72 години от рождението на българската легенда Георги Аспарухов-Гунди
“Милиони имаха щастието да бъдат преки свидетели на невероятния му талант. За останалите той е причудлив герой от приказка. Приказка без край. България имаше нужда от идоли и съдбата сякаш разбра това. Изпрати Гунди, за да носи радост на хората, и той навлезе в техния бит със скоростта на комета. Животът му бе кратък, но огнен, като факла, в каквато го превърна и нелепо ранната му смърт”, пишат от клуба на официалната си страница.
“Роди се и игра във време, когато по улиците и махленските поляни буквално гъмжеше от самородни таланти, кой от кого по-ярък и по-впечатляващ. Но в крайна сметка той седна на трона, и то не защото сам го желаеше, а защото хората искаха да го видят там. Запалянковците оцениха личността, която ги даряваше с наслада и емоции и която в най-висока степен сродяваше простата народна игра с изкуството.
Правеше го с благородната осанка на аристократ – с чар, с елегантност, с изтънченост дори! Брилянтната техника, пасовете, ударите, близката до съвършенство игра с глава, комбинативността, физическата мощ… Всички тези качества остават незабравими”.
Слънчевото утро на 30 юни 1971 г. не предвещава какво трагично събитие ще се случи този ден
Към 9,30 ч. Гунди пристига на стадион “Левски” в кв. Подуяне, където започва тренировката на отбора. Капитанът обаче няма да играе, защото е наказан. В предишния мач, който е с ЦСКА, той е сритан жестоко от Пламен Янков. Паднал на земята, Гунди неволно му посяга с крак и съдията гони и двамата. Дълго преди това е дошла покана от Враца двамата с Котков да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния “Ботев”. Гунди не може да откаже и двамата с Котков решават да уважат молбата на врачани.
Колегите му завинаги са запаметили в съзнанието си този миг – Аспарухов е в тъмносиня спортна блуза, а Котков в елегантен костюм с вратовръзка.
Усмихнати се качват в бежовото Алфа Ромео с култовия номер СГ 9999 и изчезват завинаги…
На бензиностанцията при Витиня бензинджийката не подозира, че е последният човек, който вижда живи двамата футболни идоли. Към колата приближава непознат мъж, който моли да го качат. Аспарухов дружелюбно се съгласява. Подава десетлевова банкнота, сяда зад волана и пали мотора. Жената го кара да почака, за да му върне рестото, защото е наляла бензин за 9,20 лв. Гунди обаче махва великодушно с ръка и дава газ.
По-късно, като се знае жестоката развръзка, неговата съкрушена майка ще спира с въздишка на този момент: “Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тия 80 стотинки още минута. Минутка, която щеше да го спаси…” Сетне при разследване на злополуката се изяснява, че разстоянието между сблъскването с камиона и разминаването, измерено във време, е тъкмо една минута.
Но съдбата е била решила друго. По надолнището след последния завой на около 150 м от страничния път изкача товарен ЗИЛ с тежко ремарке, който препречва фатално главния път. Всичко протича мълниеносно. Аспарухов натиска докрай спирачката и алфата оставя цели 30 метра следи от гумите, но разстоянието не стига.
Предната част на купето се забива точно в резервоара на тежката машина
По колата плисва бензин и се възпламенява. Никой не успява да помогне – нито шофьорът на товарната кола, нито пристигналите други коли хора. Колата и пътниците в нея изгарят като факли.
Това се случва на 52-рия километър от София, в 11 ч. на 30 юни 1971 г. Така трагично и нелепо загина, заедно със своя съиграч Котков, невероятният Георги Аспарухов. Преди по-малко от 2 месеца едва бе навършил 28 години.
Погребението на Гунди и Котков се превръща в ден за всенароден траур
Психолозите и до днес изследват това грандиозно проявление на масова психоза. По неофициални данни над 550 000 души се сбогуват завинаги с гениалните футболисти. По едно щастливо стечение на обстоятелствата опечалената тълпа не дава жертви.
„Мнозина от вас се интересуват каква е скандалната участ на “Двете деветки” в памет на Гунди и Котков. В деня, когато с ужас разбрах за гибелта на Гунди и Котков, написах стихотворението “Двете деветки”. Исках да го оставя на техния гроб. Не можах да се доближа обаче нито до поклонението, нито до погребението, защото до тях не можеше да се припари от стотици хиляди българи, дошли да се поклонят на идолите си.
Все пак на 40-ия ден, рано сутринта към 5 часа, отидох на гробищата и оставих текста на моето стихотворение точно под техните паметници. Нямаше още никой от близките и роднините. Успях най-после да осъществя мечтата си и се прибрах” – разказва Иво Божков, журналист от вестник „Труд”.
Добрин Добрев
https://www.youtube.com/watch?v=HACLclpZSKA
Коментирай първи