На 26 декември 1872 г. неуморният радетел за българска свобода е заловен от турската полиция до Къкринското ханче; на 18 февруари 1873 г. присъдата – смърт чрез обесване – е изпълнена в околностите на София
Утре, 19 февруари 2019 година от 15.30 часа пред барелефа на Васил Левски в Българското посолство в Никозия ще застанат за поклон пред делото му деца от българските училища в Кипър, българи, общественици, културни дейци и всички, които почитат делото на Апостола на Свободата.
Децата от училищата в Никозия, Лимасол и Паралимни ще изпълнят стихове за Апостола на Свободата.
Да коленичим в минута мълчание, да сложим цвете пред паметника му и да се помолим никога да не изгубим паметта за Левски – идеалът!
На Васил Иванов Кунчев (1837-1873 г.) българския народ е дал признателните имена Левски, Апостола и Дякона (от дякон Игнатий). След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на XIX в., в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата, за което особена заслуга има Иван Вазов.
Левски е големият идеолог и неуморният организатор на българската национална революция
Неговите политически и държавнически виждания следват духа на най-доброто от европейските демократични принципи.
Пламенното му посвещение на народното дело, нравствената му чистота и геройската му гибел само пет години преди да се „сбъдне“ Освобождението, отдавна са го превърнали в икона за поколения българи.
На 26 декември 1872 г. неуморният радетел за българска свобода е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Апостолът е бил предаден, но и до днес не е установено еднозначно от кого.
Часове след залавянето му османските власти не са знаели, че са задържали именно Левски. След това обаче той е предаден на специална комисия, която го съди.
Днес историците спорят дали комисията е имала правото да упражнява съдебни функции, но процесът завършва с 60 подсъдими, осъдени на затвор и заточение, и двама – Васил Левски и Димитър Общи, осъдени на смърт чрез обесване.
Апостолът увисва на бесилото, издигнато в покрайнините на София, на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19 – тогава той още не е навършил 36 години.
Паметникът на Васил Левски в центъра на град София е сред първите паметници, издигнати след Освобождението в новата столица.
„Времето е в нас и ние сме във времето!” – така го е казал Апостолът. А ние просто трябва да го помним!
Коментирай първи