Голямата актриса Ружа Делчева е родена на 20 април, навръх Великден, през 1915 г. в Стара Загора. Учи актьорско майсторство в Драматичната школа на Народния театър от 1935 до 1937 г. при Н. О. Масалитинов. От 1938 г. е в състава на Народния театър.
Актриса с ярко изразен темперамент, тя създава образи на сцената и на големия екран, които влизат в златния фонд. Ружа Делчева е Маша от “Три сестри”, Костанца от “Свекърва” на Страшимиров, Регина от “Лисичета” на Лилиан Хелман, Беатриче от “Херцогинята от Падуа” на Оскар Уайлд.
Остава незабравима и ролята й на мадам Злата в телевизионната постановка “Криворазбраната цивилизация” на Ст. Л. Костов.
Примите в родния театър си остават звезди на всички времена Навремето като признание актьорите получаваха званието “народен артист”. Сега мечтаят младите да знаят за тях. Ружа Делчева е от актрисите, които напускат сцената огорчени. Това става преди 26 г. Гони я Дико Фучеджиев. Три месеца след назначаването му за директор на Народния той я вика в кабинета си и отсича: “Режисьорите не обичат да работят с актриси, по-възрастни от 40 г.”. Тогава Делчева е на 70 г., председател е на Съюза на артистите, играе в “Сборен пункт” на Душан Ковачевич Лепа Фурнаджийката. На тези 70 години танцува канкан на сцената.
Но всичко е предрешено. Писмото не закъснява: “Уведомяваме ви, че от 1 януари 1989 г. сте освободена от трупата”. 
Голямата актриса получава криза и до вечерта е в “Пирогов”.
Преди години в едно свое интервю за столичен всекидневник Ружа Делчева с усмивка си спомня за първите си стъпки на конкурс за школата на Народния. Нейни приятели я срещат с асистентката на Николай Масалитинов – Здравка Стойнова. Делчева се представя пред нея със стихотворение от Елисавета Багряна – “Безумие”, цялото шепот от лудост. Тогава Стойнова възкликва:
„Ама това момиче няма ли глас”
Следва още едно стихотворение от голямата поетеса – “Стихии” – “Можеш ли да спреш ти вятъра…”. Тогава Стойнова решава да я представи на Масалитинов. Големият режисьор я посреща, гледайки я над очилата си. “Може ли да си повдигнете малко полата?”.
Какво може да си помисли младо момиче след такъв въпрос. Все пак я повдига с 1 см, а той избухва в смях. Как ли му се е видяла? На него също бъдещата актриса рецитира “Стихии”.
И я одобрява. Снима се в първия успешен наш филм.
През 1937-1938 г. на Ружа Делчева е поверена главна роля в историческата драма “Страхил войвода”. Българската национална филмова студия е подкрепена от “Бавария филм-Мюнхен” за производството му. Сценарият е на Орлин Василев, а режисьор е Йосип Новак, който е и оператор на лентата. В ролята на Страхил войвода е Иван Димов, а Ружа Делчева играе Ивана. Партнират им Димитър Пешев и Богомил Андреев. Екипът снима в Драгалевци, Белоградчик, Берковица, Карлово, Бояна, Кремиковци, но никой от актьорите не се оплаква от тежките условия и дългия път. Младата актриса трябва да се превъплъти в ролята на любимата на легендарния български хайдутин Страхил войвода. Режисьорът Йосип Новак я ангажира през 1939 г. в следващия си филм “Те победиха”. Тя играе Рада, като отново й партнира Богомил Андреев, който умира по време на снимките и ролята му довършва Аспарух Темелков. Това отново е любовна драма, този път между селски учители на фона на разрушителна война. Храбростта, любовта към родината и любимата са внушени много силно, а красивата актриса е хвалена от критика и обожавана от зрителите. За съжаление, оттук нататък седмото изкуство не използва таланта й.
Появата й в “Криворазбраната цивилизация” през 70-те години доказва, че камерата я обича. Тя е бодра и на крак само
допреди няколко години, когато лекарска грешка я поваля на легло. Малко преди това умира и съпругът й д-р Александър Тихов, с когото ги свързва 55-годишен семеен живот. Това е и любовта на живота й и може би заради това сега й е все едно как живее. Лятото Ружа Делчева заминава при своята дъщеря Мая, също актриса, вече пенсионерка, в малката им крайморска къща до Бяла. Но не може да избяга от тъгата.
Спомени
Съдбата случайно я среща с Йовков
Понякога съдбата прави неочаквани подаръци. Ружа Делчева има много, но един от тях е срещата й с големия писател Йордан Йовков. Завършвайки школата, на изпита трябва да играе Албена от едноименната пиеса.
Младата актриса всеки път излиза на сцената стъписана, но това трае няколко минути. После забравя коя е и се потопява в ролята. Веднага след финала на пиесата бяга навън. Викат я обратно. Очаква я самият Йовков, който й стиска ръката и й подарява пиесата си в знак на огромна благодарност. На първа страница написва: “За такава Албена мечтаех, когато писах”. А директорът на Народния театър Владимир Василев й прави най-големия комплимент: “За театъра Ружа Делчева е това, което Багряна за поезията!”. Традиция е навръх Нова година театърът да посреща гости за празника. Младите актриси стоят на вратата, за да поздравяват министри, депутати, интелектуалци.
В навечерието на 1938 г. Владимир Василев нарежда г-ца Ружа Делчева да се яви също в театъра. От най-високата чига се спуска огромна кошница с цветя, а в нея балерина с корона, на която е изписано 1938 г. В този момент Владимир Василев разтваря сакото си и й подава бял плик. Младата актриса е толкова развълнувана, че едвам казва “Благодаря”. Първата мисъл, която й хрумва, е, че вътре има пари, а всъщност пликът съдържа заповедта за назначението й като стажант-актриса с 1600 лв. Само мъж като Владимир Василев може да прояви такъв едновременно благороден и смайващ жест.
Топи директора на Народния пред Тодор Живков!
Враг и на мастития белетрист Дико Фучеджиев, наред с много други, е и народната актриса Ружа Делчева, това пише в спомените си ресторантьорът Антикаджиев. “През 1987 г. Дико влезе в конфликт с една голяма група актьори. Всичко дойде от борбата за категории. Във висшата категория, от тия, на които им беше дошло времето за пенсиониране, се оказаха Гец, Рачко Ябанджиев, Чапразов… Фучеджиев пенсионира 25 души. И веднага си спечели нови 25 врагове. Сред тях са и няколко души, които никога не си бяха помисляли, че могат да бъдат пенсионирани. Като Ружа Делчева например, която не се даваше лесно. Веднага написа писмо с възражение до Тодор Живков”.
Дико пише контраписмо, но Тато го недолюбвал и то не хванало дикиш. Така подмладяването на театъра не се състояло.
Добрин Добрев
Бел на ред. За написването на материала са ползвани материали от книгата „Летопис на Народен театър „Иван Вазов”
Снимки от музея на театъра. Благодарим!
Коментирай първи