Още двама руски зам.-министри и Йосиф Кобзон влизат в “черния” списък на ЕС

Президентът Анастасиадис е сигурен, че предстоящото посещение в Русия ще задълбочи връзките между двете страни.

Президентът Анастасиадис: “Искам да вярвам и се надявам, че единственият начин за разрешаване на руско-украинската криза са дипломатическите, а не военните действия”

 

На 16 февруари влязоха в сила новите санкции на Европейския съюз срещу руснаци и украинци, съпричастни към военния конфликт в Източна Украйна. В разширения “черен списък” влизат двама руски заместник-министри, 14 жители на Източна Украйна и 9 “юридически лица” от сепаратистките Донецка и Луганска народни републики. Новият списък е публикуван в официалното издание на ЕС и от същия момент е влязъл в сила.

Москва определи новите санкции като “непоследователни и нелогични” и заплаши да им отговори адекватно.

В списъка, предвиждащ замразяване на авоари и визови забрани, фигурират първият заместник-министър на отбраната на Русия Аркадий Бахин, зам.-министърът Анатолий Антонов и генерал-лейтенант Андрей Картаполов – началник на управление в руския Генерален щаб.

Санкционирани са също певецът Йосиф Кобзон от ръководството на комисията по култура в Държавната думаq назоваван още като руския Синатра (удостоен със званието почетен консул в Русия на самопровъзгласилата се Донецка народна република) и Валерий Рашкин, лидер на московската партийна организация на комунистите (в качеството му на основател на патриотичния проект за подпомагане на самопровъзгласилата се Новорсия “Червена Москва”).

В списъка са влезли освен това 14 лидери на украинските сепаратисти, включително Арсений Павлов по прякор Моторолата, прочул се с интернет излъчвания на бойните действия в Източна Украйна.

Публикувания черен списък в понеделник предизвика остра реакция на АКЕЛ, но президентът Анастасиадис опита да успокои критиците, че сблъсъка преживява може би последните си часове.

Решението на ЕС бе обявено ден след споразумението за прекратяване на огъня, което влезе в сила на 15 февруари

АКЕЛ фокусира в изявлението си, че някои доминиращи среди в ЕС не искат мир в Украйна. Йоргос Лукаидис каза, че в стремежа си да осъществят своите користни планове, ЕС може да доведе до ново разгаряне на конфликта. “Тяхната основна цел е да защити своята експанзионистична визия на изток. Не само, че не е оказан натиск върху правителството на Киев за изпълнение на споразумението от Минск, но Русия продължава да се наказва с нови санкции.”

Говорителят на АКЕЛ разкритикува правителството на Кипър, че е съучастник на по-широкото ембарго върху Русия и го призова да “намери сили да се противопостави на политиката на санкции”. Според него, тези действия създават негативно влияние не само върху перспективите за мир, но и върху икономиката на Кипър.”

В интервю за агенция CAN в сряда, президентът Анастасиадис призна, че санкциите имат икономическо въздействие не само върху Кипър, но на Съюза като цяло.

“Санкциите засегнаха не само Кипър, но и целия ЕС, като се има предвид, че годишните сделки между ЕС и Русия надхвърляха € 300 млрд преди налагането на санкции”, каза той.

“Искам да вярвам и се надявам, че единственият начин за разрешаване на руско-украинската криза са дипломатическите, а не военните действия”, добави той.

 

Κάντε το πρώτο σχόλιο

Υποβολή απάντησης

Η ηλ. διεύθυνσή σας δεν δημοσιεύεται.


*