2 юни – Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България
Всяка година на 2 юни в 12.00 часа сирените в родината ни в продължение на три минути оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България. На 2 юни 1948 г. точно в 12.00 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна. Денят за всенародна почит официално се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници.
На този ден ние коленичим и мълчим. Мъртвите ни учат как да живеем и какви да бъдем. На този ден ние получаваме и даваме своя урок по родолюбие. Днес, утре и завинаги. Докато я има България. И воят на сирените…
На 27 години Христо Ботев пише във в. “Знаме”, 13 юли 1875 г. “Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави.” Дали с неговата чувствителност не е предчувствал, че в името на тази свобода ще загине след по-малко от година – на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан. Но с отдадеността си на България, едва ли е подозирал, че денят на неговата героична и трагична гибел ще продължи през столетията, за да стане Денят, в който почитаме героите си, отдали живота си на Отечеството.
Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант. Парадоксът е, че и неговата гибел на 2 юни и 19 февруари, когато е обесен Васил Левски отбелязваме в годините по-тържествено от рождените им дати.
Днес, на тази дата българите в Кипър няма да чуят сирените. Може би много от нас дори няма да си спомнят какъв ден е. Но вие, уважаеми читатели, които четете в момента тези редове, СПОМНЕТЕ СИ!
И отдайте почит с минутка мълчание на нашите герои, на България.
Защото без родолюбие и патриотизъм в сърцето, ще бъдем истински сираци – без дом, без родина, без културни и исторически ценности, хора на път, някъде по света…
На този ден ние коленичим и мълчим. Мъртвите ни учат как да живеем и какви да бъдем. На този ден ние получаваме и даваме своя урок по родолюбие. Днес, утре и завинаги. Докато я има България. И воят на сирените…
Коментирай първи