5 април – Цветница
На Цветница свещеникът „чете” на върбата, която после слагаме под семейната икона
Връбница, Вая, Кукленден. Християнската църква чества тържественото влизане на Исус в Йерусалим преди еврейската Пасха. Евангелията разказват, че Спасителят пристигнал в града, яздейки младо осле (магаре), а вярващите го посрещнали с маслинови и лаврови клонки и постилали дрехите си пред него. Затова сутринта на тържествената църковна служба всички носят върбови клонки и китки от пролетни цветя (или взимат осветена върба и здравец от църквата). Свещеникът „чете” на върбата, която после отнасят вкъщи и поставят под иконата. Там тя ще преседи до следващата Връбница. Вярва се, че прекадената върба е чудодейна и лековита и с нея се бае против уроки.
На Цветница се изпълнява последният лазарски обичай – „кумичене”, „кумичкане”. Лазарките се събират на реката, като всяка носи венче от върбови клонки, китка цветя или обредно хлебче (колаче), наричано „кукла” (оттук името на празника Куклинден). В Карнобатско кумиченето се прави с ладийки от папур. Момите запяват любовни песни и пускат по течението на водата своето венче или колаче. Момата, чийто знак излезе най-напред, провъзгласяват за „кумица”, 
„кръстница” на лазарките.
На връщане към селото лазарките носят кумицата „на конче”. Празникът завършва с богата празнична софра в нейния дом. Вечерта на Връбница на селския мегдан за последен път се извива лазарско хоро. С лазарските обичаи девойките влизат в нов социален статус и вече са готови да се омъжат. Според старо поверие девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде грабната и залюбена от змей.
Коментирай първи