Тя е дъщерята на наследника на богат свищовски род – Димитър Станчов и графиня Анна дьо Грено.
Баща й учи във Виена и след избирането на Фердинанд за български княз е назначен за негов личен секретар до 1889 г. и началник на тайния му кабинет до 1894 г. Той никога не се обвързва с политическа партия и може би затова е министър-председател на първото служебно правителство в България, което управлява само от 11 до 16 март, след убийството на Димитър Петков през 1907 г. След това е пълномощен министър в Петербург, Лондон, Париж, Брюксел и Рим. Противник е на влизането на България в Първата световна война и затова е низвергнат от Фердинанд.
По време на „забвението” със съпругата си живее в Пловдив. Безспорен ерудит и енциклопедист, Станчов дължи дипломатическата си кариера и на Анна дьо Грено. Тя пък е потомка на две от най-аристократичните фамилии на Италия и Франция – Дела Киеза ди Чинцано – по майчина линия, и Грено – по бащина, и е възпитавана в традициите на Савойската династия. Идва в България като придворна дама на княгиня Клементина, а после и на Мария Луиза.
Надежда е най-голямата им дъщеря, владее осем езика и покрай баща си се посвещава на дипломацията след Първата световна война.
Димитър Станчов е главен секретар на втората от двете делегации, които България изпраща в Париж за преговорите и подписването на Ньойския договор. Тя е водена от Александър Стамболийски, който връща Станчов в голямата политика след заточението в Пловдив и въвежда дъщеря му в нея. Първата мисия, възложена на Надежда, е при подписването на Ньойския договор. Според много документи, особено в годините до 1989 г, Стамболийски подписал унищожителния за България договор и счупил писалката. Ето обаче какво пише непосредственият очевидец на събитието Надежда Станчова: „Церемонията се състоя без всяка тържественост…
В 10.35 ч. внушителният Стамболийски, доста спокоен, влезе в залата, придружен от Станчов…
След това той (Клемансо) призова делегатът на България да подпише мирния договор. Стамболийски стана с достойнство, направи няколко крачки до масата и решително се подписа на отворената страница на договора. Станчов тогава повика по име останалите делегати, които се изредиха един по един… Церемонията беше много кратка…”
За никакво счупване на писалка и нервност от страна на Стамболийски не става дума.
Надежда Станчова е секретар на земеделския водач и по време на стодневната му обиколка из Европа, в която той опитва да смекчи условията, при които България е подписала договора в Ньой, и на конференцията в Генуа през 1922 г. Убийството на Стамболийски я сварва като секретар на посолството ни в САЩ при посланика Стефан Панаретов. Тя и баща й подават оставка в знак на протест срещу това зверство, категорично заявявайки нежелание да служат на репресивния режим на Александър Цанков.
Надежда напуска посолството и започва работа в ВВС. На официални приеми, на които често я канят, се явява с дрехи, близки до българските народни носии, обшити с шевици. Те предизвикват огромен интерес сред английското висше общество. На 17 март 1924 г. се омъжва за сър Александър Кей Мюър, когото за пръв път е срещнала именно на прием. Той е 26 години по-възрастен от нея. Лейди Надежда Мюър играе посредническа роля за уреждането на визитата на цар Борис III и царица Йоанна в британското кралско имение Балморал в Шотландия през 1938 г.
Надежда Станчова научава перфектно осем езика и се отдава на дипломатическото поприще, като вероятно е първата европейка-дипломат. Тя е секретар-преводач на българската делегация за подписването на Ньойския договор. Министър-председателят Александър Стамболийски често я използвал като преводач при участието му в международни конференции и посещения в чужбина, тъй като, както се шегувал, тя можела да пази тайна на всичките осем езика, които говорела. След като Стамболийски бива убит след Деветоюнския преврат 1923 г., в знак на протест Надежда Станчова подава оставка като първи секретар на българската легация във Вашингтон. Според Мари Фиркатиан от Хилиър Колидж, която има изключителен достъп до частната кореспонденция на сем. Станчови, Надежда е работила като журналист и продуцент в Би Би Си.
По време на Втората световна война лейди Мюър превърнала родовото имение Блеър Дръмънд в болница за възстановяващи се британски войници. Тя написва за баща си книгата “Димитър Станчов – патриот и космополит”, издадена малко преди смъртта ѝ през 1957 г. в Лондон. Лейди Надежда Мюър не оставя потомци.
Добрин Добрев
Бел на ред. За написването на материала са ползвани материали от изданието „Първите дами на Царство България”, „Вести на двореца” и други.
Благодарим!
Коментирай първи