„Малко са думите, с които можем да опишем колко е скъпа свободата на Добруджа. Граничната линия, край самата арка построена на шосето – и там застанала жена, облечена в черно, държи в ръцете си дете, цветя – обляна в сълзи, пита всеки:
– Познавате ли моя брат? Той е офицер. Казва се Делчев! Иде ли и той с войската? Двадесет и пет години не съм го виждала…, задавят я сълзите…
https://www.youtube.com/watch?v=G4vcDAGtKz8
Добруджа е свободна!
Но не бе само тази трогателна сцена, през този паметен ден. Машината лети като орлица към Балчик, само час след като войските прехвърлиха Ньойските граници, ние сме първите, които влизат в Балчик. Народ, Народ- от всички страни се отправя народ към централния площад. Всяка къща в града е окичила българското знаме от коприна. Посреща ни кметът, посрещат ни и гражданите с онова мощно българско „Ура”, което ще кънти в душата ми до сетния ми час. Друга жена през сълзи казва:
Години наред го крих в земята нашето знаме, пипа военните ни дрехи и казва: ”Нали ви казах – Дойдоха!! Ето ги, дойдоха”. България дойде, Добруджа е свободна”!
Нашите войски заеха Балчик, съгласно предвидения план, земните войски заеха по сухо, а флота стовари моряци. В 5 часа тази сутрин премина полкът, който бе заел изходен пункт при Чатал чешма, срещу Чауш кьой. Войските бяха дигнати на крак и се готвеха за поход. Вече към 8 часа, командирът Беджев направи преглед на войската, след което се отслужи молебен и се произнесе кратка реч. В този момент пристигна и генерал-управителя на Добруджа Попов с щаба и чуждите аташета. Първите прекрачили границата, бяха войниците от граничния пост, като заеха и отсрещния, вече бивш румънски пост.
Точно в 9 часа на 25 септември 1940 година генерал Попов преряза трикольорната лента, поставена при арката на самата гранична линия. Котел с вода бе разлят, че да върви по вода… и войските почнаха окупацията. Мощно „Ура“ разцепи въздуха на нова Добруджа, всички пеехме „О, Добруджански край…” На построената арка в Балчик пишеше: ”Добре дошли. Да живее Свободна Добруджа”.
Велик е този ден за Добруджа и за България, паметни са думите на генерал Попов:
”27 години на мъки, зверства, унижения, страдания и теглила не можаха да сломят великия ви дух. Българите от стара България бяха неотлъчно с вас, и се молеха за вас. Да живее Добруджа!”
74 години СВОБОДНА ДОБРУДЖА
https://www.youtube.com/watch?v=l16U2x-vcVY
Така уважаеми читателю, е почувствала и видяла Добруджа първия ден от свободата голямата българска поетеса, нашата Дора Габе.
Какво е Добруджа – една малка земя, но с голяма съдба!
Именно поетесата Дора Габе през 20-те и 30-те години на миналия век, пътувайки из цяла Европа, изнася сказки за българските писатели и издига глас в защита на своята поробена Добруджа. Със стих и слово служи на добруджанската кауза.
След подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 година, Дора Габе написва на един дъх стихотворението „Добруджа – Химн”, чийто слова и днес звучат тъй истински и трогателно:
„В златно утро, златни ниви
Клас люлеят, и изтихом песен пеят:
„Ветре, братко намери ги,
Тез стопани – дето са в чужбина разпиляни…”
Голямата цел и мечта на поетесата става реалност, тя е и една от първите заедно с Елисавета Багряна и Аспарух Айдемирски, включени в групата официални лица, която влиза в Южна Добруджа с българската войска, двете облечени във военни униформи, като представители на освободителното движение.
В много от спомените на поетесата, ще прочетем: „Добруджа е вече свободна, и този ден от живота ми ще остане незабравим”.
И наистина, до смъртта си през 1983 година, Дора Габе не пропускаше нито за миг възможността да посети или да говори за Добруджа.
С какъв глас е трябвало да се говори тогава, за да се чуе, че младежите на Добруджа, потомците на Караджата гният из румънските затвори, че колкото и да са измъчвани и смазвани – волята им е непримирима, силна. И тази воля разпъва сърцата им на кръст, защото е затворена в желязна клетка. Знаят ли ония, до чийто уши мъчно дохождат далечни вопли, онези, които решават съдбините на народите, с няколко думи и една черта режат живо месо от държавите за да го дадат за плячка?! Знаят ли те – какво е да се вдигне цяла челяд, от дома в който е родена, и от дома в който са родени поколенията им. Знаят ли какво е да те изтръгнат от земята ти – хранена с костите на дедите ни, откакто я има България? …И да тръгнат, немили, недраги, прокудени и ограбени, сломени и бездомни!
На 12 октомври през 1930г., пак Дора Габе пише лично писмо до г-жа Бънсен, сестрата на лорд Бъкстон в Лондон и в него четем следния текст:
”…Помолете се и за нашите деца, които живеят там в Добруджа в мрака на неграмотността и ужаса, на престъплението, което завлича в затворите и участъците бащите им. Но и знайте, че нашите братя вече не траят. До сега мълчаха, щото не искаха да вярват и да знаят, че светът е глух и ням, че неправдата и лъжата могат така безнаказано да се разхождат из домовете на невинни хора. Сега те са пробудени, като възкръсналите духове на нашите герои от хубавите минали времена, и като рицари ще тръгнат да се борят за Добруджа и за България. Довиждане мила госпожо, до този чуден ден…“
Дора Габе не е само поетеса, израснала в добруджанската шир, а личност, която живееше с болките и страданията на родния край. Казано е, че всичко има своето време. Време да се родиш, да се бориш, време да прегръщаш и целуваш… и време да умреш. Това време – дълбокото и премъдрото, преломното за Добруджа тогава, когато тя стенеше като майка загубила детето си, и молеше за правда. И така до паметния 7 септември, когато рано сутринта Радио София съобщава, че се водят преговори за връщането на Добруджа, а точно в 12.30 на обяд прозвучава гласът на Премиер-министъра Богдан Филов: „…Братя и сестри, Българи, добруджанци. Добруджа е свободна, Добруджа е България!”
Когато обаче първите патриоти с българското знаме в ръце излизат по улиците на Добрич, веднага биват приканени от по-високопоставените си съграждани да се приберат по домовете си до „приемането на властта от българските власти”. За да се предотвратят размирици се обособяват младежки групи, които застават на пост при болницата, пощата, кметството и военното комендантство, а в това време българската войска марширувала върху пътеки от цветя.
Но най-неблагоприятната кауза на Крайовският мирен договор предстои! Тя гласи изселване на Българите от Северна Добруджа и преминаването им в България. Близо 65 хиляди семейства от северната част тръгват за родината, само за няколко месеца.
Но Свободата винаги има цена! Тази цена обикновено се измерва със свидни жертви в името на тържеството на националната кауза. Изключение не прави и нашата Добруджа. Българската дипломация начело с монарха Борис Трети изиграва ключова роля преди 74 години за мирното освобождение на Южна Добруджа от втората румънска окупация. Четвърт век преди това, през есента на 1916 година победоносната военна кампания на трета Българска армия за четири месеца сложи край на първата анексия на областта, наложена от Букурещкия договор, наречен „мирен”, подписан в 1913 година.
Цената на този вдъхновяващ военен триумф обаче беше смъртта на хиляди български войници и офицери, паднали храбро на бойните полета.
Днес в наше време, близо 30 години след демократичните промени в България, интернационализма отстъпи на нихилизма. И при все, че не съществуват никакви политически бариери – героите на Добруджа са позабравени, или стоят в сянка.
Любопитен съм да разбера какви биха били резултатите от една анкета в добруджанските училища днес, ако трябва да се установи нивото на исторически познания, за тези паметни страници от новата история на България и по-специално на нашия край. Убеден съм, че резултатите ще са печални, след като дори ученици от гимназията в град Генерал Тошево не знаят чие име носи техният град. Вероятно така стои въпросът и в други училища в Добруджа.
Неосветен или нарочно позабравен си остава периодът на двете румънски окупации, за които липсва информация и материал в учебниците по история. Надявам се това да се промени, защото паметта е най-големият дар на признателност, който ние, като потомци, можем да направим на дедите ни-покрили завинаги с безсмъртна слава българското оръжие.
Да живее Свободна Добруджа!!!
От добруджанеца Добрин Димитров Добрев
Коментирай първи