От 1967 година 21 март е обявен с резолюция на Общото събрание на ООН като Ден на борбата за ликвидиране на расовата дискриминация
На 21 март 1960 г. в южноафриканския град Шарпевил полицията разстрелва чернокожи демонстранти, протестиращи срещу Апартейда. 56 души са убити и 162 са ранени.
В предградие на Кейптаун са ранени още 209 през следващата седмица.
Шест почти десетилетия по-късно, с международни и регионални конвенции, както и вътрешно законодателство, държавите, които са приведени в съответствие с тези конвенции са разработили политики, които обезценяват расизма и имат за цел да защитят и гарантират правата на човека за всички хора без изключение, независимо от техния цвят, вяра и националност.
Какво се случва обаче днес?
Икономическата криза и намаляването на функциите на социалната държава, провала на съществуващите политики и структури на Европейския съюз за управление на бежанските потоци, доведоха до расистки престъпления, омраза и непоносимост.
Днес, повече от всякога всички ние трябва да преосмислим и да се съсредоточим върху същността на правата на човека и върху основния принцип, че “всички хора се раждат свободни и равни и имат еднакви права.”
В тези трудни времена, когато светът повече от всякога е разделен от етнически и завоевателни войни, загубихме трезвостта на мислите и принципите и търсим изкупителни жертви, засилвайки ксенофобията, нетолерантността и расизма. Болестно явление, което един бог знае докъде ще ни докара.
Този месец се навършват пет години от началото на конфликта в Сирия. Невиждано хуманитарно бедствие, което се случва в съседна на Кипър страна създаде най-голямата бежанска и хуманитарна криза от десетилетия.
Не само Кипър, но и целия ЕС не са подготвени за това преселение към Централна Европа. Хуманитарната криза в Сирия се превърна в една европейска политическа криза, криза на европейската идентичност и разтърси изначалните ценности и принципи на Европейския Съюз. В бежанския лагер в Кофину живеят такива хора. Хора с неясно бъдеще, здравословни проблеми, преминали през ужасите на войната, търсещи мир и спокоен и сигурен живот. И тук явленията на омраза и ксенофобия не липсват в обществото. Подхранването на омраза срещу чужденци и имигранти не е за пренебрегване и се наказва от кипърското законодателство, което е хармонизирано с международните конвенции и ЕС.
Днес, по-ясно и по-високо от всякога, всички трябва да заявим „Не на расизма и дискриминацията”!
Коментирай първи