурзи в Кипър, д-р Коста Виоларис, д-р Михаил, на които сме безкрайно благодарни. Те ме върнаха към живот! Екипа от интензивното отделение са невероятни специалисти. За което им благодаря!“
Разказът продължи съпругата му Цветелина – „Лекарите положиха невероятни усилия, за да го спасят. Благодарни сме им. Те върнаха бащата на детето ми към живот. Но беше много страшно. Първите дни не ни даваха никакви надежди, казваха, че вероятността да оживее е едва 20%. Имаше огромен хематом и казваха, че трябва да стане чудо, за да оживее. С Бог и тяхна помощ чудото стана! Направиха операцията на главата, но остана голяма дупка, трябваше ни черепна кост, която чакахме доста дълго, 9 месеца беше с една огромна дупка на главата. От 65 кг, беше останал на 40. Благодарение на рехабилитаторите, след като го събудиха от комата, започна раздвижването.
Консултирахме се с адвоката ни, който се оказа, че има роднина неврохирург в частен кабинет. Прегледа го лекарят и каза, че той може да поръча черепна кост, която да дойде по-бързо. И така стана. В болницата Аполонио, където работи д-р Неофито Неофиту поставиха черепната кост и вече само той го наблюдава. След поставянето на костта започна да се възстановява по-бързо и вече е стабилен.
Една година беше в болнични, а когато свършиха болничните, започна истинското ходене по мъките. Комисии за инвалидност – не го одобриха, след това комисия за изгубена трудоспособност… За да има право на някаква пенсия или помощ, трябва да има степен на инвалидност 20%, а те му дадоха 15%. Дали Кипър няма пари или не им се занимава с чужденци, не зная, но трудното тепърва предстои. Докато не приключи с терапиите, застрахователната компания няма да му изплати никакво обезщетение, а ние трябва да живеем всеки ден.“
Илиян: „Сега ходя по комисии и чакам нещо да се случи. Чакаме отговор от последната комисия, на която бях преди месец. Не ме беше страх да легна на операционната маса, но ме е страх, когато трябва да се изправя пред ТЕЛК и другите служби. Оказа се, че е по-удобно да умреш, отколкото да оцелееш!
Имахме среща с консула ни, г-н Караиванов. Прие ни добре, изслуша ни. Уговорихме се да изчакаме резултата от комисията и ако е необходимо, ще опита да ни съдейства. И това е нещо, защото явно сами трудно ще се справим. И сме благодарни за вниманието, което ни оказа.“
Илиян и Цветелина продължават да чакат отговор от съответната комисия по определяне степен на нетрудоспособност…
Пожелаваме му пълно възстановяване, защото по-лесно е да си работещ млад човек, отколкото само на 26 години да останеш инвалид за цял живот.
Коментирай първи