Ти ни трябваш и днес, Апостоле

На 19 февруари пред барелефа на Васил Левски в Българското посолство в Никозия, няколко десетки българи и деца от българските училища на острова се събраха за шеста поредна година, за да се поклонят пред подвига, делото и 145 годишнината от кончината на Васил Иванов Кунчев.

Без фанфари и гръмки слова, без политици и почетна гвардия, без заря и тържествени залпове, шепа емигранти за пореден път преклониха глава в Негова Памет…

 

Честването беше открито от Негово Превъзходителство г-н Христо Георгиев, посланик на България в Република Кипър. В краткото си слово той подчерта, че част от заветите на Левски, които ние трябва да следваме, е да бъдем единни, защото само така можем да бъдем равнопоставена част от Европа.

Ученици от българските училища „Н.Й.Вапцаров” в Никозия, „Народни Будители” в Паралимни и „Родна стряха” Арадипу поднесоха рецитал и викторина, посветени на Васил Левски, положиха цветя и венци пред барелефа на Апостола.

Поклон!

Нека помним неговите завети и следваме неговия път!

За да я има България и след нас, за да е жива България навсякъде, където има българи!

 

 

 

Вилияна Нечева

И аз имам мечти, Апостоле

Есе на Виляна Нечева от Паралимни

 

„И аз имам мечти, Апостоле! И аз искам като теб да видя България наистина свободна и правова държава.

Сигурно някой ще каже, че тя вече е свободна.

Да, но само на думи.

Народът ни пак е потиснат, Апостоле! Няма работа, хората са бедни, няма ред, шири се мизерия и беззаконие. Все слушаме, че България няма пари. Как тогава едни имат толкова много, как върхушката живее толкова добре, а по-голямата част от народа мизерства?

Сигурно и ние сами сме си виновни, Апостоле. Търпим да ни лъжат и се залъгваме с напразни надежди, с които ни хранят преди избори. Народът е мамен и държан в бедност.  Не е честно!

А аз имам мечти, Апостоле! По-скромни са от твоите. Не претендирам за твоето величие. Искам само да мога да живея в собствената си страна. Искам и аз като всеки нормален човек да съм с близките си на празниците. Но не мога. Аз и родителите ми сме принудени да живеем на чуждо място, в чужда държава, защото в България не се справяме.

Искам като се прибера в България да не виждам малки дечица по улиците, протегнали ръчички за просия, и възрастни хора, ровещи в контейнерите за боклук, с надеждата да намерят къшей хляб. Не разбирам как е възможно! Хора, които са работили през целия си живот за същата тая България да бъдат оставени да мизерстват на старини. Това не е нормално! Не е честно, Апостоле!

Къде са управниците, които да милеят за тоя народ, както ти си милял?

Къде е народът, който тогава надигна глава и отхвърли хомота на робството?

Знаел ли си, Апостоле, че той още може да търпи? Затова ли написа в тефтерчето си онова „Народе!!!“ с трите удивителни?

А аз искам само да видя България свободна от  всичко онова, срещу което си се борил и което все още го има.

Защото аз се гордея, че съм българка! Гордея се с историята и заслугите на моя народ. И знам, че той не е виновен за това, което е сега.

Само му е нужен някой като теб, истински водач, с чисто сърце, безкористен и честен, за да го поведе!“

 

 

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*