У нас беше гръмнат поредният едър бандит – бре, национална трагедия! Хвърчащи линейки, кръвни банки и яки момци, сбрани пред болницата в тениски с надпис „Спазвам закона“. Интервюта с лекари, горди от себе си в спасяването на катила. Час по час прекъсвани ТВ предавания, за да ни осведомяват как е той. И докато висшите икони на полицейския мардалък мигаха в кацата със следствена тайна, медиите си свършиха работата. Съобщиха на охлузеното ни общество имена, събития и предистории за други безобразия в туристическия комплекс „Слънчев бряг“. Съвсем уместно задавайки риторичния въпрос: „Как е възможно група от 30-40 души в бронежилетки, с брадва и ножове, да пресичат комплекса, без да бъдат забелязани и спрени от органите на реда?“ Защо пък не? Случва се. Пази Боже да твърдим, че групата е имала полицейски осведомител, или униформените ги е било страх. Знайно е, че МВР е далеч от всяка корупция и съблазни. Най-вероятно хулиганите са имали нов модел шапки-невидимки, за да вършат безнаказано пъклени дела. Едва когато нещата лъснаха за пореден път като унил щатен зад.ик, разни велможи взеха отношение. Но не да обяснят защо за нищо не ги бива, а че не било морално да ги обвиняват. Тъй като правят всичко възможно и престъпността у нас спаднала драстично. После отидоха да си купят усмирителни ризи и лепило за дишане.
Ясно е, че организираната престъпност в България никога не си е отивала. Тя само се е разделила на два ешелона. Хитрите се преквалифицираха на крупни бизнесмени, имат на разположение адвокати и хора по високите етажи на властта. Другите я карат по старому с дървета и пищови. Но манталитетът на всички продължава да е еднакъв – алчен и животински, без страх от закона. Защото и законът е техен със свои хора и много пари. Това положение в страната няма да се промени. Затова пък чуждестранните туристи накрая ще изтрезнеят за „красотите“ на родното Черноморие. Макар че след дунанмата с тях заработиха психолози, за да не превърти някой, преди да му свърши смяната. Вместо да се пекат на плажа и закачливо да се пръскат с морска водица, туристите сега се пръскат с амоняк и успокоителни хапчета. Струващи не повече от една туристическа кожа парчето в близките аптеки, защото обирджилъкът е също израз на прочутото ни славянско гостоприемство…
Който обича плодове знае, че си има крушката опашка. Тиражираният масово екшън дойде в удобен момент, за да мине зад гърба му, по терлици, нова правителствена хрумка с фекален привкус. С която е поискан следващият държавен заем от 1 млрд. и 500 млн. лв., банково обезпечен със семки и бонбонки. Друго, освен безобразни концесии, не е останало между река Тимок и Черно море. Нека припомня че от добиваните у нас суровини годишно, пак с концесия, се извличат 8 (осем!) тона чисто злато. При такова количество държавата продължава да проси заеми и чрез тях отдавна е паднала във финансов водовъртеж, от който излизане няма. Начин за връщане на парите също няма и не е далеч денят, когато целият народ, заедно с пеленачетата и старците, ще влезе в затвора заради национална задлъжнялост. Това ще е първият случай на такова колективно пандизчийство, плод на правителствени грижи и тогава пак с право ще се гордеем, че и „ний сме дали нещо на света“. В случая – поредното доказателство, че с нас си играят, както си искат, а ние се спотайваме като мишка в трици и чакаме друг да ни оправя хала.
Ако въобще има нещо за оправяне. Министър-председателят заяви, че при него банка не е фалирала и всичко расте. Като казва при него може би има предвид къщата на баба си, а че всичко расте, е неоспорим факт. Например – мизерията, скрита и явна. От всички човеци 52,4% живеят под прага на бедността. Една трета от бачкаторите е в графата „работещи бедни“, а някъде царува и съвременно робовладелство. Където съвсем безнаказано не се плащат заплати по три и повече месеца, а синдикатите се правят на дръж ми шапката. Теоретично безработните са 700 хил., а се оказва, че и да работиш, и да не работиш, е все тая. При невъзможност да се плащат ток и други битови сметки, а за храна да се купува най-необходимото в миниатюрни количества. На първо място хляб, когото, и таз добра, правели от замразени смески. Безполезно е да се приказва за здравеопазване, образование и някакви реформи.
Батакът е толкова грозен, а гаврата с населението – отвратителна, че по официални проучвания всеки четвърти гледа през границата. Изниква друг въпрос: „Колко на брой сме всъщност в пределите на България?“ Уж малко над 7 млн., но дали е така? Притеснен съм, че ще ни е тясно. Защото при скорошната си реч на английски език в Страсбург политическият пътник към нищото Плевнелиев изрече нещо вълнуващо. Как вълна (не знам къде пада ударението на тази дума) от нашенци се завръща в родината, запленени от възможността за образование и професионална реализация. Отделно при друго „вменяемо“ послание разбрахме, че сме сред водещите икономики на света за 2015 г. Отделно негова милост бе забравил, че българският език е сред официалните за ЕС, но това е дребнотемие и на кого му пука, че на него ли, с такива полиглотски умения…
А за нас, обикновените българи, някому пука ли? Да, за старците – гробищата, за младите – улицата, белия прашец и от време на време – килията. Няма икономика, няма надежди, а най-вече: човечност няма от властимащите към сивата улична тълпа. Хляб и сирене също няма. Има евроатлантически лозунги, но на този ведър български фон стават само за задни цели. Дори на гладно, представете си…
Георги Н. Николов
Be the first to comment