Среща с Мими и Наско Дошеви от Ирландия

Мими и Наско Дошеви са стари наши приятели, сигурна съм, че много от вас ще си спомнят за предприемчивото българско семейство, което имаше българска механа в Ларнака, а също и за страхотната им кухня.

Във времената на тежката криза в Кипър през 2013, събраха смелост и се преместиха в Ирландия. Много вода изтече от тогава. И двамата са готвачи по професия и работят в туризма.

Имат три деца и три внучета.

Не забравят Кипър и многото приятели на острова: „Дълги години живяхме и в Кипър, имаме много приятели. Това бяха и едни от най-прекрасните ни години, Кипър е мястото, което винаги ще носим в сърцата си.

*

Мими, защо напуснахте България?

България е нашата родина и ние винаги ще я обичаме. Винаги ще се връщаме там, за да се зареждаме, ще разказваме на внуците си за нея. Като много други българи по света, така и ние тръгнахме да търсим по-добър живот, защото системата ни съсипваше и ни принуди да предприемем тази важна крачка

Съжалявате ли за избора си да живеете далеч от родното място?

Нито за миг не сме съжалили, че сме направили този избор. Даже, колкото повече имаме база за сравнение, толкова повече се уверяваме, че това е било най-доброто за нас.

Много хора ни обвиняват, че сме продажници, че бягаме от трудностите, че предаваме родината си. Питат ни, ако всички тръгнат по света, какво ще се случи с България?

Да, донякъде са прави, но искаме да им кажем, че да вземеш такова решение никак не е лесно и се иска много смелост и кураж за това. Градил си дом, семейство, деца, мечти и трябва всичко да оставиш и да започнеш от нулата в друга, непозната и чужда страна. Ще им кажем само,че животът е един и е много кратък. Ако искаш да го изживееш достойно и спокойно, трябва да направиш нещо, да промениш нещо, а не да хленчиш и да се оплакваш колко ти е трудно, колко ти е тежко, но видиш ли, защото съм голям родолюбец, ще си седя тук и ще си страдам.

Домът е там където е твоето щастие, където имаш ценности, където те уважават и се чувстваш свободен. С ръка на сърцето и гордост казвам, че ние, българите по света сме по-големи родолюбци и пазим традициите живи. Има български училища по целия свят, има клубове за народни танци, спазваме всички обичаи, милеем за всичко българско, докато в България всички тези ценности са погазени или почти забравени. И с високо вдигната глава казваме, че ако отново трябва да изберем, пак бихме тръгнали по този път, Пътят на щастието.

Какво се случва с коронавируса при вас? Имате ли приятели или познати, заболели от COVID19? От кога сте в карантина?

Не знаем колко е страшна тази ситуация, не знаем дали не е някакъв световен театър, но слава на Бога, ние нямаме познати, роднини и приятели болни, дори не сме чули и в техните обкръжения да има случаи. Тук започнаха да предприемат по-сериозни мерки към средата на март. Постепенно започнаха да се затварят ресторанти, барове, хотели, магазини, които не са от първа необходимост. Няма паника, хората се информират, но по най-цивилизования начин. Всяка компания събираше своя персонал, за да обясни подробно ситуацията, как ще се процедира, какви мерки ще се вземат и какво ще си случи с хората.

Информация за всичко свързано с пандемията в Ирландия и по света има в определени сайтове и специален канал, който иска да се информира, може да си гледа или чете самостоятелно. Никой не натрапва и не спекулира с това положение. Спазват се необходимите мерки, но не са толкова драстични и крайни, както в България. Правителството се появява само когато има да съобщи нещо важно. Говори се точно, ясно и конкретно, без да се създава паника.

Смятате ли че държавата, правителството прави всичко възможно да няма гладни и мизерстващи хора? И ако да, в какво се изразява тази помощ и социални мерки.

В Ирландия преди всичко се мисли за хората, а не как ще оцелеят държавниците, политиците.

Всеки, който беше освободен от работа, получи писмо от работодателя и форма, която трябваше да се попълни за социалните служби, придружени с пълни обяснения за случващото се. Вариантите за подаване бяха по интернет, на място и имаше специална пощенска кутия в която можеше да си пуснеш документите. Всичко се обработваше много бързо и никой не остана без помощ дори и седмица. Първоначално определената сума за бедствени ситуации беше 203 евро на седмица, но правителството реши, че няма да са достатъчни и ги вдигна на 350 евро на седмица, без значение колко си работил и как си осигуряван. Обявиха, че по желание всеки може да си замрази кредитите, а който има затруднения с плащането на наема и сметките, подава допълнителна форма и се преценява с колко още може да му се помогне.

Прибраха всички бездомници от улиците и ги настаниха в нисък клас хостели, на които държавата поема разходите. Взеха се необходимите крайни мерки, но хората си останаха спокойни у дома, защото бяха подсигурени. Освен помощите от държавата, много от компаниите, включително и тази за която аз работя, решиха да изплащат на служителите си допълнителна седмична помощ, макар и те да са в големи затруднения.

Има ресторанти които работят, но правят само доставки. Там си получават заплатите плюс бонус за риска, който поемат. Наско работи по този начин. В Ирландия целият проблем със създалата се ситуация си остава за сметка на държавата и управниците, стараят да осигурят едно спокойно преминаване през този тежък период за цял свят. Стараят се да няма гладни, всички да са на топло, да няма престъпност, да няма паника, да се излезе разумно от тази ситуация.

Възхищаваме се и благодарим на всички управляващи, поклон за това което правят и сме щастливи, че сме точно тук в Ирландия, а не в България. Има още много да разкажем за благородството на тази държава, но няма да се събере и в сто тома.

Имате ли информация кога ще бъдат охлабени мерките и ще се върнете на работа?

За сега се знае, че до средата на май ще сме така. После ще решат дали ще е необходимо още да си останем по домовете или постепенно ще започне живота. Надяваме се всичко да приключи по-бързо и да се върнем към нормалния начин на живот.

Добре ли сте, липсва ли ви нещо, освен свободното придвижване разбира се?

Ние сме много добре. Нищо не ни липсва, освен децата в България. Работодателите ни непрекъснато се информират за състоянието ни, предлагат ни помощта си, ако имаме нужда от нещо. Но да, „свободата, свободата Санчо…“ Това е нещото, което ни убива. Ние сме хора на живота, обичаме да пътуваме, да обикаляме, да учим, да изследваме, да експериментираме…, това много ни липсва.

Ако имате възможност сега, бихте ли се върнали в България?

НЕ, на този етап НЕ. За почивка, да прегърнем близките си и да прекараме малко време с тях ДА, но да живеем – твърдо НЕ. Имаме възможност да се върнем, но нямаме желание. Вече дълго време живеем в един по-цивилизован свят, където нещата се случват с лекота, където сме извоювали своето място ,където Човекът е Човек, където са децата и внуците ни, където сме спокойни за утрешния ден, където можем да мечтаем и да сбъдваме мечтите си. Свят, в който летим и сме щастливи. Ако България един ден може да ни предложи всичко това, може и да се замислим. Жалко е, че това излиза от устата на един българин, но това е самата истина и малко хора имат доблестта да си го признаят, а им е по-лесно да съдят другите.

Смятате ли, че в България мерките са адекватни?

За мерките в България… във връзка с това да се предотврати разпространението – адмирации, взеха се адекватни мерки. Но само това! След това започнаха да преиграват и мерките прекрачиха всички граници. Започнаха да манипулират народа, да всяват страх, а това си е чист геноцид.

Не подготвиха хората за ситуацията, не помислиха изобщо как ще оцелее този народ и какво ще се случи с него. Отново мислиха за държавата, за политиците, за парите си, за показността. Всичко се измерва в цифри и проценти, кой колко подаяния е дал, а никой не помисли за човека. Не разбраха, че една държава и едно правителство без народ и нация са нищо!

Какво си пожелавате? А на българите в България и по света?

На нас и на всички българи по света пожелаваме най-вече здраве, защото имаш ли здраве, можеш да постигнеш всичко.

Пожелаваме да са силни, за да успеят да излязат още по-силни от тази нелепа ситуация.

Да осмислят какво е да изгубиш всичко за секунди и да се върнат по-добри, по-влюбени в живота, с по-голямо уважение един към друг и към самите себе си.

Да започнат да ценят и малките неща.

Обичайте се и бъдете обичани, защото ние ви обичаме.

Кураж и надежда за новото, което предстои!

Откриване на Механа "Българи" в Ларнака. Снимка Архив БГ Вестник
Откриване на Механа „Българи“ в Ларнака. Снимка Архив БГ Вестник
Спомен от Кипър. Откриване на Механа "Българи"
Спомен от Кипър. Откриване на Механа „Българи“

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.