Младата надежда на българските щанги Иван Димов в Кипър: "Няма отказване - само напред!"

снимка Българска федерация по вдигане на тежести

От 5 до 16 декември тече световното първенство по вдигане на тежести, което се провежда в момента в колумбийската столица Богота. Това е поводът да ви представим една от младите ни надежди в този спорт – Иван Димов. За съжаление той пропуска първенството заради здравословни проблем и се възползва от това, за да гостува в Кипър и да отпразнува рождения си ден със своята майка, която от години живее и работи на острова. Той е само на 20 години. Занимава се със вдигане на тежести още от 9-годишна възраст и въпреки младостта си е натрупал вече немалко титли – няколко пъти е републикански шампион в различните възрастови групи. През 2021 на Европейското първенство във Финландия завоюва бронзов медал, а само година по-късно, през май 2022, в Тирана на Европейското първенство за мъже стъпва на върха, печелейки златото в категория до 61 кг, с двубой от 286 кг. и с постижения 135 кг. в изхвърлянето, и 151 кг. в изтласкването. Иван е от Сопот и негов личен треньор е неговият баща. В момента е студент в НСА „Васил Лески“. Ето какво сподели той специално за читателите на „БГ Фактор“.

Здравей! Честит рожден ден! Току-що навършил 20 години, едва завършил училище, вече студент… Къде е по-добре – в училище или в академията.
В училище категорично. Там са по-ясни нещата, повече ти обясняват. Не съм бил отличник, защото повече наблягах на спорта. Бях добър ученик и се стараех да завърша успешно, за да мога да продължа нагоре. А в академията е по-различно, там трябва да се справяш повече сам.
А защо точно с щанги се захвана?
Брат ми тренираше, когато аз бях много малък и аз исках да му подражавам във всичко и покрай него ми беше интересно. Поисках да ме заведе в залата с него и така започнах.
Ти си започнал много малък, имало ли е моменти, в които си искал да се откажеш?
Да, аз започнах да тренирам 3 клас, след година-две ми омръзна и спрях. Но след това отново се върнах към спорта. По-късно, когато започнах да печеля състезания и видях, че мога да съм добър в това – няма отказване. Само напред!
Кое ти е първото състезание, което спечели?
Не си спомням кое е първото, което съм спечелил. Спомням си първото състезание, в което участвах. Беше в Сливен. Тогава бях извън класирането, защото бях много малък и много лек и не можех да вляза в най-леката категория – 30 кг. Аз бях 22 кг. Толкова бях притеснен, че на първото вдигане изхвърлих щангата напред и бутнах един уред, който сигнализира, и го счупих. Много бях притеснен.
Официално си от 2021 година в националния отбор. А до тогава?
Да, редовно съм в националния отбор от 2021 година. Но съм бил в състава и преди това – за първи път през 2018 година, когато се подготвях за състезание за кадети до 17-годишна възраст в Италия, където спечелих сребърен медал. Това беше първото ми голямо състезание.
Готвиш ли се за следващата Олимпиада?
Да, готвя се. Беше важно да участвам в световното, което тече в момента, но нямаше как заради проблема в коляното. Въпреки това имам шансове да се класирам за Олимпиадата, но наистина много трябва да тренирам, да съм в топ форма през следващата година, за да мога да спечеля квота.
Ще имаме ли скоро щанги като преди повече от 30 години, когато българските тежкоатлети бяха най-добрите в света?
Да, вече започнахме да гоним тези резултати. Нашият главен треньор е Иван Иванов, който е тренирал при Иван Абаджиев и щангите полека се възраждат. Две години подред – 2021 и 2022 на европейските първенства България е най-добра в Европа, с най-добро класиране, с най-много златни медали.
Има ли достатъчна подкрепа за вашия спорт?
Морална – да, материална – не. Нещо не ни върви много със спонсори, а от държавата има добри стимули, ако се представяш добре на състезания, ще си добре заплатен. Но ако нямаш добри класирания, не е добре.
Кое е най-важно в твоя спорт, освен физиката и добрата спортна форма, разбира се?
Дисциплина и психика! Това са най-важните неща и не само в нашия спорт. Да имаш дисциплина при подготовката и психика, за да можеш да издържиш на това всеки ден да правиш едно и също нещо.
Това води и следващия ми въпрос – младите хора днес като че ли не са много търпеливи и упорити, искат всичко да се случва бързо – тук и сега. На теб не ти ли доскучава от тази рутина и монотонност при подготовката?
Доскучава ми, разбира се. Не е лесно да се задържиш в такава среда. Наистина ние сме поколение, което търси динамиката, интересните неща, вълнуващите преживявания. А изкушения има много. Всеки иска лесното.
А ти защо не се отказваш тогава?
Защото имам някаква цел и искам да я постигна.
С какво се гордееш най-много?
Със себе си – с това какъв човек съм станал и как разсъждавам. За мен е важно семейството, целите, които съм си поставил. Спортът е на първо място.
За първи път ли си в Кипър?
Не, майка ми живее тук от доста години. Идвал съм на почивка. Но този път е по-различно, защото дойдох специално, за да отпразнувам рождения си ден с майка ми. Доста години нямахме тая възможност.
Какво следва сега, когато се прибереш в България?
Най-напред възстановяване. Още не вдигам тежести, само раздвижвам коляното. И от януари започвам сериозна подготовка, за да си спечеля квота за Олимпиадата. През април ми предстои европейско първенство и се надявам да си потвърдя титлата от тази година и отново да спечеля златото. И в края на годината следващото световно първенство.
Какво би казал на своите връстници, на които им липсва търпение и упоритост?
Аз не мога да им кажа как да живеят живота си, но от моя опит знам, че е най-ценно човек да успее да открие себе си и да прави това, което му доставя удоволствие.
И накрая един въпрос, пред който се изправят повечето добри спортисти рано или късно: би ли отишъл да се състезаваш за друга държава?
До последно бих избягвал такъв ход. Ако нямам друг избор – условия да тренирам и подкрепа, бих помисли за това. Но предпочитам да не ми се налага да правя такъв избор. Искам да си остана в България.