Ден на труда и на международната работническа солидарност
Европейският Първи май се празнува официално от 2001 г. Целта му е да привлече общественото внимание към защита на временно заетите, които стават все повече и повече. Според инициаторите, временната заетост в наши дни се асоциира с липсата на сигурност.
Времената се менят, самият труд и отношението към него – също. Ако навремето се твърдеше, че това е превърнало маймуната в човек, то днес за някои важи обратното – изнурителната работа без трудов договор те прави отново шимпанзе.
И ако някога трудът е бил песен, сега мнозина изобщо не искат да я пеят.
Но и работата ни е съвсем друга. Едно време на полето с пот и песен, по-късно във фабриката – ритмично изпълнение на норми, а пък сега в офиса е съвсем друга мелодия.
Българинът е трудолюбив човек. Но си има и народна мъдрост – „Учи, чедо, да не работиш”. Твърди се, че това е един от парадоксите в българския национален характер – защото хем сме трудолюбиви, хем гледаме да се скатаем от работа.
Ако отворим старите вестници, ще прочетем за хиляди труженици, преизпълнили трудовия план – миньори, металурзи, краварки и кранистки. Сегашната преса пък пише за успели мениджъри и бизнесмени и никой не драсва и ред за работници ударници. И в обявите за работа професиите са със странни названия – мърчингдайзер, супервайзър… Бившето терезе сега е ейчар, а телефонистката – оператор в кол център…
Всеки има своите „за” и „против” Първи май
Поговорката „Трудът краси човека, мързелът го грози” девалвира в очите на мнозина. Красавиците не разменят сливи за смет, а силикон за пари. Мазоли на ръцете няма да те качат в мерцедес. Самата дефиниция за труд е променена в ерата на информационното общество.
Работниците със сини гащеризони се превърнаха в служители с бели якички – информационната вълна помете доста професии от миналото. Сигурно най-много хора се трудят във ферми, но във Фейсбук… В същото време фермери протестират всеки месец за земеделски субсидии, а неофициално съществува професия „безработен”…
Но пък защитата на трудовите права, май винаги ще си е актуална тема. И ако едно време е бил мираж осемчасовият работен ден, то днес за мнозина е невъзможно да се преборят за осигуровки на пълен работен ден или пък да работят на трудов договор и да натрупат точки за пенсия…
Тъй че, ако си спомним изобщо в петък за Първи май, да знаем, че това е празник на световната солидарност на трудещите се за по-добри условия на труд… независимо дали пред компютъра, или пред струга.
Можем ли днес, във ерата на Интернет и Фейсбук да отстояваме правата си? Дали сме достатъчно информирани?
Пак в този дух, вчера имах разговор с българка, дошла преди месец на работа в заведение в Омодос (Тродос) с посредническа фирма. Някаква дама от Дериния посрещнала двете жени на летището и ги засилила към планината, но не пропуснала да им даде „да подпишат нещо си”, което, естествено е на гръцки език. От България им обещали 8 часов работен ден със следобедна почивка от 4 часа. Оказва се обаче, че работният им ден е от 8 сутринта до 17 и от 19-24 или 13 часа на ден. Наели ги за камериерки, но се оказало, че съчетават няколко дейности – камериерки, общи работници в кухнята и всичко около комплекса. И всичко това за 500 евро на месец, от които ще им удържат пари за ток и газ.
Та пита жената, ако реши да си тръгне от тази работа, дали ще дължи някакви неустойки, защото все пак е подписала нещо на летището. Естествено, отговорих й…
Но сега ще отговоря и за всички, които не дръзват да отстоят правата си пред работодателите от страх да не ги изпратят обратно за България. Първо, никой не може да ви изпрати за България, вие сте европейски граждани и можете да си потърсите друга работа. Второ – никоя посредническа фирма (агенция) няма право да ви взема някакви такси или да ви удържат първа и втора заплата, това е противозаконно. И трето, консултирайки се с Димитри Христодулу, секретар на ПЕО Лимасол, брутната заплата на камериерките по КТД в туризма за този сезон е 850 евро, от които трябва да ви удържат само 6,8% (вашият дял за социално осигуряване).
В разговора с него за утрешния Първи май, той каза: „Първи май не е празник, ние не празнуваме. Това е ден на работническата солидарност, ден, в който хората с гордо вдигнати глави трябва да отстояват своите права и свободи. Преди 129 години, в края на 19-ти век, в далечната 1886 година в САЩ, профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След като днес, 2015-та година ние искаме същото, искаме равни права, право на достоен труд и живот, какво се е променило?!”
Коментирай първи