Истински шок предизвиква в Сан Доначи, до град Бриндизи, ексхумацията на трупове, погребани преди 20 години и дори преди половин век.
Умрелите са цели-целенички – никакво гниене!
След десетките години престой под земята се очаква тленните останки да са само от кости. Но се оказва, че всички погребани са се запазили идеално като мумии.
Според местния всекидневник най-фрапантният случай е с момиченце, починало точно преди 50 г.
Ковчегът му е бил отворен, за да могат останките да бъдат преместени в костницата, какъвто е обичаят в Италия. Гробарите обаче останали втрещени от неочаквана гледка.
Тялото на детето било непокътнато и се е мумифицирало. Главата била като на кукла, дори изражението на лицето било кукленско. Единствено дрехите изгнили и станали на дрипи.
Това обаче е само един от серията подобни случаи в гробището на Сан Доначи, разтърсили през последната година жителите му.
Подобен шок предизвикаха и извадените трупове на няколко възрастни хора, починали преди 20 г. Според очевидци телата им изглеждали по същия начин – непокътнати. Ноктите и косите им обаче са продължили да растат под земята и станали доста дълги.
Общо за годината се оказа, че 40 от 60-те отворени ковчега в Сан Доначи съдържат идеално запазени и мумифицирани тела. Това създава затруднение на местната власт, тъй като тя не може да разреши преместването им в костници. Наложило се да се отредят нови гробни места за мъртъвците .
Традицията в Сан Доначи е мъртъвците да не се заравят в земята, а да се полагат в зидани фамилни гробници или в настенни погребални ниши. Същата е традицията и в съседните селища, но там мъртвите изтляват своевременно и феноменът мумия не се наблюдава.
Засега никой не е в състояние да даде научно обяснение на въпроса защо плътта на умрелите в Сан Доначи не се превръща в прах и защо скелетите им не се оголват.
В действителност нито един от запазените трупове не е бил заровен под земята, така че феноменът не може да бъде обяснен с особености на почвата в Сан Доначи.
Гробището на селото съдържа 3000 погребални ниши. Изваждането на останките от ковчезите и преместването им в костници се извършва обикновено 20 г. след погребването. Предполага се, че за толкова време от тъканите на човека не би трябвало да е останало почти нищо.
Както се оказва обаче, в Сан Доначи вече става неприложима практиката на преместването на труповете само след 20 г.
Този четвъртък местните гробари извадиха поредния идеално запазен мумифициран труп на жена. Той веднага беше сложен отново в ковчега и зае старото си място в настенната ниша.
При всеки такъв случай близките на починалите изпадат в ужас и получават шок, тъй като те имат право да присъстват на отварянето на ковчезите.
Според експерти, за да се превърне един труп в мумия, трябва да е започнал процес на бързо дехидратиране на тъканите с последващо бързо изпаряване на течностите от тялото.
Има обаче и друго паралелно явление, наречено сапунифициране. При него кожата се залепва за костите, образувайки вещество, наподобяващо мастен восък. Именно това особено благоприятства запазването на тялото.
Въпреки шока през последната година никой в Сан Доначи не желае да променя традицията на погребенията в настенни ниши. Въпросът е обаче как ще се действа по-нататък.
Хора от общината предложиха в ковчега с мътвеца да се поставят специални хапчета, които да благоприятстват и ускоряват разлагането на трупа.
За това обаче се изисква специално разрешение от санитарните служби за всеки отделен мъртвец.
Новият феномен с липсата на тление бързо доведе до изчерпването на погребалните ниши. В Сан Доначи обаче хората продължават да мрат и се наложи властите скоростно да строят разширение на гробището. В него има частна зона, в която родовете си купуват ниши или фамилни капели.
За бедните, на които един ден обаче нишите също ще потрябват, е помислила общината.
Тя изгражда зона с ниши за “социално слаби” мъртъвци.
Въпреки че съществува възможност и за погребване под земята, през последната година в Сан Доначи има регистрирани само две такива погребения. Явно никой от местните не иска да бъде заравян надълбоко. Оказва се, че има защо.
В Урбания са мумии от XVII век насам
В едно малко селище в област Марке, до градовете Пезаро и Урбино, също се помнят случаи, подобни на този в Сан Доначи.
В Урбания Църквата на мъртвите пази идеално съхранени трупове на хора, умрели през XVII и XVIII век.
Различното в двата случая обаче е, че, докато в Сан Доначи телата са били погребани в ковчези в настенни ниши, в Урбания те са били погребани под земята и без ковчези, както се е правело навремето.
Откритите в началото на XIX век идеално запазени трупове от Урбания накарали в първия момент населението да заговори за паранормално явление. Едва през последните десетилетия обаче, след изследванията на няколко университета, се стига до извода, че са налице особени климатични условия, които са довели до мумифицирането на труповете.
Черквата на Урбания още пази в двора си гробището на мумиите, известно с въпросния феномен. Все още много учени изследват как е станало възможно изсмукването на течностите от телата и превръщането им в мумии.
18 мумии бяха изложени на показ зад олтара на черквата 10 г. след откриването им.
За тяхната консервация се е грижело Братството на добрата смърт. Това е религиозно братство, чиято мисия е била свързана предимно с транспортирането и погребването на тленните останки на осъдени на смърт, със събиране на помощи за умиращи, както и с помощи за бедни.
Впоследствие за всяка от мумиите е била написана и историята й приживе. Сред тях е имало всякакви хора – от танцуващ младеж, наръган с нож, до родилка, умряла при раждане. Имало е дори и мъж, заровен жив, тъй като го мислели за умрял.
Коментирай първи