Екскурзиите на Eurolines Nikolaidis Transport
Фирмата EurolinesNikolaidisTransport е основана през 2006 година от Савас Николаидис.
Днес компанията разполага със седем автобуса и минибуса, с които обслужва различни туристически маршрути на територията на цял Кипър. От самото основаване, фирмата работи с КОТ и превозва екскурзоводи от международни туристически агенции, журналистически и туристически групи, организира различни еднодневни маршрути с цел опознаване историческите и културни паметници на острова.
Обърнахме се към г-н Савас Николаидис, собственик на компанията, с когото направихме няколко маршрута в Кипър, с молбата да ни разкаже повечко за историческите паметници в окупираната част на Кипър. Искрено се надяваме тези наши срещи да станат традиция, защото Савас е не само собственик на компанията, а и отличен туристически гид, който с много любов разказва за родината си.
„Ще ви опиша последния маршрут, който направихме преди десет дни. Разбира се, всяка седмица сменяме маршрута. С нас пътуват не само туристи, но и десетки кипърци, българи, румънци, руснаци и хора от други националности.
Автобусите ни тръгват от Ларнака и в зависимост от маршрута, минаваме през Никозия. Ще проследим, както казах последното пътуване – Ларнака, Никозия, Морфу-църквата Св.Мама, крепостите Свети Иларион и Бела Пайс, Кериния, крепостта и пристанището и Палагра – мястото, от където турците влязоха в Кипър през 1974 година. Това наистина е едно страхотно пътуване, преминавайки през сърцето на планината Пендадактило.
Манастирът „Свети Мама” се намира в Морфу и днес е музей, който се експлоатира от турците. Всички тези прекрасни места от нашата родина се експлоатират и подържат от тях, от което печелят много пари. Свети Мамас по рождение не е кипърец. Роден е в Кападокия (Турция) в 260-та г. сл.Хр. и умира в 275-та година, почти дете. Роден е в затвора. Родителите му по това време са били християнски затворници и там умират. Детето е отгледано от една жена на име Амиа. Нямайки истинска майка, той я нарича „Мама”. Така му дават името „Мамас”. От малък е закърмен с идеите на християнството и го проповядва сред местното население и децата на неговата възраст. Хванат е от турските власти, жестоко измъчван и умира на 15 години от раните си. Манастирът е построен през 16-ти век и носи неговото име. Църквата е построена от останките на два двореца и една византийска християнска църква, запазена и до днес в същия си вид и е музей. В който, за да влезете, трябва да платите вход от 3 евро.
Морфу е забележителен с портокаловите си градини. Ако сега отидете там, ще усетите уханието на хилядите портокалови дървета. Всяка година до 1974-та там ставаше фестивал на портокалите, като избираха най-красивата местна девойка за „Царица на портокалите”.
Пътуването ни продължава през село Капути през планината „Пендадактило” до с. Мирту. Селото е известно с манастира „Свети Панталеймон”, който е бил лекар и лекувал безплатно всички нуждаещи се. Поверието разказва, че Свети Панаталеймон е минал през Мирту върху коня си и стигнал едно място с малка горичка. Ожаднял и искал да пие вода, но наоколо нямало никакъв извор. Качил се на коня, но в един момент конят ударил силно с копито в земята и от там бликнал извор. Казват, че и досега има следа от конското копито на това място. Пак тази легенда разказва и за смъртта на Свети Панталеймон. По времето, в което е живял имало гонения срещу християните. И хората, изповядващи вярата се пазели от властите. Свети Панталеймон като лекар излекувал един слепец. Човекът прогледнал, но разбрали, че е християнин и го инквизирали.
Празникът на светеца е на 26 юли и до 1974 година в този манастир е ставал най-големият панаир в Кипър. Поклонници от всички градове са идвали да почетат светеца. През пети век двама калугери от Мала Азия идват в Мирту с чудотворната икона на Свети Панталеймон, в която е била вградена костица от пръста на светеца. Всеки поклонил се пред иконата е бил застигнат от изцеление или някакво чудо. Селяните от района построяват църква, в която на почетно място е била чудотворната икона на светеца. Манастирът е построен през 1735 година след посещението на руския монах Василий Баски. В този манастир се е помещавало и селското училище през 19-ти век. След турското нашествие в селото остават окупирани много хора. Последният монах е Софрониос Михайлидис, който се е грижел за манастира. След неговата смърт в 1976 година турците правят казарми в манастира. При преместването на казармата, оставят манастира в развалини, това, което е и в момента.
Пътуването ни води към Кериния, древно и най-голямо пристанище на острова векове наред. На това пристанище кораби от изтока са носели ценни товари от злато, дървесина, подправки, памук и коприна, които заминавали към Европа с други кораби. В Кипър има 6 града – Никозия, Кериния (в окупираната част), Пафос, Лимасол, Ларнака и Амохостос (окупираната част). Преди да стигнем Кериния минаваме през селото Палагра. Там през 1974-та в тежки битки загинаха много гръцки кипърци, а други изчезнаха безследно. Казвам гръцки кипърци, защото в Кипър живеят 5 националности. Гръцки кипърци около 800 хиляди, турци – 80 хиляди, арменци – 3,5-4 хиляди, маронитес – 2 хиляди и латини около хиляда.
Продължаваме през с. Кормакитис, в което живеят само маронитес, марони. След нашествието на турците тези хора останаха в селото си и там си живеят и до днес. След Кормакитис идва с. Лапитос и Каравас, от където на 20 юли 1974 година турските войски влязоха в Кипър. Дойдоха много военни кораби, които свалиха американски танкове, самолети, военни машини и 40 хиляди войника, с които удариха родината ни.
Днес на това място (Аповаси го наричаме) има огромен парк с музей и мемориал на техния главнокомандващ Караогланоглу, който загина там. В парка на музея е изложена пленената от турците кипърска военна техника – танкове, бронетранспортьори, оръдия. Днес селото Каравас носи неговото име. Малко кипърци влизат на това място. Навява им тежки спомени за изгубени синове и бащи, воювали и загинали в тази военна техника.
Продължаваме към малкото китно село Белапайс. Там е манастирът Аваийо, на името на Свети Августин. През 1974 година по време на войната с турците манастирът е използван за военна болница за ранените кипърски и гръцки войници. Църквата е запазена и до днес и е едно от много посещаваните забележителности. Дворът на манастира е известен и с красивите си градини, в които през цялата година цъфтят цветя.
Пътят ни връща отново към Кериния. Крепостта в Кериния е построена от венецианците,
запазена е много добре и днес е музей. Пристанището на Кериния е осеяно с много ресторантчета и кафетерии.
Последното място от нашето пътуване днес е крепостта „Свети Иларион”. В планината Пендадактило има 3 крепости – Свети Иларион, Кантара и Буфавенто. Легендата разказва, че са построени от най-красивата и жестока жена на земята, царицата Ригена. Казвам жестока, защото след завършването на строежа на всяка крепост тя разпореждала на войниците си да хвърлят строителите в пропастта, за да не издадат тайните ходове и планове на замъците.
Крепостта Свети Иларион е строена през 11-ти век и се намира на 725 метра височина или 2250 стъпки. Как строителите са носили тези камъни и материали на такава височина остава загадка. По време на Луизиняните крепостта е била летен дворец на френските царе и благородници. В самата крепост има малка църква, в която е проповядвал и живял аскета монах Иларион Младши. 14-ти век и трите крепости са разрушени от самите обитатели, за да не попаднат в ръцете на враговете им.
През 1963 година турците правиха опит да завземат острова. Турски самолети бомбардираха в района на Пафос селото Пиргос тис Лириас. Там в планината има едно място, което е турско владение и има турска война много преди войната през 1974-та. Всичко наоколо бе кипърски села, а там горе бе турска казарма. И никой не можа да ги мръдне през всичките тези години. Пак през 63-та турците завзеха и крепостта Свети Иларион. През 74-та станаха големи битки около крепостта, където загинаха 12 гръцки командоси. Първият, който загива там е гръцкия военен началник Йоргос Кацарис. Заедно със своите войници на 20 юли 1974-та стига до горе и завземат крепостта. Чакали помощ от кипърската пехота, за да задържат крепостта. За съжаление пехотата не отиват там. Някой изпраща пешаците в Белапайс. Турците изпращат войска, завземат отново кастрото и убиват гръцките командоси. И оттогава до днес го държат в свое владение.
Това е една мъничка частица от забележитите места в кипърската история. Може да се разказва много, но смятам, че за днес това е достатъчно.
На 3-ти май ще направим едно пътуване до Фамагуста, градът със своите 365 църкви и световно известния манастир „Апостол Андрей”. С удоволствие ще ви разкажа и тяхната история, някой друг път.”
Благодарим на г-н Савас Николаидис за отделеното време. И си обещаваме, че ще намерим време да видим тези забележителности.
Коментирай първи