2 ЮНИ – ПОКЛОН

2 юни Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България

 

Всяка година на 2 юни в 12.00 часа сирените в родината ни в продължение на три минути оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България. На 2 юни 1948 г. точно в 12.00 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна. Денят за всенародна почит официално се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници. От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев, и на загиналите за свободата на България. Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен е с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г. За първи път се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив.

На този ден ние коленичим и мълчим. Мъртвите ни учат как да живеем и какви да бъдем. На този ден ние получаваме и даваме своя урок по родолюбие. Днес, утре и завинаги. Докато я има България. И воят на сирените…

На 27 години Христо Ботев пише във в. “Знаме”, 13 юли 1875 г. “Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави.” Дали с неговата чувствителност не е предчувствал, че в името на тази свобода ще загине след по-малко от година – на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан. Но с отдадеността си на България, едва ли е подозирал, че денят на неговата героична и трагична гибел ще продължи през столетията, за да стане Денят, в който почитаме героите си, отдали живота си на Отечеството.

Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант. Парадоксът е, че и неговата гибел на 2 юни и 19 февруари, когато е обесен Васил Левски отбелязваме в годините по-тържествено от рождените им дати.

Днес, на тази дата българите в Кипър няма да чуят сирените. Може би много от нас дори няма да си спомнят какъв ден е. Но вие, уважаеми читатели, които четете в момента тези редове, СПОМНЕТЕ СИ!

И отдайте почит с минутка мълчание на нашите герои, на България.

Защото без родолюбие и патриотизъм в сърцето, ще бъдем истински сираци – без дом, без родина, без културни и исторически ценности, хора на път, някъде по света…

На този ден ние коленичим и мълчим. Мъртвите ни учат как да живеем и какви да бъдем. На този ден ние получаваме и даваме своя урок по родолюбие. Днес, утре и завинаги. Докато я има България. И воят на сирените…

 

Оставете коментар

Вашия email адрес няма да се показва


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.