Всите градове заедно

Снощи, за първи път от пет години, българи от шест града в Кипър се събраха на мартенски купон, който протече под мотото „Не на чалгата“, организиран от СБК.

Стотина българи от всички градове си дадоха среща в ресторант „Авента“ в Лимасол. Сред гостите имаше доста от „ветераните“ на българската общност на острова, но и много нови, непознати  лица.

Ира Папагеоргиу, председател на общокипърския СБК поздрави гостите с „Добре Дошли“ и даде старт на купона. Добре подбраните хитове от българска музика ни върнаха доста години назад във времето, а бързите български хора оставиха без дъх танцьорите.

Няколко двойки се включиха в надиграването на ръченица, танго и рок. Разбира се, имаше и награди, снимки за спомен, прегръдки на хора, които с години не са се срещали и много положителни емоции.

Твърдим, че времето на подобни партита е отминало. Отнеха ни ги социалните мрежи, кризата и забързаното темпо на живот. И покрай този нов начин на комуникиране забравихме истинското, човешкото, живото общуване. Срещнах сънародници, които с години не бях виждала, усмихнати, мислещи за пенсия вече, споделящи, че с радост ще се пенсионират на 63, нищо, че няма да получават пълна пенсия. Георги, Данчо –едни от истинските ветерани в Лимасол с усмивка казаха: „Още малко, събирам си багажа и беж към България. Там искам да остарея, стига толкова, повече от 20 години сме тук…“

Срещата ме запозна и с българка от Полис, Галя, която танцуваше вдъхновено, прекрасно, като за последно. След комплимента, че е отлична танцьорка, жената избухна в сълзи – „От три години се боря с рака, всеки ден живея като за последно. И благославям всяко ново утро. Сама съм тук, сама се боря, вчера бях на химиотерапия, днес на купон. Животът е прекрасен. Имам дъщеря в България и внуче на 3 години…, добре че е Криси от Полис, помага ми с каквото може, но съм страшно сама…“, и отново сълзи…

Драмата на Галя, жената с огромното желание за живот ще ви разкажа друг ден. Но сутринта се събудих с мисълта за нея. И си казах, дали щях да разбера за тази силна, борбена и същевременно толкова сама жена, ако не бях приела поканата и си бях останала у дома край телевизора.

Поздравявам инициативата и пожелавам следващи такива. Така се срещаме с истински, реални хора, а не с безброй лайкове във Фейсбук. Никога не знаеш какво се крие зад една усмивка. Може да е радост, но може и да е една безмерна тъга…

От сърце си пожелавам българите в Кипър да се срещат по-често. Дори и на малки събития, да общуват нормално, да споделят болки и радости, да са ЗАЕДНО!

Ева Иванова


2 Коментари

  1. Здравейте Ева.Благодаря Ви за прекрасната статия,с която ни направихте съпричастни на това хубаво събитие.Имах желание да дойда,но бях на работа,нощна смяна.Радвам се, че се възроди традицията от преди години да се събираме всички заедно и „отпуснем“ от напрежението,съпътстващо ни тук всеки ден,далеч от Родината.Аз живея и работя в Лимасол от 10 години.Трогна ме историята на Галя. Разбирам я много добре,защото и аз преживях същото преди 2 години/за жалост по време на лечението се запознах и с други българи,болни от рак,но нямам информация за състоянието им/.Преминах през всички кръгове на „ада“,необходими за отстраняването на раковото заболяване.През декември на 2014г,след поредният контролен преглед,разбрах,че съм чиста.Аз също съм сама тук.Не мисля,че без огромната подкрепа,помощ и грижи на приятелката ми Мария Станева,на колегите ми и на сестра ми/пенсионер/,която дойде в Кипър да се грижи за мен,бих се справила ,но успяхме.След сериозната критика на децата ми,че е крайно време да спра да им помагам и направя нещо за себе си,реших да попътувам по света.Преди няколко дни се върнах от отпуск.Ходих си в България, а от там на шест дневна организирана екскурзия до Дубай.Чувствам се прекрасно и мисля за следващото пътуване.Иначе казано,реших да живея като за последно.Хубав ден Ева.
    С уважение Живка

    • Живе, радвам се, че се обадихте. Тази седмица ще видим дали можем с нещо да бъдем полезни на Галя. Истината е, че когато си сам, риска да станеш жертва на страховете си, е много голям. Ще се радваме, ако можем да разчитаме на хора, преминали през тази битка и победили със силата на вярата и любимите хора около тях.

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.